Къде трябва да съм сега? Кое е моето призвание?
Това е само един от въпросите, които са наш чест спътник. На правилното място ли съм? Тук ли е най-добрата ми реализация? Защо моето призвание ми убягва? Това ли е нещото, което наистина съм призван да правя?
Преди да опитам да отговоря на тези въпроси, или да ви подскажа къде да намерите ключето за тях, ще споделя една история, притча дадена от Крион, чрез Лий Каръл.
Притча за търсенето на Майк
Майк бил просветлен човек. Той търсел блаженото си място и казвал “Готов съм да тръгна! Искам да отида на онова място, където ще бъда най-полезен за човечеството”. Майк бил много добър дърводелец. Но бил и духовно същество с висока вибрация и околните го знаели, долавяли мъдростта му. Често работниците се обръщали към него за съвет, когато имали неприятности. Майк им разказвал в какво вярвал и докосвал сърцата на много хора. Той често им казвал “Някой ден ще намеря моето блажено място… някой ден”.
Майк работел много и пътувал на различни места. Теглело го на различни места из страната и той казвал “Разбирам, ще отида, защото търся моето блажено място”. Сменил професията си, станал консултант в голяма финансова компания. Завършил висше образование, защото изпитал призвание да го направи и помислил “Това може да е моето блажeно място. Вратите се отварят сами, а ученето ми се отдава”. Всичко вървяло с лекота и удовлетворение, а околните го питали “Майк, как го постигаш, изглеждаш толкова щастлив и спокоен в търсенето си?”
Майк сменил още няколко професии, станал лечител, какъвто никога не бил предполагал, че може да бъде, а в края на жизнения си път станал помощник в старчески дом. Старците го обичали от сърце, той внасял мир и спокойствие в душите им. В края на земния си живот, той казал “Доволен съм от живота си, но така силно исках да намеря блаженото си място, така усърдно го търсих…”
Майк умрял и изживял всички вълнуващи неща докато получавал почестите и поздравленията и си спомнял кой е. Срещнал Ангел, който много приличал на него и му казал “Майк, ти води велик живот и всички ние дълбоко те уважаваме за това. Каня те на едно тържествено пътуване, което засяга теб и хората на Земята, някои от които са още живи, а други в духовен облик”.
Майк видял своите колеги дърводелци и техните деца. Разговорите му с тях през годините били запалили с тях искрата на любознателността, променили себе си, а после повлияли и на други хора, на децата си и техните деца, които също щели да станат водачи и лечители на Земята. Майк видял и някои от колегите си от финансовата компания. Те вече били просветлени същества, сияещи в бяло. Били се променили! Майк осъзнал, че докато бил на Земята се бил грижел само за себе си и собствената си духовност, но тези хора били откликнали, изявили НАМЕРЕНИЕ да попитат и променят живота си.
Майк видял и хората от времето когато бил лечител, дори онези, най-упоритите неизлекувани случаи. Те в крайна сметка дали позволение за собственото си изцеление, а после повлияли на други, а те на трети… Видял и старците от дома онези, които били търсели от него отговори за Живота. Видял техния покой в прехода към отвъдното и благодарността им, че най-сетне са схванали смисъла на битието си, който ги дарявал с мисия и любов.
Ангелът го погледнал и казал “Майк, ти никога не го осъзна, но в живота ти имаше осемнайсет блажени места! Ти ги осъществи всичките, преминавайки от едно към друго в точния момент, зачитайки синхронността и поддържайки енергията, където и да отидеше. И докато беше на всяко блажено място, ти предаваше твоята духовна страст на семейството, на всеки един отделен човек, който от своя страна повлияваше на много други хора.”
И Майк разбрал! Наистина разбрал! Животът му бил значим…
Сигурна съм, че и вие разбирате. Нали!? Независимо в какви думи ще го облечем – “блажено място” или “моето място “, моето призвание”, всички ние го търсим. Цял живот. Понякога обаче забравяме, примирявяме се, стоим с години на места, които не ни носят радост и удовлетворение, подтискат ни и смачкват, оправдавайки се с “дълг”, потребности, сметки за плащане… а всъщност ни спира страхът от ИЗБОРА и промяната. Повечето хора се блъскат напред-назад, ходят тук и там, заети с нещо по всяко време, и въпреки това са с тягостното усещане, че вършат много малко. Съществува някаква треска да се “върши” нещо, но малко неща се вършат с радост. Някои умишлено “жертват” радостта си в името на растеж нагоре или за награда в бъдеще време. Повечето очакват радост и удоволствия в някакъв бъдещ момент и изпитват много малко радост точно сега. А всъщност животът тече СЕГА. И във всеки миг може да го променим и намерим поне едно от многото блажени места, които сме планирали. Никога не е късно за промяна!
Потърсете вашата страст. Къде е наистина? Но онази, истински отличаваща се страст, която тлее от много време, подтиснатата ви мечта, която ви кара да летите всеки път, когато открехнете вратата, зад която сте я залостили?
Нека всеки прави точно онова, в което е най-добър, което го вдъхновява, което му доставя радост и удовлетворение…защото точно това са индикаторите, че сте на най-правилното, блажено място. В момента, в който изявите НАМЕРЕНИЕ, но истински осъзнато намерение, за което сте готови да поемете отговорност и предприемете конкретни стъпки към неговото осъществяване, ще видите как цялата Вселена ще отклине и ще се преподреди за вас. Ще завалят една след друга “случайни” срещи, предложения, ще се появят парньорства и нещата ще започнат да се подреждат “магически” със шеметна бързина. Ето това са синхронностите. Следвайте ги и те ще ви заведат точно там, където е вашето място. А когато се почувствате привлечени другаде, не се страхувайте от промяната, оставете радостта, удовлетворението и синхроничностите да ви водят. Ще видите, че ще се озовавате винаги там, където има най-голяма нужда от вас, където ще получите най-ценните си уроци, лична реализация и израстване. Бъдете!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Greenthumb
9 ноември, 2011 at 16:20охххххххххх рева рева и не мога да спра… знам какво искам и какво да направя, но е прекрасно като го четеш написано по толкова невероятно добър начин.
БЛАГОДАРЯ
Martina Ivanova
9 ноември, 2011 at 19:53“знам какво искам и какво да направя” звучи още по-хубаво, поздравявам ви! Остава и да се осмелите да го направите. Защото, знаете ли.. в новата енргия вече има значение само дали това което правиш е мотивирано от любов и искреното желание и стремеж на душата. А когато се осмелиш да насочиш цялата си енергия към това, което наистина искаш, нещата започват да се случват по невероятен, направо магически начин… говоря от опит 🙂
Сълзите пречистват и освобождават. Благодаря ви 🙂
Greenthumb
10 ноември, 2011 at 09:41Да да осмелил съм се и го правя 🙂 и всичко е мотивирано от любов и най искрено желание. Абсолютно всичко е така както си написала. И съм насочил цялата си енергия и изобщо всичко е магическо чак да не повярва човек.
soul
27 декември, 2011 at 15:02Наистина, дори тази статия попада при мен в момент в който наистина ми беше нужна че разбера някои неща. Тази магия е уникална!
Ralitsa
28 ноември, 2012 at 19:45Значи, много мислих по тези въпроси и продължавам да мисля. Да, статията е права за много неща. Но, аз искам да питам вас аудиторията тук един въпрос, а именно как да си разтълкуваш това, че понякога човек е поставен в ситуации, които сякаш го ограничават, и то така, че ги усещаш като предизвикателства. Мисля си, че понякога нашия човешки ум не може да стигне до истината за това защо аджеба съм тук на това място? Защо ми се налага да търпя еди какви си ограничения, защо не можеш да разгърнеш потенциала си, на защото не искаш, а защото по някакъв начин самият ти дух е решил, че точно така ще преживееш това и това. Аз например оставих бъдещата си кариерно развитие, защото осъзнавах че искам да имам семейство, и създадох това семейство. Обаче на каква цена? Нали се сещате, че човек жертва нещо заради нещо по-стойностно за духът му! Ето така стана и с мен, отидох на място което не ми дава да се развивам в професионалния си път, но ми дава друго – а именно дом и семейство. Виждате ли, не е съвсем просто да кажеш, че знаеш какво искаш да вършиш! Защото аз знам какво искам, но знам и какво е да дадеш необходимата жертва, за да живееш в любов и да изживееш любовта. Едното има противовес от другото! Но пък ако имаш едното, ще трябва ли да се откажеш от другото? Защото точно така стана с мен! Монетата винаги има две страни Марти! Да, човек прави това което духът му е избрал да прави, обаче човешкия мозък понякога не го разбира и се оплита в неща, като дали достатъчно съм направил или дали съм на точното място? Просто малко размисли по темата, която ме провокира определено!
Анна Грозданова
12 април, 2013 at 11:01Здравейте,
Както сама казахте Умът ви е този, който ви хвърля от единя полюс в другия, той е този който иска обяснения и доказателства. Ако се вслушате във вашата истинка същтност, там от където идва безусловната любов-тя знае че е на правилното място, че всчико се случва по най-добрия начин. Когато човек се вслушва в истинската си същтност знае кое е най-доброто за него и може да му се довери, дори и умът да се бунтува :. Относно правенето на жертва, според мен това е пак една от игрите на ума, въпрос на различна гледна точка.
Людмил
17 юни, 2015 at 10:45Много пъти съм се питал – защо? Какво?
Казват – умът. Съгласен съм. Но какво да правя, когато тялото не държи?
Имам желанието да правя, да творя за хората, да давам, а тялото е слабо и гасне. И не разбирам защо се случва. Колкото повече намирам и махам от себе си недостатъците, толкова по-зле се чувствам. Престанах да лъжа, да се ядосвам, да критикувам другите, да говоря по чужд адрес. И колкото повече грешки от миналото махам, толкова повече тялото ми гасне. Вече съм на ръбът. Не знам какво се случва. Какъв е планът на Вселената? Но смирено съм приел съдбата си.