Направете нещо добро за себе си!

Какво означава за вас модерният начин на живот? Еманципирани дами, ерудирани бизнесмени със “солидна” професия и кариера, вторачени в следващото стъпало по кариерната стълбица, овенчано с повече пари, блясък, разкош, елитни и скъпи напитки, екзотични дестинации, лъскави бижута, купища маркови дрешки и обувки, осъмване в нощните клубове, все по-нови, лесно заменяеми лъскави технологии, мощни коли, още пари и още дрънкулки и още нови материални придобивки, още “глезотии”, които да ни накарат да се чувстваме по-добре? А защо “по-добре”? Нима всичко гореизброено не е достатъчно за да се чувстваме просто добре, чудесно, във всеки един момент, без да имаме нужда от още и още, без да чувстваме някаква странна, спотаена вина, чувство за непълнота и неудовлетвореност? За жалост се оказва, че изобщо не е достатъчно. Ако новата придобивка, ако “глезенето” носи някакво моментно удовлетворение, то бързо се изпарява, просто изчезва, извива се като пушек във въздуха, където става все по-ефирно, все по-незабележимо и изчезва.. Остава само чувството за празнота, подтисната вина и отново и отново хукваме след стремежа си да запълним тази празнота. И цикълът се повтаря. До безкрай. Това са уж “радостите” на модерния живот. За тези илюзорни външни подбудители на “щастието” съм ви говорила и друг път.

Но я пак ги погледнете. Това ли е наистина важното? Ако носеше трайно удовлетворение – бих се съгласила. Но щом историята е друга… значи вероятно трябва да променим нещо в схемата.

Всички масови лъскави списания и сайтове обикновено се обединяват зад една максима: “Днешният живот е изпълнен с драма и стрес. Всичко това ни го причинява средата. И за да се измъкнем от дупката, в която често пребиваваме, за да замажем пораженията от стреса, лечебните “хапчета” са следните: Шопинг, козметик, масаж, спа, фризьор, екскурзия, пиянска вечер с момичетата(момчетата), нова кола, нов телефон, нов лаптоп, нови дрешки, нови обувки. Направете нещо добро за себе си”. Странно. Това ли са добрите неща, които можем да направим за себе си? Защо никой не споменава за причинителите на стреса? Не, това не са задръстванията, не са колегите, не са крайните срокове в работата, не е шефа, нито дори партньора ви.

Поради същата причина, поради която щастието се оказва недостижимо, когато се опитвате да го догоните чрез външни стимули, и причините за стреса, напрежението, неудовлетворението, чувството за недостатъчност и самота не са плод на външния свят. Всичко, което виждате, чувате, усещате и преживявате във външния свят е проекция на вашия собствен вътрешен свят. И ако изпитвате непреодолимото желание да промените света, да въздействате на околните, да направите едно по-добро място за живеене, първо променете себе си. Ако искате да ви се случи нещо различно, направете нещо различно, реагирайте по различен начин. Явно шопинга не е най-добрия лек за стреса и депресията. Той е нещо временно, което само замазва по повърхността проявленията на по-дълбокия проблем – досущ като изобретенията на най-мащабния световен бизнес – фармацията, която “лекува” болестите на физическото тяло.

Съветвам много от клиентите ми, читатели, приятели – просто да излязат извън илюзията на силната емоция на момента и да наблюдават безпристрастно. Да наблюдават себе си преди всичко, да наблюдават играчите в сценката, да изучават и да си играят с енергията на събитието – тя е толкова плавна и гъвкава, че с всяка мисъл и емоция можем да променим направлението й. На много от вас, читателите, все пак концепцията е добре известна, всеки вече поне веднъж е чувал твърдението, че с мислите, убежденията и емоциите във вътрешния си свят проектираме и създаваме външния, но все пак.. нещо по пътечката на прилагането, на практиката се губи. Нали? Казвате си “Добре де, ама като попадна в кофти ситуация, като ми се накрещи шефът, или като ме засекат в задръстването и ме напсуват, аз как да променя вътрешния си свят и как да наблюдавам себе си, като ми иде да скоча и да го удуша този отсреща? Как така аз сам си създавам тази ситуация, никой не иска да се озовава в такива ситуации? И изобщо – какво като наблюдавам себе си, това как ми помага?”.

Мога да ви разкажа десетки примери от моя живот, но днес за да съм по-убедителна реших да ви разкажа една друга история. Разказва я една възхитителна жена, на чиито текстове със сигурност сте попадали в женските списания – Михаела Петрова. В новата й книга “Агент на Нищото” (която горещо препоръчвам като забавно, поучително и настолно четиво за всички еманципирани модерни дами), харесах сред многото заслужаващи вниманието моменти ето този абзац:

“В дебелите книги най-често се обяснява, че еволюцията на духа е свързана с фината настройка, че пътят към това е да си добър към себе си и прочее. Дотук добре. Дълги години практикувах тази “доброта към себе си”, като се глезех с нова дреха, фризьори, козметици, с хубава храна и пиене… С удоволствия, които “открадвах” като махвах с ръка на някаква друга отговорност. Всичко това ми е носило някакво временно удоволствие. Често ми е докарвало и чувство за вина. Все оставах с усещането, че не правя нещо както трябва, че ми липсва не просто парченце от пъзела, а целия ключ към таз пуста “добрина към себе си”. Затова се вцепених от изумление, когато по време на едно занимание, йога-мастерът каза:

“Когато се ядосваш на нещата, които се случват около теб и ругаеш, ти имаш грубо отношение към себе си. Затова започваш да се чувстваш зле. Самата случка е неутрална. Твоето отношение я прави добра или лоша”.

– Добре де, това твърдение вече е добило доволно голяма популярност, но за колко алтернативни отношения към действителността можеш да се сетиш, когато попаднеш в задръстване в София например, или в претъпкан трамвай със смърдящи пътници? Ако не ни пука от неприятните неща, ще заприличаме на някакви дрогирани социопати – контрирах го аз.
Учителят отговори на моя напън за заяждане, сякаш го питах как да различа лявата от дясната обувка, без да отделя специално време за да ги огледам внимателно:

– Представи си, че изведнъж идва кола и те блъска. Когато имаш грубо отношение към себе си започваш да ругаеш другия – ей простак, гад, кой ти даде книжка. И той те ругае, че не гледаш къде ходиш, къде караш. Става грубо и за двамата. Но има и друго поведение – можеш да усетиш какво чувстваш, какво се е събудило в теб.

– Блъска ме кола и започвам да се самоанализирам?!?
– Не. Да се самонаблюдаваш. Да се вгледаш в тялото си – как сърцето бие, как се изостря остротата на погледа, как се повишава адреналинът, как кръвта се раздвижва, как ставаш пъргав… Идеята е в такъв момент да не се обърнеш към другия, за да го нападнеш, а да се обърнеш към себе си и да наблюдаваш малките промени в тялото. Така ставаш фин, любящ и грижовен към себе си. След това не е проблем да бъдеш фин и към другите.
– Но…има ситуации, в които човек няма време да се вглежда в себе си…
– То става за секунди, Мия. Ще ти разкажа какво се случи на един мъж, който идва при мен. Кара кола по някакви малки улици и блъска друг човек отзад. Първо се уплашил, че ще има разправия, но се сетил да наблюдава себе си и после казал на блъснатия човек “Ей, пич, гледай какво направихме, за да се срещнем…иначе как щяхме да се срещнем?” Онзи не очаквал такава реакция и също се усмихнал “Няма страшно приятелю, случва се. Дай 50 лева и няма да викаме КАТ”.
Човекът съзнателно се е вгледал в себе си. И в случая важното е, че ти не можеш да се сетиш да реагираш така, ако имаш грубо отношение към себе си. Да станеш фин е начин на живот.

След този разговор останах със смесени чувства. Значи, няма много алтернативни отношения към действителността, има само два вида – фино и грубо. Докато вървях замислена, реших да експериментирам на момента. Започнах да наблюдавам как мускулите ми вибрират, как в момента, в който насочих вниманието към тялото си, то се изправи. Кълна се, че усетих как стените на тънките ми черва нежно се присвиват. Разбрах, че се грижа за сигурността си на пълен автопилот, когато един мъж подметна: “С вашата външност трябва да пресичате по-агресивно”… Ха-ха-ха-ха…каква външност? Бях с дънки, кожено яке, нахлупена шапка, никакъв грим… нищо особено мен ако ме питаш. Помислих си “Не външност, пич, вътрешност си имам аз”. Така де, в момента наблюдавах тънките си черва. Излишно е да казвам, че тази случка толкова ме развесели, че дори вратата на асансьора се отвори без да съм натиснала копчето”.

Е, как ви се струва сега израза “Направи нещо добро за себе си”? Дали пак ще посегнете към добре познатите “развлечения”, “глезотийки” и “утешения”? Започнете с нещо малко днес – започнете да наблюдавате, опознавате и приемате различни части на тялото си. Дали ще е ръката, корема, ханша, бедрата, дали ще са отделни органи и системи. Наблюдавайте се особено в контрастните ситуации, когато сте предизвикани да (не)реагирате по обичайните начини.

Наблюдавайте ги, изучавайте ги, опознайте физическите проявления на така наречения стрес. Вижте как различните емоции се отразяват на физическото тяло, кога и защо се получава топката в гърлото, стягането на гърдите, игличките по врата, изпотяването на ръцете. Опознайте физическото си тяло и свързаните с тях емоции. Защото така опознавате цялото си същество. И вече започвате да го контролирате съзнателно, а не емоциите безсъзнателно да контролират физиологията, поведението, мислите и начина по който се чувствате. Опознавайки емоциите и тялото, вече ще разчитате и сигналите, които ви се подават. Дали имате нужда от промяна на физическо ниво – да смените концепцията си за хранене, дали трябва да направите едно пречистване на тялото, за да възстановите потока на жизнена енергия, дали имате нужда от промяна в емоционалния си, в социалния си живот, дали часовете, които прекарвате в службата си ви носят удовлетворение и това е правилното място за вас…

Избори, избори, избори… Всичко започва и завършва с изборите. А ключето към правилните, осъзнати избори в живота започва с наблюдението, изучаването, овладяването на вътрешния свят. Направете нещо добро за себе си. Още днес. Тук и Сега.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!