Как да си поръчаме щастие
Всички ние от деца сме чували често поговорката “Каквото посееш, това ще пожънеш“. И винаги сме възприемали поуката едностранчиво – в смисъл: “Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб”, “Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота”, “Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние”. Причина и следствие. Взаимозависимост.
Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите за да стигнем до същината.
Ще ви разкажа една история. Може и да сте я чували вече. И тя, както всяка вселенска истина е нещо вече казано, открито и добре забравено.
Един мъж пътува сутринта към службата си. Хванал се е за дръжката в претъпкания автобус, овесил нос, с посърнала заспала физиономия и си мисли “Ама, че скапан живот! Пак пътувам в същия мизерен, претъпкан, миризлив автобус, отивам към скучната си, затормозяваща работа. Шефът ми е кретен, колегите – гадняри. И за какво ми е изобщо да се мъча там – заплатата ми е малка, нямам пари. И днес ще има крясъци и скандали. И то за какво … семейството ми е развалина, нищо не заслужават. Жената е зла и нервна, само крещи и недоволства, децата – хаймани, нищо няма да излезе от тях. Ама, че скапан, нещастен живот. “
А в това време зад рамото му седи неговия Ангел, хванал молив и тефтер в ръка и записва прилежно:”скучна работа, шеф-кретен, колеги-гадняри, без пари, крясъци, скандали, семейство – развалина, зла жена, деца-хаймани”. Записва, клати глава и си мърмори “Ама, че е странен този човек. За пореден ден – пак едно и също. За какво му е всичко това? Ама, какво пък, щом това иска – няма как – ще бъде изпълнено.”
И така, виждате ли вече как семенцата, които сеем днес раждат реколтата, която ще пожънем утре? Ако днес сте болни, бедни, самотни, без любов, без приятели, без радост… обърнете се назад и си спомнете в продължение на колко години сте посявали все едно и също. Ами.. как може да правиш едно и също, а да очакваш да ти се случи нещо различно? Ако сееш повредени семенца, лишени от съзнателност и грижа, в най-добрия случай ще пожънеш бурени. Ако се оставим негативните енергии да ни владеят, да генерират в нас чувства като гняв, агресия, злоба, завист, ревност, неудовлетвореност, недоволство (все чудни проявления на егото), ставаме слаби, уязвими, зависими от други хора и интереси. Ставаме онези жалки, тъжни, озлобени хора, които се твърди, че сме – ние, българския народ.
До сега правехме нещата по следния начин: Виждаме калпавата реколта, недоволстваме, оплакваме се, влачим си я на гръб и живеем свитичко, с плодовете, които ни е дала. А защо не обърнем модела и тръгнем от началото?
Да се погрижим за семенцата, да подберем най-лъскавите, най-едрите и обещаващи, да ги засеем внимателно, да ги поливаме и обгрижваме с любов и постоянство. Да видим каква ли реколта ще пожънем 😉
Една от основните ни грешки, когато формулираме желанията и целите си е, че често подхождаме от позицията на нямащия:
– Ох, колко искам да съм щастлив (обаче в момента не съм)
– Искам изобилие в живота си, искам пари (но в момента съм беден – имам само 2 лв. в джоба)
– Искам хубаво, слабо, здраво тяло (ама сега го нямам. сега съм дебел и депресиран)
– Искам да успея с начинанието си (oбаче, ох, в момента е трудно, нищо не става)
Значи – забравяме на мига енергията, в която сме болни, нещастни, бедни, самотни и страдаме от липсата на всичко онова, които искаме да привлечем в живота си. И се прехвърляме в енергията на всичко онова, което искаме да привлечем! То не е някъде в бъдещето. То вече съществува. То вече е създадено от нас, в момента, в който сме си го помислили. Но си стои там някъде отзад, в “резервите” и изчаква да изкажем истинско намерение, да дадем позволение да се реализира. Всички потенциали вече съществуват – просто трябва да си изберем на кой от тях да обърнем внимание и влизайки в енергията му (чрез чувсвото “аз вече те имам”) да го реализираме. Ние не сме само химия и биология. Ние сме съвкупност от електромагнитни импулси, които вибрират на определена честота, също както планетата ни, Вселената, цялото Съзидание. От тази вибрация зависи къде ще се озовем – в енергията на любовта и всичко прекрасно и съзидателно произхождащо от нея, или в тъмната енергия на страха. Вибрацията не е нещо абстрактно, тя е толкова реална, колкото компютъра, пред който седите (който също е вибрация). Вибрацията е място. И вие имате силата да изберете в кой момент, в коя вибрация да се озовете.
Една от най-трудните стъпки е да дефинираме какво искаме в живота си.
Ако ви е трудно, предлагам следния подход: Ако ви е трудно да се сетите какво искате, то със сигурност знаете какво не искате.
Хващаме значи лист хартия, разделяме го на две колонки и пишем. В момента, в който напишем всичко онова което НЕ искаме в живота си, веднага се появяват състоянията и нещата, обратни на това, което не искаме.
НЕ ИСКАМ: ИСКАМ:
– страx – смелост
– смърт – живот
– болести – здраве
– бедност – богатство, изобилие
– самота – много приятели
– комплекси – себеприемане
– старост – младост
– застой – израстване
– липса на любов – любов
– несигурност – сигурност
– нерешителност – решителност
– ограничения – свобода
И така нататък, и така нататък. Излейте всичко върху листа хартия.
А когато свършите, задраскайте, или направо откъснете и изхвърлете онази половина на листа с нещата, които не искате. И започвайте и свършвайте всеки ден, препроочитайки и вибрирайки с енергията на нещата, които искате. Почувствайте, че ги имате! Повярвайте, че ги имате! Отпразнувайте, че ги имате. Защото наистина вече ги имате 🙂 Дори няма да усетите кога точно са се реализирали в живота ви и вече се наслаждавате на богатите плодове на новата реколта.
А всичко започна със семенцата и избора.
Поръчайте си щастие 🙂
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Мега
23 ноември, 2011 at 20:49Тази история с ангела я знам във по кратък вариант: Всеки има по един ангел на рамото си. И когато кажеш или си помислиш нещо той казва ” – Да бъде!”. И за обичам да разказвам тази история на децата в детския център.