Енергийна Психология

Човешкото тяло съдържа скрита комуникационна мрежа, известна като „втори мозък“ - чревната нервна система. Тя включва около 500 милиона неврони и непрестанно обменя сигнали с мозъка, като влияе върху храносмилането, настроението, апетита и реакциите на стрес. Учените установяват, че по-голямата част от серотонина в тялото се произвежда именно в червата, което свързва здравето на микробиома с тревожността, депресията и психичното благополучие. Когато балансът в червата е нарушен - страдат както физическото, така и емоционалното състояние. Връзката между тревожността и храносмилателната система е двупосочна - тревожността може да отключи стомашни проблеми, а нарушенията в червата да подхранват тревожността. Именно затова съвременната медицина обръща все по-голямо внимание на оста черва-мозък и психоемоционалните фактори зад храносмилателните разстройства. Методите ТЕС и Пренареждане на Матрицата се насочват към емоционалните конфликти и стреса, които могат да влияят върху функцията на червата и цялостното благополучие. Все повече изследвания показват, че грижата за „втория мозък“ е ключова за добрия психоемоционален баланс и здравето на целия организъм.
Виж още

Как най-после да заобичаме тялото си истински

Обичам, обичам, обичам! И себе си обичам! И тялото си обичам. Не винаги съм била така обаче. Години наред се тероризирах с различни причини да не харесвам себе си и тялото си. Някак неусетно стигнах до това да се сприятеля с тялото си през годините вътрешна терапевтична работа. Преработвайки теми като малоценност, тревожност и липса на самочувствие, се оказа, че съм стигнала до момента, в който да харесвам образа в огледалото. В практиката си виждам как много жени носят дълбоки емоционални рани, които се отразяват върху отношението към тялото и храната. Когато вътрешните болки започнат да се лекуват, външната реалност също се променя. Появява се лекота, здравословен живот и истинска любов към себе си.
Виж още

ЗАЩО МОТИВАЦИЯТА НЕ РАБОТИ?

Изпробвали ли сте да се задвижите чрез мотивационни семинари, хакове за продуктивност и надъхващи техники? И аз съм пробвала. Приятно е, докато адреналинът те държи и си опиянен от смелите идеи. Но след време, когато останеш сам със себе си, мотивацията се спихва и сякаш се връщаш в изходна позиция, понякога дори по-разочарован. Това не означава, че си мързелив или неспособен. Означава, че основите имат нужда от внимание. Мотивацията работи, когато вече си изчистил подводните камъни и си направил дълбинната работа със себе си. Иначе просто доливаш гориво в нестабилна конструкция.
Виж още

Вина към родителите или поемане на отговорност за себе си

Родителите правят най-доброто, на което са способни във всеки момент, с ресурсите и зрелостта, които имат. Понякога това не е достатъчно и детето остава без нужната опора, сигурност и разбиране. Когато родителят е сляп за болката на детето си, това често е защото сам носи неизлекувани рани. На външен вид възрастен, а в същината си останал уплашено и неполучило дете. Разбирането на това не оправдава нараняването, а носи отговорност да не го предаваме нататък. Само осъзнаване не е достатъчно, нужна е дълбинна вътрешна работа. Процес, който среща човека със стаената болка и я освобождава пласт по пласт. Тогава идва истинската промяна и способността да даваш пълноценно на следващите след теб.
Виж още

Ако не се развиваш, деградираш

Ако не се развиваш, деградираш и това се вижда ясно, когато човек дълго е заседнал на едно място. Свиква с дискомфортите си и започва да търси оправдания навън. Прави кратки, вяли опити за промяна, но без нужните умения и вътрешен ресурс, затъва отново. Чете книги, ходи на семинари, слуша мотивационни речи и вярва, че се развива, но реалните устойчиви резултати липсват. За да тръгне напред, първо трябва да се върне назад и да разчисти деструктивните си модели. Те пречат на връзката със себе си, с хората, на финансите, на цялостния житейски поток. Истинската промяна идва, когато човек се обърне към раненото дете в себе си и започне същинската вътрешна работа. Миналото не изчезва само, но когато бъде преработено, освобождава пътя напред.
Виж още

Черните коридори на трансформацията

Всички говорят за „високи вибрации“ и Светлина, но познато ли ти е усещането за онези моменти на пълно зануляване? Когато нищо вече не е същото, а новото все още не се е показало. Това са периоди, в които човек се чувства в тъмнина, плътност и несигурност. Често именно там се случва най-дълбокият вътрешен разпад и трансформация. Тялото също реагира, понякога с умора, напрежение или необясними състояния. Истината е, че този процес не е слабост, а дълбока вътрешна адаптация и освобождаване на натрупани пластове. Понякога усещането е за самота, объркване или дори срив, но именно през това се случва промяната. Важно е да останеш в процеса, да бъдеш нежен със себе си и да се довериш. Защото именно през този мрак започва преходът към нещо ново.
Виж още

Твоят мозък може да е свързан със самия Космос

Учени предлагат смайваща теория за възможна квантова връзка между човешкия мозък и Космоса. Проучвания разкриват сходства между квантовите процеси в мозъчната активност и фундаменталните структури на Вселената. Наблюдавани са модели, наподобяващи квантово заплитане и суперпозиция в невронните микроструктури. Това подсказва, че мозъкът може да функционира като сложна система, повлияна от принципите на квантовата физика. Новата перспектива оспорва традиционното разбиране за съзнанието като изолиран продукт на невронната активност. Тя отваря възможности за по-дълбоко разбиране на паметта, възприятието и връзката ни с Вселената. Съвременните изследвания очертават тази идея като вълнуваща нова граница на научното познание.
Виж още

Светлината, която Гари Крейг ни завеща

С болка на сърцето ТЕС общността по цял свят споделя новината за преминаването отвъд на Гари Крейг - създателят на Техниките за Емоционална Свобода. Милиони хора са променили живота си благодарение на делото му и безвъзмездния дар, който остави на света. Макар да не го познавах лично, го чувствах достатъчно близък, за да предавам думите и мъдростта му на своите ученици. Гари бе учителят на моя учител и част от жива линия на знание, което истински изцелява и спасява. Той си тръгна мирно – така, както живя: в покой, любов и духовна широта. Светлината, която остави след себе си, ще осветява още много поколения.
Виж още

Духовният байпас или как фино да избягаме от себе си

Наблюдавам все по-изтънчени игри на духовния байпас - особено при хора, отдадени на духовни учения, които в същото време пренебрегват психоемоционалните си травми и последствията от тях. Те често рационализират болката си през духовни концепции и си казват, че вече са „преодолели“ всичко чрез служене и мъдрост. Непреработени огорчения, травми от детството и тежести от взаимоотношенията се прикриват зад алтруизъм, прошка и взаимодействие с „висши енергии“. Без целенасочена работа с вътрепсихичните процеси тази духовност остава откъсната от реалността. Тялото, отношенията и житейската реализация неизбежно страдат. Все по-често виждам това не само при последователи, а и при духовни водачи, което прави бягството от себе си още по-фино и перфидно.
Виж още
0
    0
    Количка
    Количката е празнаВърни се в магазина