Духовно израстване

Никога повече обидена, наранена, оскърбена, виновна, недооценена – Висшият пилотаж на психологическата зрялост

Днес вече не ми е интересно да предъвквам кой кого е обидил и защо, да търся и доказвам правотата си. Нито да играя играта на жертва-насилник или да съм виновна, щастлива, всесилна или нарушител. Това вече не е моето. Ще ви се наложи и вие да изпишете много страници, изследвайки себе си. Да се запознаете със сянката и страховете си, и да работите върху себе си. Но да обвинявате и да сте обидени/оскърбени/виновни/наранени - достатъчно дълго го правихте, баста. Макар че има хора, на които тази игра не им омръзва и за 80 години. Знам, знам, че познавате такива. Оценявам тяхната отдаденост на процеса и тяхното постоянство в тормоза, но ми е мъчно за тях. И за загубеното им време.
Виж още

Изцеляване на вътрешното дете

Вътрешното дете не е красива метафора от въздухарския, розов позитивизъм. Огромна част от хората са блокирали в емоционалното и психичното си развитие в онези детски моменти, когато са получили най-малко любов. Някъде докъм 7.г възраст. Липсата на любов, грижа и безопасност е нанесла дълбоки емоционални рани, никога излекувани. И тези днешни възрастни непрестанно реагират от позицията на обиденото, уплашено, наранено дете, което още е в ступора на травмата си. Очакват някой да им даде готови решения, да ги обгрижи, спаси, да им каже стъпка по стъпка как да преодолеят тази сложна ситуация, да поеме отговорност вместо тях. Бягството в кратка медитация и красив повърхностен, захаросан позитивизъм само замазва временно неприятните чувства. А после?
Виж още

Енергията на Ноември подтиква към израстване и трансформация

Защо ноември е толкова специален за израстване и трансформация? Ето малко повече за вибрациите на този месец. Когато поискате нещо от Вселената, нещата не стават така: Вселената чува и отговаря „ О, ама разбира се, ето заповядай - всичко е точно и чисто, желанието ти е изпълнено". Не става така. Това което се случва е, че когато кажете „Наистина искам това“, Вселената казва „Добре. Ето ти възможности, условия, хора, събития, места, неща с които да стигнеш до желаното”. Но ако държите в себе си ограничаващи вярвания и действате според остарели модели, ще ви е трудно да разпознаете, че тези възможности, условия, хора, събития, места и неща, които ви се предлагат, са отговорът на Вселената на вашата молба. И така, един от подаръците, които ноември предлага, е пробуждането и трансформацията. Един своеобразен финализиращ тласък към пробуждане и наложителна вътрешна промяна
Виж още

☯️Коя енергия избираш днес? – Приказка за двата вълка+подарък

Има едно старо учение на индианците чероки, често наричано „Приказката за двата вълка“. Прочитът му от този ъгъл наистина ме накара да се замисля днес. Затова реших, че и на вас може да ви хареса, а в края на статията ще намерите и подарък - практика с ТЕС за освобождаване от негативната енергия!
Виж още

Живот без болка?

Живот без болка? Не е ли изкусителна тази идея? Живот без болка, непресъхващо блаженство, позитивизъм в розови одежди и всичко е една фантастична приказка. Дали щом още ни боли, това означава, че не сме достатъчно израстнали, зрели, развили личността, духа и и съзнанието си? Все някога трябва да идва етап в живота, в който да не боли, нали? Предателството, загубата, раздялата и още сто неща от тези, които ни се случва да преживеем в живота? "Би било хубаво" се изкушавам да напиша, и се сепвам в същия миг. Защото...
Виж още

Тази любов винаги е налична за теб. Никога не си сам и отделен от Бог

Това е едно от онези неща, които сякаш винаги сме знаели, но ето, че се случва нещо, което направо ни цапардосва, оставя ни без дъх и едва тогава осъзнаването ни пронизва на клетъчно ниво. Така се случи и с мен - водех сесия с "Божествената Матрицата" с моя бременна клиентка. Тя искаше да освободи минали травматични тежести, да се свърже с бебето в утробата си, и да "програмира" едно мечтано и любящо раждане. Всичко мина съвършено, докато стигнахме до момента да покажем на бебето какво предстои - раждането му. То беше сковано от страх и несигурност за раждането си. Идеята да напусне познатия и уютен дом - корема на мама, му беше страшна и неприятна. Ярко се открои това послание: - Само временно си в този уютен дом с който си свикнала сега, за да преминеш после към следващия ти дом, където те очакват мама и татко, с цялата любов и даровете, които носи този свят. Няколко дена по-късно, когато разсъждавах за смъртта, за преминаването отвъд, за пътя на душите, това послание отново изникна в съзнанието ми и за секунди се приложи към всички етапи в които преминаваме от един наш дом, към следващия. А кой ли етап от промените е най-страшен за нас? Душата ми знаеше отговора:
Виж още

Месец май ще ни върне болезнено към основите на Себе си, за да се изцелим и нахраним душите си с любов

Готови ли сте за дълбока транформация? Навлязохме в поредния особено интензивен период, в който Вселената ще ни предизвиква и подтиква към генерална промяна, и трансформация. Няма да е безболезнена обаче. Месец май ще бъде интересен. Труден. Провокативен. Ще ни тласка от една крайност в друга. Ще извади стари кирливи ризи за нов прочит и проверка. Ще стимулира събития и преживявания по теми, по които сме си мислили, че сме си свършили работата преди време. Ще обърне света като огледало към нас, за да отрази най-дълбинните пластове на онези наши базови травматични теми и настройки, които все още не сме разчистили докрай. Енергията е безмилостно изораваща дълбините на стаените стари неща. Ще ни изпита, прекрарвайки ни през фундаментални въпроси: Кой съм аз, за какво съм тук, откъде идвам, на какво/къде изобщо принадлежа? Каква е моята стойност в света, каква е самооценката ми, къде ме проваля егото ми? Кои са най-ужасяващите мои базови страхове и травми, и какво от тях още стои на дъното, неизчистено. Този месец на радикална промяна, е омекотен от разгръщането на радикалната любов към себе си. Разкриваме най-болезнените си рани, за да ги излекуваме с безусловна любов към себе си. Дава ни се възможност да излекуваме минали рани около себеотхвърлянето, себеизоставянето и чувството за недостойнство. Този период ни връща към фундаментите на Себе си, за да се видим искрено, да си простим, да изцелим раните и да нахраним душите си с любов. И макар да е болезнено да видим дълбинните аспекти на тези наши теми, тази болка е лечебна и трансформираща. Знайте че вие сте достатъчни, имате достатъчно и сте достатъчно заслужили за да получите благословия, да бъдете почетени и подкрепяни от една Вселена, която е доброжелателна, подкрепяща любящо, в помощ да постигнете мечтите си и да осъществите себе си по най-добрия и пълноценен начин.
Виж още

Не бягай от хората които вадят най-лошото в теб

Вероятно си казваш "Този направо ме побърква. Вади най-лошото в мен. Направо не мога да позная себе си, когато ми се налага да общувам с него". Да, има такива хора, които с поведението си, предизвикват нещо в нас, което не харесваме, не одобряваме, дори може да се срамуваме от него, или да го осъждаме. Но то не пада от небето, нали?  Това раздразнение, грубост, жестокост, егоизъм, гняв, невротичност (или друго), са аспекти, които си носим вътре в себе си, те са части от нас. Ако ще и да са толкова неприятни, социално неприемливи и шокиращи, че не искаме да си го признаем. Не пасват на идеалния образ, който градим, или който искаме да бъдем.  Не можеш да се познаеш точно защото си скрил и подтиснал тези части от себе си толкова надълбоко, толкова отчаяно си скрил съществуването им от себе си, толкова упорито отказваш да допуснеш съществуването им, че наистина не ги познаваш. А те са там. Винаги са били. И сега е време да ги видиш и зачетеш най-сетне. Да разбереш откъде идват. Чии са. Коя част от тях е лично твоя. Да чуеш болката им, гнева им, безпомощността им. Всичките им несъвършенства. Да ги осветлиш, да им протегнеш ръка, да чуеш какви истини са стаили. И през приемането, разбирането, прошката и любовта, да им дадеш шанс да се трансформират. Без да бързаш. Полека.
Виж още

Убий надеждата, за да постигнеш всичко

Как така? Нали надеждата умира последна? Нали надежата е добродетел, благо, добро? Нали надеждата е тази, която ни крепи и искрицата ѝ ни държи цели? И аз мислех така. Дълги години, във всякакви трудни, страшни, мъчителни ситуации, се уповавах на надеждата. Докато един ден, на ръба на една от най-мъчителните загуби, чух тези думи "Трябва да убиеш надеждата. Тя, все пак е последната, излязла от кутията на Пандора". Бях потресена. Ама как така? Надеждата? Тази, дето ни крепи до последно?! Символът на вярата в доброто развитие на нещата? Как би продължил човек без надежда? И разбрах... Всъщност надеждата е тази, която ни дели от вярата. Надеждата е тази, която ни ослепява, запушва ушите ни, заглушава разум и интуиция. Връзва ръцете ни, спъва краката ни и ни държи в ступор - замръзнали и бездейни, надяващи се нещо и някой извън нас да предприеме действия. Тя е оправдателното бездействие, което ни спира да направим нужното, дори спрямо всички останали проклятия и благословии, излязли от кутията на Пандора. Оказва се, че надеждата ни държи далеч от вярата. Надеждата е човешкото вкопчване в статичното и познатото, а Вярата ....
Виж още

Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия

Повечето хора преживяват някаква форма на скръб в живота си, поради загуба. Полезно е да помним, че скърбенето е процес, а не постоянно състояние. Скърбенето е енергийно и емоционално оттегляне което се случва, когато вибрацията и резонанса на човек, който вече не е тук, са оттеглени от 3-измерната реалност на друг човек. Когато човекът си тръгне, близките му преживяват мащабни енергийни промени, в резултат на раздялата. Подсъзнанието на човека и неговият Висш Аз ще създадат каквито обстоятелства са необходими, за да се постигне това напускане. Начинът по който си тръгват, може да се оприличи с това как някои хора влизат в океана, за да плуват: някои тичат и скачат, други навлизат бавно, като постепенно свикват с водата. Предполага се, че когато човек умре, причината е физическото състояние, но всъщност е обратното. Енергията на жизнената сила на човека първа напуска тялото, а след това тялото, което не може да продължи без жизнената сила, издъхва.
Виж още