2012 – да започнем на чисто!

Здравейте, възлюбени! Отново сме в онова прекрасно време от годината, когато повече от всякога сме склонни да загърбим неудачите, злобата, завистта, раздразнението, гнева и противопоставянето – всички онези унищожителни емоции, родени от егото, които цяла година ни люшкат напред-назад, нагоре и надолу, ту ни издигат до илюзорни върхове на победата, ту ни смачкват долу в ниското. По Коледа стават чудеса – сме свикнали да казваме, а най-голямото чудо сме ние самите – защото в миг забравяме или поне приглушаваме тези гневни проявления и сме склонни да се огледаме в себе си, да (си) простим, да видим добротата и светлината, да направим положителна промяна в себе си. Повече от всякога, сега изпитваме желание и необходимост да разчистим във и около себе си – да влезем с вдигната глава, чиста душа, свободно сърце в така очакваната 2012 година.

Много се изписа и се изговори за тази 2012 година и съпровождащите я събития. Пак бяха замесени очаквания за апокалипсис, страх от неизвестното, мрачни предсказания. Ако още някой не го е разбрал – апокалипсисът се отменя :-)) Да, ще има сътресения, ще има изпитания, предизвикателства и ще трябва да избираме ясно, осъзнато, и да поемаме отговорност за изборите си, но животът на Земята този път няма да мине през пълно физическо унищожение, за да може да продължи напред.

А как стигнахме до 2012? Според любящите ни родственици от Плеядите, веднъж на голям период от време, в някои места от времето и пространството, възниква масивно ускорение на космическата енергия. Въз основа на споразумение между различни форми на интелигентност, включително звезди, планети, неизброимо войнство от космически играчи, това ускорение е предназначено да събуди различните участници за едно велико преживяване на Живота чрез интегриране на огромна вибрационна промяна на енергията. Порталът за такова време на събуждане се отвори през 1987 г., когато бе Първата Хармонична Конвергенция и постави началото на 25-годишен период на безпрецедентна промяна и трансформация на планетата ни. Тези 25 години са повратна точка в цикъла на човешкото развитие.

25 години бяхме създатели и участници във величествен космически експеримент, учехме се, променяхме се… Сега сме в последната година на обучението си. Предстои абсолвентския бал 🙂 Насладете се на всеки миг, усетете всяка емоция, бъдете заедно и запомнете всеки миг… защото вече никога няма да е същото. Толкова години чакахме да стигнем до тук. Нека сега се обърнем назад за малко, да си направим равносметка и да благодарим за изминалите години. Да бъдем в хармония със себе си, майката Земя и Вселената. Как да започнем на чисто обаче?

– Прошка и състрадание. Това е първото, най-важно стъпалце, откъдето трябва да започнем чистенето. Много хора бъркат прошката и състраданието със съжаление и проява на снизхождение. Вчера даже се натъкнах на разни споделени размисли, че прошката сама по себе си е акт на принизяване на другите, защото давайки прошка, ти се извисяваш над тях? Каква заблуда, скъпи мои… Ако изхождаш от позицията на егото, което вечно търси с кого да се сравнява и съревновава – да, това вероятно ще е така. Но и тази прошка няма да е истинска и няма да свърши работата си. За да простиш на другите, трябва първо да опознаеш, приемеш и простиш на себе си. Не да се примириш! Не да се тупаш в гърдите и да демонстрираш сила и мъдрост. А да приемеш нещата такива, каквито са, без да (се) обвиняваш, без да преживяваш отново и отново, да носиш със себе си болка и обида. Прошката има отношение само и единствено към теб самия. А другия човек.. той си има негови уроци. Искрената прошка е мотивирана само и единствено от намерението да се отървеш от товара, който доброволно си поел да носиш, в момента в който си се почувствал засегнат, обиден, предаден. Дори не е необходимо да уведомиш другия човек, че си простил 🙂 Прошката е интимно нещо.. то живее в теб и за теб. Другия няма нищо общо в цялата схема. Освен, че е изиграл ролята на бутонче, за да раздвижи нещо в теб.

– Да изхвърлим боклука. Разбира се, съвсем логично – за да започнем на чисто, редно е да изхвърлим боклука 🙂 Менталния, емоционалния, физическия. Отървете се от всичко ненужно, започвайки с натрупаните болка и обида. Отървете се от всички страхове, всички очаквания, задръжки, съжаления, зависимости, привързаности. Изобщо не ви интересува кой какво ще каже, как ще го направите, какво ще се случи. Или пък какво ще се случи, ако не се случи? Оставете миналото там, където принадлежи – то вече е изгоряло семенце, то е само фикция. А бъдещето? То още не съществува. То също като миналото е проекция на мисълта, която обаче живее и действа, гради ТУК и СЕГА. Дан Милман е един от хората, които разбират тези безценни уроци на живота по трудния начин, но опита му учи милиони хора сега и ги подтиква да се събудят. „Винаги нещо се случва. Изхвърли боклука. Боклукът е всичко това, което те отделя от единственото нещо, което е важно. А то е този момент. Тук. Сега.” – пише той.

– Да изчистим взаимоотношенията. С всички, които по някакъв начин са част от живота ни. Приятели, роднини, колеги, портиерът пред блока, непослушното дете на съседите, сърдития домоуправител, намусения шеф. Да използваме оставащите дни да изчистим всички паяжини от ъгълчетата, ако има останало някакво напрежение, неразбирателство, ако има нещо неизказано, покрито, подтиснато. То няма работа във вас. Оставете го да се излее, освободете го. Изкажете всичко онова, което сте подтискали, задайте въпроси, изяснете “странно” заплетените отношения. Ще се учудите колко от тях се крепят на илюзорните нишки на очакването, грешно разбрани думи, или дела, пречупени през призмата на всеки. Ако дължите пари някому, услуга, добра дума – не се колебайте, не се бавете повече – дайте необходимото, свалете тежестта от гърба си.

– Да погледнем назад в годините. Но не със съжаление, не с угнетеност и вина. Всеки от нас е правил стотици грешки, падал е, ставал е, обиждал е, наранявал е… и най-много – себе си. Нека просто си дадем сметка за изминатия път, да проследим развитието на действието, градацията, израстването, уроците, които сме научили. Да благодарим за всеки един миг, който по един или друг начин ни е дарил с мъдрост и е бил стъпалце в пътешествието ни нагоре. Ако още усещате чувство за вина, върнете се към точка 1 🙂 Простете си. Всички грешим. Но майсторството идва, когато започнем да извличаме уроците от тези грешки, докато ги наблюдаваме отстрани и не допускаме в нас да се загнездват чувство на вина, страх, зависимост или неудовлетвореност. Погледнете назад в годините, към всеки урок, всяко падане, всяка грешка – с любов и благодарност. Именно заради тежките моменти сега сте това, което сте.

– Да погледнем напред. Да проектираме “бъдещето” такова, каквото искаме да бъде. Едно от най-трудните неща е да станем наясно със себе си, да дефинираме какво точно искаме. Обикновено искаме много, искаме всичко и го искаме веднага 🙂 Нека този път много ясно и конретно дефинираме какво наистина искаме. И това да дойде от душата. От висшия Аз. А не от его-съзнанието. Ако искате следващия януари да се разхождате по френската ривиера с червено ферари и всички да ви гледат с възхищение и завист – най-вероятно това няма да се случи – това е желание на его-съзнанието. Но ако това, което искате, проявявайки се ще донесе полза и добро за Цялото, ако резонира с общия план за изцеление, извисяване, проясняване на колективното съзнание и води и вас и хората около вас една стъпка напред – посейте нужните семенца, за да го материализирате. Всички потенциали вече съществуват, линейното време “преди-сега-после” е илюзия… Проектирайте ясно картинка на това, което искате да материализирате. Вижте го, създайте го в съзнанието си… То вече съществува. И съвсем скоро ще го видите реализирано и в материалния свят. Но този път много внимавайте какво си пожелавате. Внимавайте какво проектирате, как се чувствате спрямо него. Защото в новата енергия нещата се случват със светлинна скорост. Отговорите вече ни се дават още със задаването на въпроса. Да погледнем заедно напред. Не само към добруването и благосъстоянието на всяка отделна единичка, ами към добруването на Цялото. Защото сега, повече от всякога ще имаме нужда да се чувстваме, мислим и действаме като едно Цяло, каквото всъщност сме.

Празнувайте! Но останете в сърцата си… Защото ни предстоят велики мигове, но сред тях ще срещаме все повече изпитания – физически, емоционални, духовни. А оставайки центрирани в сърцата, сме на най-правилното, точно и правдиво място, което ни позволява да бъдем с чисто и ясно съзнание, да правим най-правилните за нас избори.

2012 ще бъде интересна година… Нека започнем на чисто!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!