Когато изцелението плаши: да откриеш кой си отвъд травмата
Много хора се страхуват да се изцелят не защото не искат да се освободят от страданието, а защото травмата се е превърнала в част от тяхната идентичност. Когато човек дълго време живее с последиците от болезнени преживявания, реакциите за оцеляване постепенно започват да му изглеждат познати и естествени. Тревожността, свръхбдителността, срамът, гневът или постоянният стремеж да угодиш на другите може някога да са помагали на човека да се справя. С времето обаче тези реакции могат да се вплетат толкова дълбоко в начина, по който човек възприема себе си, че промяната започва да изглежда плашеща. Дори положителната промяна може да се усеща като заплаха, когато болезненото е било познато твърде дълго. Травмата може да окаже влияние върху оформянето на идентичността ни, но не е нужно да я определя. Целта на изцелението не е да изтрием миналото, а да намалим властта му над настоящето. Бавно, безопасно и с подходящата подкрепа можем да започнем да откриваме онези части от себе си, които съществуват отвъд оцеляването.

