Детските травми не изчезват от самосебе си. Нито времето ги е изцелило. Те просто са сметени под килима. Не ги съзнаваш, не мислиш за тях, не си ги спомняш. Те обаче се проявяват в живота ти по много начини:
Избираш партньори, които те пренебрегват и не са налични
Поставяш всички други пред себе си, пренебрегвайки своите нужди
Не можеш да се довериш на хората, очакваш да те предадат
Чудиш се как да угодиш на другите, във всякакви ситуации
Свръх отговорен си, невероятен организатор, активен и справящ се с всичко. (На пръв поглед това е супер, нали? В дълбокото това поведение е стратегия за оцеляване)
Самосаботираш се, не започваш, или не довършваш начинания. Не смееш да избереш хубавите неща, защото сякаш не ти се полагат, не са в "твоята категория"
Изпитваш нестихващ гняв, раздразнение, критикарство и недоволство
.... и още безкрайно много сценарии.
Човек обича и преживява живота и любовта така, както е бил (не)обичан като дете.
Ако си потиснал и загърбил травмите от детството си, надявайки се, че времето магически ги е изпарило, животът ще те върне към тях чрез ...
