Диалог с егото

Той тогава изразяваше убеждението на масата хора – че за да си силен, забележим, успяващ индивид, то трябва задължително да имаш много силно его. Това убеждение отива чак то арогантност, усещане за превъзходство и нетолерантност. Та дори един от най-забележимите мислители на 20-ти век Nicolás Gómez Dávila твърди: „The cultured man has the obligation to be intolerant“. И много от хората от т.нар. цивилизован свят се разпознават в това твърдение, следват го и се гордеят с това.
В същото време всички до една източни духовни школи, вярвания, практики учат, че първата и най-необходима стъпка към духовното и личностно израстване (което е нпрестанен процес)е опознаването и овладяването на егото. Източните народи се славят нато най „нецивилизованите“, най „примитивните“, но пък със силни школи, развиващи духа и тялото, с невероятни постижения в себепознанието, духовността, възможности на тяло, дух и ум. За сметка на това западните хора сме изключително начетени, мнооого цивилизовани, много технически напреднали, но абсолютни невежи в себепознанието – на собствения си дух и физиология. Поредният сблъсък на Изтока и Запада?
Разделението на географски принцип (както и всяко друго разделение)е доста субективно и нездравословно нещо, затова нека опитаме да не противопоставяме, ами да извлечем ценен опит и от двете страни.
Да видим от къде и как започва всичко. Душите в астрала са абсолютна чистота – чиста светлина, чиста енергия, безусловна любов, равенство, приемане, споделяне в Цялото. Поемайки към поредния си урок в инкарнация, душата се озовава в илюзорния свят на дуалността. Губи спомена за всички натрупани опитности от минали животи, губи осъзнаването за частичка принадлежаща и изграждаща Цялото, ражда се нов човек без убеждения, вярвания, знания – чисто бяло поле върху което тепърва ще се пише, tabula rasa. Добре дошъл на Земята!
И върху това бяло поле всички, които могат и искат, започват да пишат – кой с по-едър, кой с по-дребен шрифт. Родители, учители, приятели, съседи, познати, непознати – цялата заобикаляща среда, целият прекрасен социум.
Новото човече научава, че е индивидуалност. Учи се да различава АЗ от другите. И точно тогава, още в крехката детска възраст се полагат основите на его-проблемите, които продължават да се доизграждат през целия живот. Те се запечатват дълбоко в съзнанието и дават сериозно отражение в съзнателния живот на зрелия човек. Причините са преди всичко в особеностите на възприятието, отношенията с родителите, приятелите, заобикалящата среда.
Осъзнаването на АЗ-а е необходимо и здравословно нещо, но много тънка е границата след която преминаваме към проблемите на егото. Всъщност, не познавам човек, който да не я е преминал.
Но какво е всъщност егото? Пълният набор от негативни чувства, емоции и желания, възпитани и затвърдени от различни вярвания, очаквания, убеждения, опитности, предубеждения, страхове. Проявления на проблемното ни его са: гняв, завист, страх, омраза, желание за притежание, ревност, агресия, обида, критика, осъждане, желание за доминиране, доказване и изтъкване, скандалджийство, горделивост, скъперничество, клюкарене, присмех… списъкът е дълъг. Е, като погледнем така скъпото ни его, дали все така убедено ще си го къткаме и виждаме като гръбнакът, без който няма да сме личности?
Макар и забравени, спомените от отминали животи все пак оставят една едва доловима сянка, един слаб полъх, който хем ни е някак далечно познат и ни влияе, хем е абсолютно непознат и необясним. Откъде мислите идват т.нар. дежаву? Сродните души? А когато чуеш своите мисли, изречени от друг, когато в очи далечни видиш част от себе си, то цялата Вселена се опитва да те подсети за отминалите животи, за това, че няма нищо между теб и другите, а само между теб и теб, че всичко е едно и ако махнем илюзорните стени на дуалността, пак ще се слеем в ЕДНО. Но това е и сложността и очарованието на играта „Живот“ – да изградим индивидуалността си, а в същото време израствайки и спомняйки си, да осъзнаем, че всички сме частички от цялото, всички сме едно.
А от къде мислите идват наглед необяснимите проблеми в живота ни – повтарящите се модели? Мислите ли, че може в миналия си живот да сте били монах, дал доживотен обет за въздържание, а днес да имате щастлив и лек любовен живот и изобилие? Ами ако миналия ви живот е свършил с падане в пропаст, защо се чудите, че днес имате фобия от височини? Добрата новина е, че и за тези проблеми има лек – Пренареждане на Матрицата с ТЕС.
Но тънката мисъл тук е друга – че поставени в урока на дуалността имаме нелеката задача да се разграничим и освободим от тези минали зависимости, тези „кукички“, които ни дърпат назад, да се обособим и изградим като индивидуалност (индивид, поставен в дуалност), но и в същото време да се опазим от задълбаване в егото, от всички онези негативи, които то изразява и които възпират развитието ни, ако се оставим да ни ръководят. Нима ще допуснем егото да контролира и дирижира живота ни?
Няма как да преборим егото, ако му дадем ролята на враг. То е част от нас, така е планирано да бъде, за да можем научавайки уроците си да израстваме. Колкото по ожесточени битки водим с егото, толкова по-силно се съпротивлява то. Няма по-упорито и хитро нещо от егото, усетило, че е на път да бъде детронирано. Затова нека го направим наш партньор, нека водим диалог с него. Да го изслушваме, оразличаваме проявленията му и да бъдем способни да направим съзнателен избор. Ако следващия път, когато идентифицираме потарящ се модел (например реагираме остро, с гняв на дразнеща забележка) осъзнаем, че надигащата се реакция е проявление на егото и реагираме по нов, различен начин, то ще съумеем да преодолеем този повтарящ се модел, ще изберем НИЕ да поемем кормилото, а не егото. И най-учудващото е, че това, което толкова дълго време ни е дразнило, просто вече няма да се случва. Не вярвате ли? 🙂 Осмелете се да опитате. Изборът е изцяло ваш.
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!





