Духовно израстване

Убий надеждата, за да постигнеш всичко

Как така? Нали надеждата умира последна? Нали надежата е добродетел, благо, добро? Нали надеждата е тази, която ни крепи и искрицата ѝ ни държи цели? И аз мислех така. Дълги години, във всякакви трудни, страшни, мъчителни ситуации, се уповавах на надеждата. Докато един ден, на ръба на една от най-мъчителните загуби, чух тези думи "Трябва да убиеш надеждата. Тя, все пак е последната, излязла от кутията на Пандора". Бях потресена. Ама как така? Надеждата? Тази, дето ни крепи до последно?! Символът на вярата в доброто развитие на нещата? Как би продължил човек без надежда? И разбрах... Всъщност надеждата е тази, която ни дели от вярата. Надеждата е тази, която ни ослепява, запушва ушите ни, заглушава разум и интуиция. Връзва ръцете ни, спъва краката ни и ни държи в ступор - замръзнали и бездейни, надяващи се нещо и някой извън нас да предприеме действия. Тя е оправдателното бездействие, което ни спира да направим нужното, дори спрямо всички останали проклятия и благословии, излязли от кутията на Пандора. Оказва се, че надеждата ни държи далеч от вярата. Надеждата е човешкото вкопчване в статичното и познатото, а Вярата ....
Виж още

Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия

Повечето хора преживяват някаква форма на скръб в живота си, поради загуба. Полезно е да помним, че скърбенето е процес, а не постоянно състояние. Скърбенето е енергийно и емоционално оттегляне което се случва, когато вибрацията и резонанса на човек, който вече не е тук, са оттеглени от 3-измерната реалност на друг човек. Когато човекът си тръгне, близките му преживяват мащабни енергийни промени, в резултат на раздялата. Подсъзнанието на човека и неговият Висш Аз ще създадат каквито обстоятелства са необходими, за да се постигне това напускане. Начинът по който си тръгват, може да се оприличи с това как някои хора влизат в океана, за да плуват: някои тичат и скачат, други навлизат бавно, като постепенно свикват с водата. Предполага се, че когато човек умре, причината е физическото състояние, но всъщност е обратното. Енергията на жизнената сила на човека първа напуска тялото, а след това тялото, което не може да продължи без жизнената сила, издъхва.
Виж още

Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК

Случвало ли ти се е да изпаднеш в апатия и да не чувстваш смисъл? Или да гориш от гняв, негодувание, да се чудиш "Защо на мен!?!" В този текст ще споделя с теб някои от моите съкровени трудни моменти и как преминах през тях. Също така, ще ти разкажа за впечатляващата житейска история на един голям човек, който вдъхновява и до днес. И силно се надявам, този разказ да вдъхнови и теб, да те подтикне да видиш нещата през различна гледна точка и дори може би да намериш решение за въпрос, който те терзае. Ще разбереш къде се крие силата на всеки човек да преодолее и израстне дори най-тежките житейски изпитания, на границата на невъзможното. И да изгради себе си наново, и да изпълни живота си с радост, удовлетворение, смисъл.
Виж още

Край с прескачащата грамофонна плоча. 2020 изчисти пътя ни за нова мелодия

Усещате ли как вече се променя личната ви линейна реалност? Това, че нищо няма да е същото, го повтаряме още откакто започна 2020. Но.. наистина? Успяхте ли да седнете за няколко мига в тишина със себе си и да уловите онези фини промени които вече са настъпили в най-личния план, дълбоко в съзнанието и сърцето? Повтарящите се патерни в живота ни - уж различни, но еднотипни събития, реакции които имаме към тези събития, характерни за нас "слабости", които изскочиха през 2020 по един особено категоричен начин, са на път да изчезнат. И то с неочаквана лекота. Травматичните събития в ранните години на живота ни, оставили след себе си деструктивни вярвания, са ни придружавали през целия ни живот. Всеки има поне едно слабо място - ахилесова пета на деструктивно убеждение, проявяващо се по различни негативни за нас начини. 🧩Дали това е травмата на отхвърляне от родител, довела до непрестанни опити за доказване, за печелене на любовта му (проектирана в избиране на неподходящи парньори и връзки в които се самоизтезаваме). 🧩 Дали това е вярването, че си незначителен и маловажен, отново следствие на подтискане в детството; проектиращо се в модели на поведение в които загърбваш себе си, достойнството и нуждите си, за да бъдат другите добре. 🧩 Дали това е вкорененото вярване, че си виновен и сгрешил, водещо до ситуации в които съдбата те наказва по всякакви начини, отнемайки ти материални или интелектуални блага. Това и още толкова много други.... Мислете за тези деструктивни вярвания като за глич (бъг) - изкривяване в перфектните бразди на една грамофонна плоча. И докато той съществува, всеки път щом иглата на грамофона минава оттам, тя ще прескача, изкривявайки звука, свирейки все една и съща изкривена мелодия. Докато не изчистим този глич, за да може иглата да тръгне безпрепятствено в новите бразди, възпроизвеждайки фантастично красива и чиста мелодия. Грамофонната плоча е чудесна метафора за нашия живот, а безбройните миниатюрни линии по нея - възможните житейски разклонения, по които можеш да поемем. Разбира се, докато имаме негативните вярвания - този глич в системата, иглата ще прескача отново и отново на същото място, и няма да ни позволи да поемем нататък. Какво се случи през 2020 година обаче?
Виж още

Ще се качиш ли на последната лодка?

Мислите ли, че животът е предопределен? Че има съдба, често горчива, тежка, страдалческа и Бог ви е изпратил всичките тези изпитания, за да ви накаже за нещо? Че щом 30, 40, 50 или дори 70 години са минали под знака на болка, страдание и горчивина - това е то? "Така ми било писано, няма какво да се направи"? Разбира се, че не е така. И когато срещна такава житейска нагласа, просто недоумявам... във века на информацията, духовното пробуждане, на изумително разгръщащото се знание за тялото, емоциите, психиката, духа... човек доброволно да пази такава себеразрушителна позиция?! И не само да я пази, ами да я пази с цената на живота си! Настървено, пристрастено, категорично отказващ да погледне към решението под носа му! Защитава с нокти и зъби правото си да бъде болен, емоционално сломен, понасящ "несгодите на съдбата". А в същото време казва "Дай Боже", "Дано Бог да помогне". Единственият начин Бог да ти даде, е чрез другите хора. Чрез хората, събитията, вещите, обстоятелствата които праща в живота ти. Те са дар. Дори тези които те сломяват и подлагат на изпитание. Защото в преодоляването на изпитанието са даровете с които израства душата ти. И тя предварително се е съгласила на всички тези препятствия, за да познае силата и светлината си, за да може дори самият Бог да познае себе си чрез израстващото си творение.
Виж още

Какво бъдеще ни очаква след Covid?

Какво е чувството в теб, когато се замислиш за бъдещето? Бъдеще. Толкова неясно, несигурно, изпълнено с въпросителни. Особено сега, когато всичко сигурно в живота ни се променя и разпада. Знам, че може да изпитваш страх, тревога, искрена паника. Нищо от познатото вече не изглежда сигурно. Нормално е, човешко е. И въпреки че никой не може да каже със сигурност как ще изглежда бъдещето, аз мога да избера да видя страховете си и да ги пусна. Да помогна на тялото си да се отърси от усещането за тази невидима заплаха. Квантовата физика учи, че във Вселената съществуват безброй трептящи потенциали - възможности които могат да се реализират, или пък не. Кой сценарий избираш да бъде твоят? Имаш свободна воля и ето как да я заявиш, за да създадеш бъдещето си СЕГА!
Виж още

Послание от Белия Орел от индианците Хопи – дръжте вибрацията си високо. Нужни сте за изграждането на новия свят

Послание от Белия Орел, от древното племе на индианците Хопи от 16.03.2020: Този момент през който преминава човечеството може да бъде разглеждан като портал, или като дупка. Решението дали да паднете в дупката, или да преминете през портала, е ваше. Ако се вайкате заради проблема и консумирате новините по 24 часа на ден, с ниска енергия, непрестанно неспокойни, изпълнени с песимизъм, ще паднете в дупката. Но ако се възползвате от възможността да се вгледате в себе си, да преосмислите живота и смъртта, да се погрижите за себе си и за другите, ще преминете през портала. Погрижете се за дома си, погрижете се за тялото си. Не губете духовното измерение на кризата, вземете аспекта на орела, който отгоре вижда по-широко, вижда цялата картинка. Има социален повик в тази криза, но също така има и духовен повик. Двете заедно вървят ръка за ръка. Без социалното измерение, пропадаме във фанатизъм. И без духовното измерение, пропадаме в песимизъм и липса на смисъл. Вие бяхте подготвени да преминете през тази криза. Вземете инструментите си и ги използвайте, те са на ваше разположение.
Виж още

Зимно Слънцестоене – портал към новото начало

Днес е празникът Зимно Слънцестоене - най-краткият ден и най-дългата нощ, след което светлината започва да нараства, денят се увеличава постепенно. Слънцето преминава от знака Стрелец в Козирог. Това е специален момент в годината, в който се празнува прераждането на Слънцето, портал, през който към Земята се отправя мощен поток от Духовна енергия. Природата е затаила дъх в очакване на трансформацията, дори времето изглежда спряло. Един от най-мощните и значими енергийни портали, отбелязващ прехода към ново ниво на реалността. След зимното слънцестоене, нищо не е същото. След тази нощ слънцето се ражда отново, то излиза от мрака , за да ни дари със светлината си.
Виж още

Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта

Много неща изгубват значение, когато животът ти свършва. Тогава си даваш реална сметка за истински важното и с болка осъзнаваш колко време си загубил за маловажното. Надявам се, че следващите редове ще ви вдъхновят да преосмислите и промените живота си още днес, още сега... Брони Уеър, медицинска сестра в една австралийска болница, разговаря с пациентите, които са на прага на смъртта. Тя записва техните изповеди, които впоследствие обединява в книга "Само любовта остава - Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта". Ето ги и тях: 1. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм верен на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите. Това беше най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, сякаш поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха колко много мечти бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че причината за това са изборите, които са направили или не са направили. Много е важно да се опитате .....
Виж още

Капаните на псевдо-духовността

Капаните на псевдо-духовността Как замитаме нерешените си емоционални проблеми под прикритието на „духовност“ Джон Уелууд е известен трансперсонален психотерапевт, популярен автор и утвърден обучител на психотерапевти в „психотерапия в духовен контекст“. Още в 80-те години на 20-ти век, той въвежда термина "духовен байпас". Чрез него изразява илюзорността и затъването във псевдо духовност, чиято същност е - оправдания и удобни залъгвания. Чрез тях хората намират бягство, оправдание, начин да избягат нерешените си емоционални проблеми, психологически травми и недовършени задачи на развитието си. Това е особено опасна тенденция, която през годините се пропи в съзнанието на мнозина от духовно търсещите, затвърди илюзията им до степен на категорично и претенциозно демонстриране на възвишена "духовност", докато  ежедневните теми от живота, общуването и представата им за света, са истинска катастрофа. Въведените духовни идеи от Изтока, не изцяло приложими за Западното общество, а и твърде едностранчиви и избягващи неудобни теми, допълнително объркаха търсещите отговори на големите въпроси в живота. Настоящото интервю на Тина Фосела с Джон Уелууд, е отварящ очите и пробуждащ съзнанието текст, който препоръчвам горещо на всеки, търсещ наистима дълбоките отговори.
Виж още