его

Как да си поръчаме щастие

Всички ние от деца сме чували често поговорката "Каквото посееш, това ще пожънеш". И винаги сме възприемали поуката едностранчиво - в смисъл: "Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб", "Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота", "Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние". Причина и следствие. Взаимозависимост. Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите за да стигнем до същината.
Виж още

Диалог с егото

Що е то его? Веднъж един скъп за мен човек каза "Не мога да живея без егото си, та то е сякаш гръбнакът ми! Как бих могъл да съм силен духом, да отстоявам себе си, да съм твърд, непоколебим, тежащ на мястото си Мъж, ако нямам его?" Няма как да преборим егото, ако му дадем ролята на враг. То е част от нас, така е планирано да бъде, за да можем научавайки уроците си да израстваме. Колкото по ожесточени битки водим с егото, толкова по-силно се съпротивлява то. Няма по-упорито и хитро нещо от егото, усетило, че е на път да бъде детронирано. Затова нека го направим наш партньор, нека водим диалог с него. Да го изслушваме, оразличаваме проявленията му и да бъдем способни да направим съзнателен избор. Ако следващия път, когато идентифицираме потарящ се модел (например реагираме остро, с гняв на дразнеща забележка) осъзнаем, че надигащата се реакция е проявление на егото и реагираме по нов, различен начин, то ще съумеем да преодолеем този повтарящ се модел, ще изберем НИЕ да поемем кормилото, а не егото. И най-учудващото е, че това, което толкова дълго време ни е дразнило, просто вече няма да се случва. Не вярвате ли? :-) Осмелете се да опитате. Изборът е изцяло ваш.
Виж още

Ти чуваш ли, когато слушаш?

Чувате ли наистина? Чувате ли онова, което наистина се казва, показва и заявява в пространството? Най-големият проблем в общуването ни е, че не умеем да слушаме. Изслушваме не за да чуем, а за да отговорим. Не за да научим нещо, а за да имаме причина да оспорим, да възразим, да си кажем нашето нещо :) Слушаме през филтъра на собствените си убеждения, вярвания, блокажи, спомени, предубеждения. И пропускаме да чуем! Играем на развален телефон! Само ако можехме да спрем шума и да започнем да слушаме! Бихме могли да чуем неподозирани неща! Бихме могли да научим толкова много! Бихме открили един - друг. И най-сетне: дори себе си!
Виж още