Личностно развитие

От статията ще научиш: как да разбереш, че се саботираш; кои са обичайните причини да се саботираме, как да намерим своите индивидуални причини защо се самосаботираме как да престанем да си пречим сами и да преодолеем саботажа В края на писмото ще намериш линк към видео - мое скорошно ТВ гостуване, където дискутирахме същата тема - автосаботажите. Можеш да избереш дали първо да прочетеш текста в който синтезирам основните неща, или първо да слушаш видеото в което разказвам по-детайлно и с примери от практиката.

Какво е онова едно ключово умение на хората работещи със себе си или с терапевт, които успяват с гигантски крачки да вървят към прогрес? КОЙ е този ключов фактор? Умението на човека да поеме отговорност за нещата, които му се случват. Това не е вина, нека ги оразличим. Отговорността е ясното съзнание, че има нещо в теб, което е допринесло, участвало е, отговорно е в някаква степен за неприятните събития, които си преживял. Нагласа, вярвания, отношение, мисли, думи, водещи до действия. Психологията описва това умение, или житейска нагласа с термина "локус на контрол". Вътрешната локализация на контрол допуска идеята, че "има нещо в мен, което е активен участник и чрез това носи част от отговорността за събитията, които ми се случват". За разлика от това, външната локализация на контрол кара индивидът да вярва, че причината за всичко, което му се случва е някъде извън него.Проблемът с тази житейска позиция е прост: Ако проблемът е извън мен, аз съм неспособен да променя нещата. Не идва от мен, няма общо с мен, не зависи от мен. Някой друг трябва да се промени, за да се почувствам аз добре. Това е позицията на слабостта. На губещия.

Ето защо: Човекът който си - със своите убеждения, нагласи, мисловни модели, предприема едни и същи действия, по един и същи начин. Логично и очаквано - резултатите от това са все едни и същи. Стигат до някакъв лимит в който могат да се развият и това е. За да надскочиш този лимит, трябва да започнеш да мислиш, чувстваш, разбираш и правиш нещата по различен начин. Да промениш базовите настройки от чиято позиция правиш нещата, които правиш. Това няма как да стане, ако не промениш себе си. Казваш, че искаш успех и пари - но няма как да надскочиш собствените си рамки, докато те задвижват сили на страх, недоверие, съмнение, скъперничество, мислене на дребно и свито, aко трепериш над парите си и поддържаш съзнание за нямане. Каквито и знания за финансова грамотност да изучаваш, ти ще ги прилагаш от позицията на модела на съзнанието ти. За да постигнеш целите си, е нужно да откриеш саботиращите те убеждения и нагласи, които те карат да предприемаш все едни и същи провалящи те действия. Да станеш друг човек. Казваш, че искаш любов и партньорска връзка базирана на взаимност, уважение - но няма как да попаднеш на такъв парньор, докато дълбоко в теб дреме липса на увереност, ниска себестойност, желание да угодиш, да задържиш, да се престориш, да отговориш на очакванията. Имаш да откриеш и промениш....

Случвало ли ти се е да се чувстваш супер зает, изтощен от много работа, а да нямаш усещане да си свършил нещо кой знае колко съществено? Да работиш много и да свършваш малко? Да имаш пет задачи в списъка си, и да ги разтегяш с дни? Знаеш ли кое отличава най-успешните хора на планетата? Ето това:Преди да пристъпят към каквото и да било действие в посока реализиране на целите си, те отстраняват предварително блокажите и съпротивите си, които биха саботирали успеха им. Ние в повечето случаи изобщо не подозираме за съществуването на тези блокажи, и се втурваме директно към целите, които си мислим, че искрено искаме да постигнем. Рационалният ум наистина декларира такова желание, но подсъзнанието (което е в пъти по-мощно), има друго мнение по въпроса и ни възпрепятства чрез разсейване - механично, емоционално, мисловно. И така, ето откъде да започнем:

Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора? Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни? Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини? Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа? Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа? Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.