Личностно развитие

Единственият човек, който никога не греши, е този, който не прави нищо

Тази история с неизвестен автор може да ни окуражи, вдъхнови и да намести представите ни за невъзможното съвършенство, в което понякога залитаме. Веднъж Алберт Айнщайн написал на учебната дъска следните задачи: ...... Внезапно, класната стая била обзета от кикот, шум и хаос, защото Айнщайн направил грешка. Очевидно правилният отговор на задачата 9х10, не бил 91. Всички студенти се разсмяли и започнали да подмятат шеги. Айнщайн изчакал шума да утихне и казал:  “Въпреки факта, че аз реших девет задачи вярно, никой не ме поздрави. Обаче направих една грешка и всички започнаха да се смеят. Това показва, че дори ако човек е успешен, обществото ще забележи и най-малката му грешка. Така че - не позволявайте на критицизма на другите хора да разрушава мечтите ви. Единственият човек, който никога не греши, е този, който не прави нищо"
Виж още

Умението да поемеш лична отговорност – ключ за успех в терапията и личностното развитие

Какво е онова едно ключово умение на хората работещи със себе си или с терапевт, които успяват с гигантски крачки да вървят към прогрес? КОЙ е този ключов фактор? Умението на човека да поеме отговорност за нещата, които му се случват. Това не е вина, нека ги оразличим. Отговорността е ясното съзнание, че има нещо в теб, което е допринесло, участвало е, отговорно е в някаква степен за неприятните събития, които си преживял. Нагласа, вярвания, отношение, мисли, думи, водещи до действия. Психологията описва това умение, или житейска нагласа с термина "локус на контрол". Вътрешната локализация на контрол допуска идеята, че "има нещо в мен, което е активен участник и чрез това носи част от отговорността за събитията, които ми се случват". За разлика от това, външната локализация на контрол кара индивидът да вярва, че причината за всичко, което му се случва е някъде извън него.Проблемът с тази житейска позиция е прост: Ако проблемът е извън мен, аз съм неспособен да променя нещата. Не идва от мен, няма общо с мен, не зависи от мен. Някой друг трябва да се промени, за да се почувствам аз добре. Това е позицията на слабостта. На губещия.
Виж още

Ако искаш животът ти да се промени, ти трябва да станеш различен човек

Ето защо: Човекът който си - със своите убеждения, нагласи, мисловни модели, предприема едни и същи действия, по един и същи начин. Логично и очаквано - резултатите от това са все едни и същи. Стигат до някакъв лимит в който могат да се развият и това е. За да надскочиш този лимит, трябва да започнеш да мислиш, чувстваш, разбираш и правиш нещата по различен начин. Да промениш базовите настройки от чиято позиция правиш нещата, които правиш. Това няма как да стане, ако не промениш себе си. Казваш, че искаш успех и пари - но няма как да надскочиш собствените си рамки, докато те задвижват сили на страх, недоверие, съмнение, скъперничество, мислене на дребно и свито, aко трепериш над парите си и поддържаш съзнание за нямане. Каквито и знания за финансова грамотност да изучаваш, ти ще ги прилагаш от позицията на модела на съзнанието ти. За да постигнеш целите си, е нужно да откриеш саботиращите те убеждения и нагласи, които те карат да предприемаш все едни и същи провалящи те действия. Да станеш друг човек. Казваш, че искаш любов и партньорска връзка базирана на взаимност, уважение - но няма как да попаднеш на такъв парньор, докато дълбоко в теб дреме липса на увереност, ниска себестойност, желание да угодиш, да задържиш, да се престориш, да отговориш на очакванията. Имаш да откриеш и промениш....
Виж още

Най-успешните хора на планетата: Как да постигнем целите си с лекота

Случвало ли ти се е да се чувстваш супер зает, изтощен от много работа, а да нямаш усещане да си свършил нещо кой знае колко съществено? Да работиш много и да свършваш малко? Да имаш пет задачи в списъка си, и да ги разтегяш с дни? Знаеш ли кое отличава най-успешните хора на планетата? Ето това:Преди да пристъпят към каквото и да било действие в посока реализиране на целите си, те отстраняват предварително блокажите и съпротивите си, които биха саботирали успеха им. Ние в повечето случаи изобщо не подозираме за съществуването на тези блокажи, и се втурваме директно към целите, които си мислим, че искрено искаме да постигнем. Рационалният ум наистина декларира такова желание, но подсъзнанието (което е в пъти по-мощно), има друго мнение по въпроса и ни възпрепятства чрез разсейване - механично, емоционално, мисловно. И така, ето откъде да започнем:
Виж още

Личните граници и себеуважението

Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора? Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни? Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини? Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа? Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа? Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.
Виж още

Убий надеждата, за да постигнеш всичко

Как така? Нали надеждата умира последна? Нали надежата е добродетел, благо, добро? Нали надеждата е тази, която ни крепи и искрицата ѝ ни държи цели? И аз мислех така. Дълги години, във всякакви трудни, страшни, мъчителни ситуации, се уповавах на надеждата. Докато един ден, на ръба на една от най-мъчителните загуби, чух тези думи "Трябва да убиеш надеждата. Тя, все пак е последната, излязла от кутията на Пандора". Бях потресена. Ама как така? Надеждата? Тази, дето ни крепи до последно?! Символът на вярата в доброто развитие на нещата? Как би продължил човек без надежда? И разбрах... Всъщност надеждата е тази, която ни дели от вярата. Надеждата е тази, която ни ослепява, запушва ушите ни, заглушава разум и интуиция. Връзва ръцете ни, спъва краката ни и ни държи в ступор - замръзнали и бездейни, надяващи се нещо и някой извън нас да предприеме действия. Тя е оправдателното бездействие, което ни спира да направим нужното, дори спрямо всички останали проклятия и благословии, излязли от кутията на Пандора. Оказва се, че надеждата ни държи далеч от вярата. Надеждата е човешкото вкопчване в статичното и познатото, а Вярата ....
Виж още

Непорасналите деца в преследване на щастието

Светът е пълен с непораснали деца, които се опитват да играят на възрастни. И това не са непременно тийнейджърите, или подрастващите. Биологичната възраст няма нищо общо с това. Непораснало дете може да е племенницата ви на 23г., съпругата ви на 36г., мъжът на 50г., майката на 73г. бащата на 84г., шефът на 47г. Непорасналите деца се проявяват във всякакви житейски ситуации – лични, интимни, приятелски, роднински, работни, битови, творчески. Спъват развитието, финансовото благосъстояние, кариерните постижения, любовните взаимоотношения, социалните контакти. Всичко! Не познавам човек, който да няма, или да е нямал такива замръзнали травмирани детски частици в себе си. Ето как можем да ги разпознаем в себе си, в хората с които общуваме. И най-важното - какво да направим, и как да подобрим нещата, след като сме осъзнали откъде тръгва проблемът. Важно е да знаем, че винаги можем да направим стъпка напред и да променим нещата, независимо колко много години са минали.
Виж още

Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК

Случвало ли ти се е да изпаднеш в апатия и да не чувстваш смисъл? Или да гориш от гняв, негодувание, да се чудиш "Защо на мен!?!" В този текст ще споделя с теб някои от моите съкровени трудни моменти и как преминах през тях. Също така, ще ти разкажа за впечатляващата житейска история на един голям човек, който вдъхновява и до днес. И силно се надявам, този разказ да вдъхнови и теб, да те подтикне да видиш нещата през различна гледна точка и дори може би да намериш решение за въпрос, който те терзае. Ще разбереш къде се крие силата на всеки човек да преодолее и израстне дори най-тежките житейски изпитания, на границата на невъзможното. И да изгради себе си наново, и да изпълни живота си с радост, удовлетворение, смисъл.
Виж още

Аз не съм важна, тя моята вече е изпята …

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска - насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция. Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне "АЗ" преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата. А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? И това ли е нещото, което искаш да предадеш на децата си, за да се превърне и в тяхна мантра? Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб.
Виж още

МАЛОЦЕННОСТТА В НЕРАЗВИТАТА ЛИЧНОСТ РАЖДА АГРЕСОРИ И ИНФЛУЕНСЪРИ

Всички искат да бъдат харесвани, това е естествен импулс. Започва да се проявява още в предучилищната възраст и тогава обектите на "ухажването" са мама и тати. После детето иска да впечатли учителката или друг признат авторитет в близкия кръг, да получи признание и похвала. В ранното юношество, когато детето отваря съзнанието си за околния свят и започва да изучава, и открива света извън семейството, започва да търси себе си, подражавайки на другите. Прави понякога нелепи и смешни опити да се хареса, да впечатли околните, да прилича на някой ролеви модел, търси своята идентичност и място в обществото. Всички минаваме по този път и слава Богу, мнозина успяват рано или късно да намерят себе си. Да изградят здрава идентичност, да се превърнат в личност; Да намерят и развият своите умения, дарби и таланти, да получат сладкото удовлетворение от това да се самонадграждат, развиват и да творят, оставяйки чрез личното си израстване полза и за обществото. Тогава разбира се идва и общественото признание, но вече като вторичен ефект, а не като самоцел. Това е изграждащият път на себеактуализацията, на стойността отвътре-навън, на стабилните устои и изграждане на личност с главно Л. На самочувствието стъпило на стабилна и здрава основа, изпълнена със смисъл и съдържание. В този случай човекът съзнава стойността си, знае колко труд стои зад нея, без да парадира. Силен е този, който стои в силата си и подава ръка на другите, за да преминат през своите слабости и на свой ред да се намерят. От друга страна имаме обаче и друг типаж. Хората, които не са поели по пътя на себеизграждането. Блокирали са някъде в етапа на профанските тийнейджърски опити да привлекат симпатия, харесване и одобрение, и го карат по този вече познат и обигран начин. Превръщат циркаджийските номера, агресията, подигравките и обидите към другите, в основен начин да утвърдят себе си. Липсата на собствени качества и умения с които да блеснат, компенсират с принизяване на чуждите такива. Ето как това се проявява в партньорските двойки, в отношенията в групи и води дори по плъзгащите се по повърхността инфлуенсърски прояви.
Виж още