Блатото на завистта

Обичам България. И българите обичам. Нищо, че великият хан Аспарух в момента ни гледа смръщено от висините на светлите селения, умислен и тъжен за това, че народът му е загубен, заблуден и се лута без ориентир и посока. Нищо, че учителят Дънов клати тъжно глава в почуда, че дори онези, дето твърдят и мислят, че са стъпили на пътя на осъзнаването, вдигат само шум, говорят, цитират мъдри мисли и повели, но отвътре е празно…

Обичам българите. Защото те имат тази свещена мисия да уравновесят и хармонизират Ума и Любовта. Така казва Учителят. Защото те са черният дроб на Вселената. Те са онези, които преминават през купища промени, осъзнавайки ги и израствайки. Те еволюират и изтласкват нова кръв към целия космически организъм. А черният дроб е цялата лаборатория на човешкия живот на Земята. Българите са заели най-трудната част в общочовешкия организъм, затова тук страданията, контрастите и противодействията са най-големи.

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия Живот, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.

С много контрастни черти и характерности се отличава нашият народ. Но едно огромно енергийно предизвикателство е надвиснало над нас и само и единствено от нас зависи да го отработим правилно и трансформираме в положителна посока енергията. Завистта. Липсата на радост, искрена, трептяща радост за успехите на другите. От край врееме се разпространява анекдота за българите в казана на ада. Как нямало нужда никой да ги пази, защото те се пазели сами – ако някой случайно тръгне да излиза, другите го дърпали обратно.

Но дори да не е така открито заявена завист, все остава една неприятна отсянка, едно сподавено чувство за завист “Защо пък на него, а не на мен, аз повече заслужавам този успех”, или “Този пък за какъв се мисли, че така открито се зявява в пространството, а още има жълто около устата. Та аз съм много по-добър от него, толкова дълги години се занимавам с това”? Склонни сме да поощряваме и изказваме искрена радост преди всичко към онези, които считаме, че са на по-ниско ниво на развитие от нас самите. Един вид благодетелско потупване по рамото. Но онези големите постижения, които бихме искали да видим в собствения си живот, не умеем искрено да оценим и да изкажем радост и подкрепа, когато ги видим в живота на другите, дори на близките ни.

Защо? Хайде, не е ли време да оразличим, да приемем и отработим това предизвикателство? Не е ли време да си научим най-сетне урока? Знам, че на всеки му се е случвало да изпита подобно чувство, и не искам да изпитвате срам, или да отричате. А просто да си признаете пред себе си и да го приемете. А след това да го освободите. Знаете ли каква могъща енергийна вълна ще се отприщи в момента, в който най-сетне научим урока си? Знаете ли какво отражения ще даде това в целия ни свят, в цялата Вселена?

Та нали точно сега сме на прага на огромен квантов скок, точно сега се трансформират, видоизменят и интегрират новите високочестоти вибрации.

Какво всъщност предизвиква подобна реакция? Парещото чувство под лъжичката, мисълта “Добре де, от къде на къде на НЕГО ще му се случва този успех, това богатство, това признание? Та аз много повече го заслужавам”. Може би има някакъв пръст народопсихологията, която ни се набива в главите от години… че е уместно да страдаш, да си беден и потиснат, да си се оплаквате и мрънкате дружно в съ-страдание с другите – как животът е тежък, труден и и изтъкан от препятствия, несполуки и провали. Може би просто не сме научени да посрещаме и съ-преживяваме радостите и успехите! Може би мислим, че имането на другият лишава нас?

Да бъдеш богат, не означава да бъдеш примирен или да се задоволяваш с малко. Целта на природата е непрестанна еволюция и напредък и е съвсем уместно да искаме да се развиваме и постигаме напредък. Законът за привличането всъщност е известен отдавна, Уолъс Д. Уотлъс е един от първите западни автори, които още през 19-ти век пишат за него.

Невидимите ресурси, казва той, са практически неизчерпаеми. Всичко, което виждате на Земята, е сътворено от една първична субстанция. Вещите, предметите, растенията – всички неща произлизат от нея. Няма недостиг от безформена, първична субстанция.
Природата е неизчерпаем склад от богатства, чийто запаси никога няма да свършат. Първичната субстанция е жива, пълна с творческа енергия и непрекъснато поражда нови форми.

Няма начин имането на другият човек да породи недостиг за вас. Имането на един не е за сметка на друг. Ако има за другите, ще има и за вас. И само и единствено от вас зависи дали и как ще управлявате тази първична творческа субстанция.

Вселената желае да имаш всичко, за което мечтаеш.

Всичко е за теб.

От решаващо значение, обаче, е твоята цел да бъде в съзвучие със заложената в цялата вселена цел.

Изхвърли от ума си всяка мисъл за надпревара и състезание. Трябва да създаваш, не да се съревноваваш да получиш нещо, което вече е създадено.

Не бива да отнемаш нищо от никого!

Не бива да сключваш несправедливи сделки!

Не бива да пожелаваш имуществото на другите. Каквото и да притежават околните, ти можеш да имаш същото, без да го отнемаш от някого.

Научи се да бъдеш създател, не съревноваваш се съперник.

Ще получиш това, което искаш, но така че, когато го получиш, всеки свързан с теб човек, ще има повече, отколкото е имал в началото.

Разбирате ли… за всички има – по много! Ако си позволите да се зарадвате искрено за успехите на дугите, най-много да завъртите колелцето и да привлечете успех и към себе си. Защото всички сме свързани и всичко функционира според точните, свещени Вселенски закони. Позволете си да оцените и приемете с искрена радост успеха, защото това, което виждате в другите, рефлектира като огледален образ към вас. Ще привлечете радост и изобилие в живота си, а веднъж отработили този урок и повтарящ се модел, ще допринесете и за качествена промяна в Цялото.. Съзнавате ли каква огромна крачка в личната и в общата еволюция е тази наглед малка промяна?

И всичко започва с чистото осъзнаване и избора. Отново зависи от нас. Хайде да излезем от блатото и да направим крачка напред и нагоре?

Благодаря за вдъхновението за днешната тема на едно от най-чистите и съвършени създания, осветяващи живота ми – Катина.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!