Защо сякаш се губя? Границите започват отвътре
Ето този въпрос, който ми зададе жена, с която работя, важи за още хиляди жени: „Как да накарам близките ми да уважават личното ми пространство, да спрат да изискват и очакват от мен невъзможни неща? И аз съм човек, и аз имам право на почивка, и аз имам право да бъда слаба и да не мога някои неща.“ Веднага отговорих със следващ въпрос: „А ти позволяваш ли си да бъдеш слаба и уязвима? Позволяваш ли да се погрижиш първо за себе си, вместо да се грижиш за всички останали важни и неотложни неща?“ Много често спонтанният отговор отвътре е „не“, дори когато разумът ни казва обратното. Причината е, че тези модели са изградени дълбоко в нас още от детството и не се променят само с мислене. Когато не си даваме право на почивка, грешки и лекота, ние несъзнателно излъчваме това и към другите. Затова промяната започва с връзката със самите нас и с това да си дадем грижа, внимание и разбиране. Когато променим отношението към себе си, светът около нас започва да отразява тази промяна.
