Духовно израстване

Живот без болка?

Живот без болка? Не е ли изкусителна тази идея? Живот без болка, непресъхващо блаженство, позитивизъм в розови одежди и всичко е една фантастична приказка. Дали щом още ни боли, това означава, че не сме достатъчно израстнали, зрели, развили личността, духа и и съзнанието си? Все някога трябва да идва етап в живота, в който да не боли, нали? Предателството, загубата, раздялата и още сто неща от тези, които ни се случва да преживеем в живота? "Би било хубаво" се изкушавам да напиша, и се сепвам в същия миг. Защото...
Виж още

Тази любов винаги е налична за теб. Никога не си сам и отделен от Бог

Това е едно от онези неща, които сякаш винаги сме знаели, но ето, че се случва нещо, което направо ни цапардосва, оставя ни без дъх и едва тогава осъзнаването ни пронизва на клетъчно ниво. Така се случи и с мен - водех сесия с "Божествената Матрицата" с моя бременна клиентка. Тя искаше да освободи минали травматични тежести, да се свърже с бебето в утробата си, и да "програмира" едно мечтано и любящо раждане. Всичко мина съвършено, докато стигнахме до момента да покажем на бебето какво предстои - раждането му. То беше сковано от страх и несигурност за раждането си. Идеята да напусне познатия и уютен дом - корема на мама, му беше страшна и неприятна. Ярко се открои това послание: - Само временно си в този уютен дом с който си свикнала сега, за да преминеш после към следващия ти дом, където те очакват мама и татко, с цялата любов и даровете, които носи този свят. Няколко дена по-късно, когато разсъждавах за смъртта, за преминаването отвъд, за пътя на душите, това послание отново изникна в съзнанието ми и за секунди се приложи към всички етапи в които преминаваме от един наш дом, към следващия. А кой ли етап от промените е най-страшен за нас? Душата ми знаеше отговора:
Виж още

Месец май ще ни върне болезнено към основите на Себе си, за да се изцелим и нахраним душите си с любов

Готови ли сте за дълбока транформация? Навлязохме в поредния особено интензивен период, в който Вселената ще ни предизвиква и подтиква към генерална промяна, и трансформация. Няма да е безболезнена обаче. Месец май ще бъде интересен. Труден. Провокативен. Ще ни тласка от една крайност в друга. Ще извади стари кирливи ризи за нов прочит и проверка. Ще стимулира събития и преживявания по теми, по които сме си мислили, че сме си свършили работата преди време. Ще обърне света като огледало към нас, за да отрази най-дълбинните пластове на онези наши базови травматични теми и настройки, които все още не сме разчистили докрай. Енергията е безмилостно изораваща дълбините на стаените стари неща. Ще ни изпита, прекрарвайки ни през фундаментални въпроси: Кой съм аз, за какво съм тук, откъде идвам, на какво/къде изобщо принадлежа? Каква е моята стойност в света, каква е самооценката ми, къде ме проваля егото ми? Кои са най-ужасяващите мои базови страхове и травми, и какво от тях още стои на дъното, неизчистено. Този месец на радикална промяна, е омекотен от разгръщането на радикалната любов към себе си. Разкриваме най-болезнените си рани, за да ги излекуваме с безусловна любов към себе си. Дава ни се възможност да излекуваме минали рани около себеотхвърлянето, себеизоставянето и чувството за недостойнство. Този период ни връща към фундаментите на Себе си, за да се видим искрено, да си простим, да изцелим раните и да нахраним душите си с любов. И макар да е болезнено да видим дълбинните аспекти на тези наши теми, тази болка е лечебна и трансформираща. Знайте че вие сте достатъчни, имате достатъчно и сте достатъчно заслужили за да получите благословия, да бъдете почетени и подкрепяни от една Вселена, която е доброжелателна, подкрепяща любящо, в помощ да постигнете мечтите си и да осъществите себе си по най-добрия и пълноценен начин.
Виж още

Не бягай от хората които вадят най-лошото в теб

Вероятно си казваш "Този направо ме побърква. Вади най-лошото в мен. Направо не мога да позная себе си, когато ми се налага да общувам с него". Да, има такива хора, които с поведението си, предизвикват нещо в нас, което не харесваме, не одобряваме, дори може да се срамуваме от него, или да го осъждаме. Но то не пада от небето, нали?  Това раздразнение, грубост, жестокост, егоизъм, гняв, невротичност (или друго), са аспекти, които си носим вътре в себе си, те са части от нас. Ако ще и да са толкова неприятни, социално неприемливи и шокиращи, че не искаме да си го признаем. Не пасват на идеалния образ, който градим, или който искаме да бъдем.  Не можеш да се познаеш точно защото си скрил и подтиснал тези части от себе си толкова надълбоко, толкова отчаяно си скрил съществуването им от себе си, толкова упорито отказваш да допуснеш съществуването им, че наистина не ги познаваш. А те са там. Винаги са били. И сега е време да ги видиш и зачетеш най-сетне. Да разбереш откъде идват. Чии са. Коя част от тях е лично твоя. Да чуеш болката им, гнева им, безпомощността им. Всичките им несъвършенства. Да ги осветлиш, да им протегнеш ръка, да чуеш какви истини са стаили. И през приемането, разбирането, прошката и любовта, да им дадеш шанс да се трансформират. Без да бързаш. Полека.
Виж още

Убий надеждата, за да постигнеш всичко

Как така? Нали надеждата умира последна? Нали надежата е добродетел, благо, добро? Нали надеждата е тази, която ни крепи и искрицата ѝ ни държи цели? И аз мислех така. Дълги години, във всякакви трудни, страшни, мъчителни ситуации, се уповавах на надеждата. Докато един ден, на ръба на една от най-мъчителните загуби, чух тези думи "Трябва да убиеш надеждата. Тя, все пак е последната, излязла от кутията на Пандора". Бях потресена. Ама как така? Надеждата? Тази, дето ни крепи до последно?! Символът на вярата в доброто развитие на нещата? Как би продължил човек без надежда? И разбрах... Всъщност надеждата е тази, която ни дели от вярата. Надеждата е тази, която ни ослепява, запушва ушите ни, заглушава разум и интуиция. Връзва ръцете ни, спъва краката ни и ни държи в ступор - замръзнали и бездейни, надяващи се нещо и някой извън нас да предприеме действия. Тя е оправдателното бездействие, което ни спира да направим нужното, дори спрямо всички останали проклятия и благословии, излязли от кутията на Пандора. Оказва се, че надеждата ни държи далеч от вярата. Надеждата е човешкото вкопчване в статичното и познатото, а Вярата ....
Виж още

Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия

Повечето хора преживяват някаква форма на скръб в живота си, поради загуба. Полезно е да помним, че скърбенето е процес, а не постоянно състояние. Скърбенето е енергийно и емоционално оттегляне което се случва, когато вибрацията и резонанса на човек, който вече не е тук, са оттеглени от 3-измерната реалност на друг човек. Когато човекът си тръгне, близките му преживяват мащабни енергийни промени, в резултат на раздялата. Подсъзнанието на човека и неговият Висш Аз ще създадат каквито обстоятелства са необходими, за да се постигне това напускане. Начинът по който си тръгват, може да се оприличи с това как някои хора влизат в океана, за да плуват: някои тичат и скачат, други навлизат бавно, като постепенно свикват с водата. Предполага се, че когато човек умре, причината е физическото състояние, но всъщност е обратното. Енергията на жизнената сила на човека първа напуска тялото, а след това тялото, което не може да продължи без жизнената сила, издъхва.
Виж още

Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК

Случвало ли ти се е да изпаднеш в апатия и да не чувстваш смисъл? Или да гориш от гняв, негодувание, да се чудиш "Защо на мен!?!" В този текст ще споделя с теб някои от моите съкровени трудни моменти и как преминах през тях. Също така, ще ти разкажа за впечатляващата житейска история на един голям човек, който вдъхновява и до днес. И силно се надявам, този разказ да вдъхнови и теб, да те подтикне да видиш нещата през различна гледна точка и дори може би да намериш решение за въпрос, който те терзае. Ще разбереш къде се крие силата на всеки човек да преодолее и израстне дори най-тежките житейски изпитания, на границата на невъзможното. И да изгради себе си наново, и да изпълни живота си с радост, удовлетворение, смисъл.
Виж още

Край с прескачащата грамофонна плоча. 2020 изчисти пътя ни за нова мелодия

Усещате ли как вече се променя личната ви линейна реалност? Това, че нищо няма да е същото, го повтаряме още откакто започна 2020. Но.. наистина? Успяхте ли да седнете за няколко мига в тишина със себе си и да уловите онези фини промени които вече са настъпили в най-личния план, дълбоко в съзнанието и сърцето? Повтарящите се патерни в живота ни - уж различни, но еднотипни събития, реакции които имаме към тези събития, характерни за нас "слабости", които изскочиха през 2020 по един особено категоричен начин, са на път да изчезнат. И то с неочаквана лекота. Травматичните събития в ранните години на живота ни, оставили след себе си деструктивни вярвания, са ни придружавали през целия ни живот. Всеки има поне едно слабо място - ахилесова пета на деструктивно убеждение, проявяващо се по различни негативни за нас начини. 🧩Дали това е травмата на отхвърляне от родител, довела до непрестанни опити за доказване, за печелене на любовта му (проектирана в избиране на неподходящи парньори и връзки в които се самоизтезаваме). 🧩 Дали това е вярването, че си незначителен и маловажен, отново следствие на подтискане в детството; проектиращо се в модели на поведение в които загърбваш себе си, достойнството и нуждите си, за да бъдат другите добре. 🧩 Дали това е вкорененото вярване, че си виновен и сгрешил, водещо до ситуации в които съдбата те наказва по всякакви начини, отнемайки ти материални или интелектуални блага. Това и още толкова много други.... Мислете за тези деструктивни вярвания като за глич (бъг) - изкривяване в перфектните бразди на една грамофонна плоча. И докато той съществува, всеки път щом иглата на грамофона минава оттам, тя ще прескача, изкривявайки звука, свирейки все една и съща изкривена мелодия. Докато не изчистим този глич, за да може иглата да тръгне безпрепятствено в новите бразди, възпроизвеждайки фантастично красива и чиста мелодия. Грамофонната плоча е чудесна метафора за нашия живот, а безбройните миниатюрни линии по нея - възможните житейски разклонения, по които можеш да поемем. Разбира се, докато имаме негативните вярвания - този глич в системата, иглата ще прескача отново и отново на същото място, и няма да ни позволи да поемем нататък. Какво се случи през 2020 година обаче?
Виж още

Ще се качиш ли на последната лодка?

Мислите ли, че животът е предопределен? Че има съдба, често горчива, тежка, страдалческа и Бог ви е изпратил всичките тези изпитания, за да ви накаже за нещо? Че щом 30, 40, 50 или дори 70 години са минали под знака на болка, страдание и горчивина - това е то? "Така ми било писано, няма какво да се направи"? Разбира се, че не е така. И когато срещна такава житейска нагласа, просто недоумявам... във века на информацията, духовното пробуждане, на изумително разгръщащото се знание за тялото, емоциите, психиката, духа... човек доброволно да пази такава себеразрушителна позиция?! И не само да я пази, ами да я пази с цената на живота си! Настървено, пристрастено, категорично отказващ да погледне към решението под носа му! Защитава с нокти и зъби правото си да бъде болен, емоционално сломен, понасящ "несгодите на съдбата". А в същото време казва "Дай Боже", "Дано Бог да помогне". Единственият начин Бог да ти даде, е чрез другите хора. Чрез хората, събитията, вещите, обстоятелствата които праща в живота ти. Те са дар. Дори тези които те сломяват и подлагат на изпитание. Защото в преодоляването на изпитанието са даровете с които израства душата ти. И тя предварително се е съгласила на всички тези препятствия, за да познае силата и светлината си, за да може дори самият Бог да познае себе си чрез израстващото си творение.
Виж още

Какво бъдеще ни очаква след Covid?

Какво е чувството в теб, когато се замислиш за бъдещето? Бъдеще. Толкова неясно, несигурно, изпълнено с въпросителни. Особено сега, когато всичко сигурно в живота ни се променя и разпада. Знам, че може да изпитваш страх, тревога, искрена паника. Нищо от познатото вече не изглежда сигурно. Нормално е, човешко е. И въпреки че никой не може да каже със сигурност как ще изглежда бъдещето, аз мога да избера да видя страховете си и да ги пусна. Да помогна на тялото си да се отърси от усещането за тази невидима заплаха. Квантовата физика учи, че във Вселената съществуват безброй трептящи потенциали - възможности които могат да се реализират, или пък не. Кой сценарий избираш да бъде твоят? Имаш свободна воля и ето как да я заявиш, за да създадеш бъдещето си СЕГА!
Виж още