Капаните на положителното мислене
Този материал е за всички мои приятели, неприятели, познати или непознати прекрасни хора, които поради някаква странна причина ме намират за въплъщение на позитивно мислещия човек. Не веднъж се е случвало да публикувам някакъв материал, който си е съвсем обективен, разкриващ различни страни, нюанси и в крайна сметка отрезвяващ, а отдолу се появявт коментари като “Супер, ти си много положителен човек, де да можех и аз да мисля така положително”. Примерно. Което честно казано ме хвърля в недоумение, защото последното нещо, което бих казала е, че информацията в дадената статия е изказана от гледна точка на едно голичко и плоско положително мислене.
Двойнствеността на света ни, двойнствеността на “положителните” мисли, “лошите” мисли и работата с тях всъщност изобщо не се разбира от повечето хора и когато им говориш за това се оказва, че се споглеждат смутено и си казват “Хм, ама как така хем да избираме положителната страна на нещата, хем да не мислим положително, защото това е подвеждащо. Ама че лицемерие!”.
Наскоро един мил чичко-психолог изстреля в ефира една потресаваща статия на тема колко е опасно положителното мислене, с която разлюля, развълнува и разбуни сума ти хора в интернет пространството. И стана повод една група хора да потрият доволно ръце и да кажат “А-хаа, казах ли ви аз, това е опасна манипулация, ето – и във вестника го пише!”, а други да се спогледат смутено и да кажат “Абе този психо… какви ги плещи”?. И много от тези прекрасни хора ме помолиха за моята гледна точка по тази тема. Нарочно не четох множеството коментари по темата, за да бъде съвсем истинска тази моя гледна точка. Е, значи ето че най-сетне дойде времето на тази тема, която от месеци ме подбутва да бъде доразвита.
Положителното мислене е опасна работа, това го потвърждавам 🙂
Първо защото се фокусира върху “мисленето”, което често е функция на его-умчето, което винаги търси какво да анализира, сравнява, етикира, пронумерова, прошнурова и прибира в добре познати чекмeдженца. Да се пъчи с всичките си интелектуални достижения и добре складирани факти, които винаги са готови да услужат, когато става дума за още една порция мислене! Това вечно бръмчащо умче, анализирайки внимателно ситуацията, участниците, ползите, вредите, лошите, добрите – ни люшка много прецизно във всяка една от крайностите на люлката, генерирайки все повече и повече догадки, предположения, анализи, сравнения, изводи, емоции. А и с голото мислене – до никъде не се стига.
И второ, защото по начина, по който масово се пропагандира от американските гурута и респективно – се разбира от масовата публика е “Каквото и да ти се случи, загърби го, не му обръщай внимание, игнорирай го, преименовай го, сложи му друго етикетче, абе – всичко е готино! Светът е рози и пеперудки, сложи си розовите очила и утвърждааавай: Светът е прекрасен, светът е прекрасен, това което ми падна на главата не е тухла, това е букет от рози и сега си имам венец”! 🙂
Всичко това разбира се е едно много елементарно и профанизирано описание на явлението “положително мислене”. Но точно така то се възприема, разбира и привежда в действие от масовката. Само че.. чакайте, чакайте.. каква е тази масовка?
Според моите наблюдения, това е онази масова аудитория, присъща за великата държава на запад, отвъд океана. САЩ. Хората там са умело манипулирани от векове. Има едни определени автори, лектори, приятни хора, които просто правят шоу. Да, за хората в САЩ един семинар е повече шоу и маскарад, игра на лековати, майсторски режисирани фрази, изречени с гръмовен и съдбоносен тон, но иначе.. кухички. Повечето от вас, които сте ходили по семинари организирани от вносни “гурута” знаят за какво става въпрос. Това е интересен феномен, но да ви кажа честно – той много бързо олеква на територията на нашата мила родина. Просто “материалът” тук е различен. Да ме прощава ББ, но материалът тук наистина е повреден – просто не подлежи на такава евтина масовизация в манипулирането. Не и с тези елементарни инструменти. Разбира се, винаги могат да се пуснат в употреба други, съобразени с местните особености.. Но за това след малко.
Години наред в нашата мила родина е утвърждаван модела на жертвата. Съответно – има и агресор. Играем така умело този модел, та чак се превърнахме в мъченици. 5 века робство, насилие, религиозни войни (за, и в името на Бога?!), 45 години комунизъм, 22 години “демокрация” и свободен пазар. Силен патриархат, агресия, насилничество, мъченичество, добрата майка се жертва за семейството си, трудовият човек превива гръб, тегли хомота, понася мъки и страдания, едни са в недоимък, други – в златен рахат. Единият манипулира другият, и двамата послушно играят ролите си. Несправедливо е, тежко е, но – това е живота. Черен, мрачен, тежък. Едната крайност на люлеещата се люлка.
Изведнъж идва Джон Кехоу и ви казва “Мислете положително”! Йееей! Усмивки, рози, теменужки, пеперудки в сияйното небе и колкото повече се хилите на онзи гаден, мрачен, черен свят, толкова повече животът ви ще става все по-добър и по-добър.
Ама чакайте малко? Животът изначално лош ли е? Или е добър? Обърках се вече. Пак се разлюля люлката. В другата крайност.
А кой имаше склонноста да дава етикети и да търси определения? А-хааа – его-умчето. Онова, което ни държи далече от интуицията, от познанието, от спомените ни, извиращи от Вселенската библиотека. Но в същото време, ако сме усмихнати, виждаме красотата около нас, оценяваме я и благодарим за нея – някак си наистина ни е лекичко, свободно, сякаш безпричинно хубаво.. и нещата започват да ни се получават, проектите сами се подреждат, привличаме едни хора, с които си обменяме опит, мисли и преживявания с удоволствие. Значи там някъде все пак се крие разковничето?
Често казвам и по семинарите ми – двойнствеността, или дуалността с който се отличава нашия свят (пример за която е положителното и негативното мислене, доброто и злото и т.н.) e изначална концепция, инструмент за учене, който от векове властва на тази планета. И то не за друго, ами за да ни принуди, да ни подбутне да опознаем крайностите, контрастите и да намерим уместността във всеки от тях. За да намерим в крайна сметка.. себе си. А когато минеш по цялата окръжност на крайностите, когато ги опознаеш и преживееш, когато вземеш всичко от тях, не ти остава нищо друго, освен да намериш центъра си. И да излезеш от окръжността, откривайки центъра (без център) във вечната спирала.
Тогава его-умчето престава да мисли. Не, това не означава, че мисленето е нещо което да се избягва. Но тогава остава единствено изчистения обективен ум. Той не претегля, не преценява на кантар, не слага етикети, няма нужда от сравнения, от епитети, от емоции, които тласкат към още и още анализиране в рамките на познатото. Обективният ум просто регистрира фактите. Фактите, които се случват във “външния свят”. Във вътрешния ни свят, без намесата на анализите и етикирането на его-ума, ние изначално сме хармонични, центрирани, изпълнени с безпричинна радост, мир, тишина, благодарност, покой и щастие. Ето това вече са истинските чувства. Които се различават от емоциите. Емоциите са “причинни” – те изхождат от външните дразнения и могат да бъдат във всяка от крайностите на люлеещата се люлка. Положителни, или негативни. И бидейки “външни” тези емоции са нетрайни, винаги променливи. Когато дадем воля на обективният ум, той регистрира външните случвания, но те не повлияват и не изменят изначалното състояние на хармония, радост и благодат.
Ето това всъщност представлява за мен истинското “положително мислене”. С тази разлика, че не е положително, а е обективно, и не е мислене, а “бъдене”. Чашата наполовина пълна ли е, или наполовина празна? .. Ами – тя винаги е пълна! В тази Вселена няма празно. Дори пустотата е пълна с всички потенциали! Просто съотношенията въздух-вода в тази чаша са различни.
Но за случайния наблюдател това навярно изглежда като проява на “положително мислене”, защото човек обикновено е спокоен, хармоничен, усмихнат, добронамерен, трудно е да бъде смутен, да бъде вкаран в спор, да вземе страна, да се опитва да убеждава и отстоява някаква позиция, “несполуките” и превратностите на съдбата не го стряскат особено и някак все успява да е изобилен, успешен, заобиколен с подобни нему “шантави” хора, вместо да вземе да “стъпи на земята”, да напсува в отговор засеклия го с колата на кръстовището, да се озъби на нервната продавачка в магазина и да прокълне до девето коляно крадливите политици и тайните общества, които манипулират горките хорица.
За да илюстрирам обективното безпричинно щастливо и хармонично бъдене, ще ви дам още няколко примера. Днес например бях свидетел на две много ясно контрастиращи си крайности в дуалността между две жени: Едната в данъчното в София, която никога дори не си е помисляла, че не държавата е зле, не България, не политиката. Aми просто цялата порочна схема на купуване-размяна, вземане на “ценни” хартийки от група хора, които по силата на някакви условности са овластени с правото да преотдават права на други хора. Като право да имаш куче, право да обитаваш дадено място, право да имаш автомобил, право да дишаш и така нататък. А тя милата е толкова вътре в цялата схема, толкова е заспала, че дори не й хрумва мисълта, че има нещо сгрешено в самата схема. Както самата тя се изрази “О, това е твърде сложно, защо да си затормозявам мозъка.“
Това беше едната страна. А другата страна – пак жена. Пак чиновник. В бюрото по труда, в Сливен. От архива. Която ме заля с такава порция светлина, радост, любов. Която е оцветила малката си архивна стаичка с цветя, която посреща хората с усмивка, с добра дума. Която е там (по думите й) ЗА ДА СЛУЖИ на доброто, на хората. Да бъде от полза. Да се усмихне. Да даде добра дума, съвет, надежда, подкрепа. Защото вярва, че всички сме едно, че рецептата за дълголетие е да се оставиш на естествения ритъм на живота, да се довериш. И най-добрият компас в живота ни е Любовта.
Нито имах желание да нагрубя, или осъдя едната, нито пък да изръкопляскам на другата (макар че заслужава, признайте! :-)). И двете бяха толкова прекрасни, толкова необходими, мили и уместни, че мога само да поддържам радостта си от течащите контрасти, намествания, проглеждания и пак намествания. Винаги има избор, винаги има шанс. И навсякъде, абсолютно навсякъде има светлина, независимо дали се е проявила в пълния си блясък или не.
И друг такъв пример, споделен от Ани във фейсбук “Купувам си мандарини от пазара. Човекът отсреща ме излъга и за грамажа, че и ми даде по-зелени мандарини. А аз просто го погледнах, усмихнах се и казах – Ама много сладко лъжете-ето ви шоколад за награда! Хвана шоколада.. и застина. Не знаеше как да реагира”. Винаги можете да изберете да реагирате с нараненото его, излъгано и възмутено! Което ще се скара, ще вдигне скандал, ще се почувства ощетено и гневно. Защото его-умчето веднага започва да анализира и да сравнява – “това не е правилно, това е лошо, този човек е лош” и т.н., и т.н. А обективният ум регистрира случката, усмихва се и продължава напред, без да бъде повлиян емоционално.
Ето това е висшият пилотаж. Но всеки трябва да стигне сам до този момент на осъзнаване. А той често минава през всичките краски на емоциите и залитанията. Което е прекрасно!
Винаги можете да изберете дали да реагирате на яркото слънце с “Уф, пак това гадно слънце”, или с “Я, слънчицето се е показало. И то се усмихва като мен“. Неоспорим, научно доказан факт е, че хармоничната настройка на човек към красотата, споделеността, радостите в живота водят не само до трайно добро самочувствие, себеприемане и успешен социален живот, но и е в състояние да избави човек от дисхармоничните състояния, които наричаме “болести”. За връзката между мисли-убеждения-емоции-здравословно състояние сме говорили не веднъж и редица иновативни области на науката, психологията, квантовата физика доказват тази тясна връзка.
Връщайки се на чутовната статия на този психолог, който ни информира за опасностите от положителното мислене, разбираме следното: хората по принцип страдат и имат нужда от външна помощ, положителното мислене прави хората инфантилни и примитивни, самопомощ (self-help) е някаква примитивна опасна илюзия, политиците масово мислят позитивно и в следствие на това са предизвикали световната криза, банкерите също са сред най-известните позитивно мислещи, а редовите позитивни хорица са зомбирани и изпълняват странни религиозни ритуали, които в крайна сметка им сриват самочувствието и ги невротизират.
Не знам за вас, но на мен това ми звучи като поредният отчаян опит на скърцащата матрица да върне пробуждащите се агънца в кошарата – там където за по-сигурно като се сблъскаме с някакъв проблем, непременно трябва да потърсим психолог, който да ни реши проблема. Някъде там според мен се нареждат и лъскавите шоу-програми, лотарии, реклами, които “отварят път към щастието” и всякакви средства, които убеждават, че щастието е продукт на външни стимули. И ключовият инструмент тук е отново страхът – страх от поемане на отговорност за собствения ни живот. Дайте го за по-сигурно в ръцете на някой обигран психолог. Иначе рискувате.
Ама те сериозно ли? 🙂
Време е най-сетне онези “другите” да проумеят, че няма “други”. И че всички НИЕ сме индивидуалности, уникални, прекрасни, надарени и самодостатъчни. И паралелно с това осъзнаваме принадлежността си към Цялото, развиваме емпатията си, себеусещането, усещането за Цялото, разбирането, осъзнатостта за ценноста, краските и красотата на дадения ни живот. И все повече и повече осъзнаваме и ЗНАЕМ, че съзнанието ни определя битието ни, а не обратното, както се опитват да ни учат от незапомнени времена. Времето на Фройд отмина, времето на масовките отмина. И е много трудно да бъде заблуден, подведен или трайно излъган един човек. Групите, в които се водят дискусии, обсъждат се теми, медитира се, споделя се – те са тотално различно явление от посещението на шоуто на някой “гуру”. Малко по малко, обществото ни се променя. И се променя към по-високо ниво на съзнание. Дори това да минава през контрастите на двойнствеността.
Не забравяйте, че вие пишете собствената си приказка. Какъв уклон ще има тя и дали ще успеете да избегнете “капаните” по пътя зависи само от гледната ви точка. Люшканията в крайности “позитивен лузър“, или “кисел хейтър” вече би трябвало да са далече в миналото. Добро утро на всички (пробудили се) осъзнати творци в Тук и Сега.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
galia
8 януари, 2013 at 23:00Браво Марти!Много харесвам статиите ти.Точни са.Следвай мисията си.Вече достигнахме колективния минимум…
Martina Ivanova
9 януари, 2013 at 10:32А колко още прекрасна обща работа ни предстои! Юхуу 🙂 <3
ана
10 януари, 2013 at 23:04Хубаво, ама посланието можеше да се каже и с две думи и пак да ни стане ясно. Много е раздуто това, излишно…
софрони
11 януари, 2013 at 18:18Ани,нищо хубаво на този свят не се казва с две думи,камо ли да бъде послание.то трябва да мине през теб.да влезе през очите или ушите,да слезе до петите и тогава към главата.а дали е раздуто или излишно-това е твоят етикет.поздрави на авторката.от един редови позитивен човечец
Рали
21 февруари, 2014 at 16:00Нищо не Ви спира да напишете своето послание с колкото думи желате 🙂
меги
17 май, 2014 at 09:32толкова прекрасно е написано, че няма какво да се добави!
да не говорим колко точно и ясно!
обичам те Мартиииииииииииии
Маргарита
30 април, 2015 at 22:31много разхвърляно, загубих търпение и не го прочетох до край, но едва ли някой го е прочел. . . иначе ентусиазъм не липсва и упрек към „вносните„ гурота също. . . жалко. Идеята за позитивното мислене е че ни действа оздравително, а негативното ни поболява и двете се предават от човек на човек, като мор, така, че избирайте дали да се разсърдите или да отмините или да се зарадвате, че ви е даден още един урок, който изисква да бъде преминат. В училището на живота един клас може да се повтаря с дължината на един човешки живот. . . така че бъдете позитивни и се учете как да останете такива, каквото и да ви сполети. . . трудно е, но никой не твърди че е лесно. . .Любов и Светлина
Димитър
9 януари, 2013 at 06:43Честита 2013 на https://www.svoizbor.com и на посетителите тук!
Пак добре, че дори и късно, вече поизтрезняваме тук-таме…
не, не от празниците, а от фантазиите 🙂 10-на са болестите, предавани по “духовен” път, с или без кавички…Една от тях съм си я кръстил “щастливите кокошки”, респ. петли 🙂
Преди много години Шкумбата пееше един кавър на Хр. Кидиков:
Голям като земята, щастлив като глупак… и т. н.
И е бил прав поне за тези, които са го чули и разбрали.
“Надеждата умира последна”
е също капан на позитивното мислене,
както и пожеланията за късмет!
Доказаната реалност учи, че
ДЕЙСТВАМ, значи се надявам и
Късметът е такъв какъвто човек сам си го накъсмети 🙂
Ами… това е!
Да си накъсметим късмета през 2013!
Ivan Bazovski
9 януари, 2013 at 10:10Здравей Марти!Ама за психолога няма шоколадче,бе?
Martina Ivanova
9 януари, 2013 at 10:30Ваньо, е как! От най-големите и луксозни шоколади!
И цяла кошница с бонбонки за онези, дето работят упорито и отдадено за тях! Сменят фалшиви мейли, подхвърлят някоя и друга кална пръсчица и с мазохистична упоритост се връщат тук, анализират правописа, пунктоацията и държат да ме уведомят колко съм зле.
Милите. Много ги обичам 🙂
Милен
9 януари, 2013 at 11:20Поклон!!!
…… наблюдателя отпада, сливаме се с наблюдаваното, ставаме едно с него, тогава откриваме, усещаме, чувстваме, сме ………..
Martina Ivanova
10 януари, 2013 at 10:17Поклон, да.. дълбок :-)* За учителите в живота, които ти помагат да направиш фините настройки и да откриеш себе си 🙂
galja
10 януари, 2013 at 10:01“подхвърлят някоя и друга кална пръсчица и с мазохистична упоритост се връщат тук, анализират правописа, пунктоацията и държат да ме уведомят колко съм зле.”
🙂 Ами “калните” пръски може би упорито се опитват да ти кажат да се огледаш в огледалото, иначе нямаше да се появяват в твоята реалност (по Закона за привличането) – значи по някакъв начин ги привличаш с твои подсъзнателни убеждения:) Ама ти упорито отказваш да се огледаш :)Затова тези хора се връщат и връщат да ти помогнат да видиш и другата страна на нещата, а не защото са мазохисти с мисия в живота да те окалят :)))))) Като че ли си нямат друга работа. Продължавай да ги обичаш, но искрено, а не от пиедестала на фалшиво великодушие :)))
Martina Ivanova
10 януари, 2013 at 10:16Шом изпитваш такава нужда да продължаваш с игрите на роли и огледала – be my guest.
Благодаря, скъпа Галя, и за теб пазя един голям, сладък шоколад 🙂
star
10 януари, 2013 at 11:03Въпросния доктор тотално излага и себе си, и пропадналото си съсловие. Колко зле трябва да е един човек, за да прави публично подобни изявления? Че видиш ли, позитивното мислене било вредно за човека??! Не си заслужава да му отдаваш внимание и енергия.
xITSOx
10 януари, 2013 at 11:36Дзен Мастър Марти 🙂
АЗ
10 януари, 2013 at 18:20Да..отново манипулации на човека!Оставете всеки да мисли каквото иска и да реагира както си иска!
Не трийте коментари,щом сте толкова широко скроени!!
Martina Ivanova
10 януари, 2013 at 21:54Скъпи АЗ, всеки е свободен да мисли каквото си иска. Просто тук не се допускат коментари с обидно, расистко или каквото и да било неуважително съдържание.
Не, не си правиме труда да трием, просто не одобряваме и не допускаме подобно нещо изобщо да се появи в ефира. Наистина е простичко, дори няма нужда от обяснение.
Сигурна съм, че и вие сте широко скроен, но това не ви кара да пускате в дома си хора с кални ботуши.
Благодаря, че се отбихте.
Инес Субашка
21 март, 2013 at 11:54Чудесна статия! На мен пък нищо не ми беше излишно! 🙂 И аз съм на същото мнение и смята, че хората погрешно разбират позитивното мислене, като отричане на действителността. Мисля, че много точно си обяснила това с приемането на фактите…т.е. чистото им отчитане, без да им се придава емоционална стойност, да ги претегляш и да ги поставяш в чекмеджето на “хубавото” или на “лошото”. За мен животът е контраст и всичко случващо се в него е предназначено да ни помага да израстваме, като личности. Приемайки случващото се и търсейки начин да го използваш, като двигател за израстването си, а не като оправдание за тъпченето си на едно място, откриваш, че всъщност заклеймените за “лоши неща”, всъщност са просто нещо, като начален старт, който има за цел само да те отрезви и да те върне в реалността, когато просто си се загубил в илюзорната си представа за света и когато не намираш в себе си силата да действаш. Животът не търпи застой. Всичко се променя. Малцина обаче го осъзнават и се вкопчват в нещо, което смятат за сттаично и непроменливо… е “лошите неща” просто се случват, за да размърдат застоелите води на живота ни и да ни покажат, че докато си кротуваме на повърхността, отдолу се крият несметни богатства! 😉 Благодаря за тази статия!
Сашостонса
19 януари, 2014 at 19:04ДА…И МЕН МЕ БАЛАМОСВАТ С ПОДОБНИ “КЛИШЕТА” …!
Ива
20 февруари, 2014 at 16:13И аз няма да се стърпя и ще се включа за да разкажа с 2 изречения, с пример как отношението ни променя реалността. Преди повече от година срещнах една необикновенна жена в една много обикновенна обстановка- в болница. Беше акушерка, но от неонатологията и за разлика от повечето кисели и изнервени жени струеше от обич към малките същества идващи на света. Аз онемях от отношението и, как нежно говореше на всяко бебе, как майчино ги прегръщаше и ги приветстваше с добре дошли на този свят. Едва ли вземаше повече пари от другите, но имаше желанието да вдъхне кураж и увереност на всяка нова майка и всички чакаха смяната и и усмивката и. Аз не бих я определила като позитивно мислеща, а като позитивно бъдеща и дано има все повече такива “обикновенни” хора около на за да видим, че е невероятно.
Изключително много ми хареса статията, дано провокира повече хора да реагират с усмивки и да раздават ‘шоколадчета” когато е нужно.
Martina Ivanova
21 февруари, 2014 at 15:50Много вдъхновяваща история, Ива, благодаря от сърце за споделеното.
Едно сладко-шоколадено ми става, срещайки все повече такива слънчеви хора.. 🙂
Tinka
23 февруари, 2014 at 20:25Здравейте Мартина.Рядко пиша коментари, но нещо ме провокира в статията..Видяла съм полза и от двете неща и от това да смениш вълната от негативна на позитивна и от това да си в центъра си, в харата, където си радостен и щастлив без видима причина…кой не иска, блаженство си е, но за мен най-ценното е да си с отворено сърце и да се учиш как да го отваряш повече…
Martina Ivanova
24 февруари, 2014 at 21:03Благодаря за отвореното споделяне, Тинка. Всяко допълване обогатява с нови краски общата ни картина.
Разбира се – във всяка крайност има уместност, и тя учи. А най-хубаво е когато си в неутрална позиция – в центъра, и с осъзнатата си нагласа и намерение моделираш сам действителността си.
С отворено сърце – задължително 🙂
Евелина Лютова
4 март, 2014 at 03:49Много дълга статия… Не я прочетох цялата , но ми хареса 🙂 Хареса ми защото това е моя начин на живот. Всичко се крие вътре в нас. И когато някой ми показнва нещо , което го е впечатлило ,дори да не ми харесва просто казвам -“Много е хубаво , но не ми харесва!” .Така не обиждам никого и в същото време хората разбират моя вкус.
Bojidar Zimnikov
21 август, 2014 at 06:34Положителното мислене също е дело на ума. Колкото и да се разсъждава за него, все има опасност да се затъне в ума.
Но не това е важно. Важно е, че т.н. положително мислене замазва смисъла на едно много важно послание от учителите.
То е “Каквото и да се случи, то е свързано с твоята същност и ти служи за урок”.
Манията положително мислене наистина пренебрегва уроците. Критичното отношение към положителното мислене ни кара да търсим “правилното” положително мислене.
А такова няма.
Има двойственост, има дуалност на всяко нещо в света. Но дуалността също обикновено се разбира като делене на материално и духовно.
А дуалността е, че всяко нещо има своята материална и духовна страна. Затова “супер-духовните” всъщност са извън света, т.е. дори самият свят ги изблъсква.
Мартина, много добра статия.
цветан
29 април, 2015 at 13:51Такова празнословие и словоблудство не бях чел от 10-ти клас насам. Признавам, че когато се появи “велика” статия на Марти, я чета, и се загубвам още в началото в голямата главоблъсканица от думи. Приемам, че не съм дораснал до великите прозрения на авторката но тази статия направо ме хвърли в джаза.
Много думи, излияния, много обяснение за нещо, което уж го имаме, пък авторката иска да ни го обясни
Марти, не е необходимо да ни обясняваш нещо толкова просто като позитивизъм, с толкова сложни обвивки и с есеистичния стил на десетокласник. Примерите за държавните служителки са елементарни и неразбираеми. И да наречи ме хейтър, аз ти подарявам шоколад, от оня дето ядяхме в девети клас – Кума Лиса.
Borislav Belev
20 октомври, 2015 at 17:59Здравейте г-жо Иванова,
Вчера Ви чух по радиото в шоут на блондинките и само с няколко изречения докоснахте нещо в душата ми. Сега прочетох статията Ви и я намирам за превъзходна.
Моля, ако имате някакви издадени книги да ми ги препоръчате.
П.П.Първоначално в разговора по радиото дочух, че сте работила като HR а аз съм завършил “УЧР”. Е, това, че системата меко казано “ме изхвърли” от “УЧР” и гледа само и единствено техническия ми опит, не ме спря да мисля, че работата за хората е най-мотивиращата професия. Независимо дали продаваш гуми (като мен) или си мениджър Човешки ресурси в голяма компания.
Според мен, най-хубавото нещо в моята работа е комуникацията с хората и непрекъснатите познанства с нови и нови хора. Това умение на хората обаче изчезва.
Продължавайте да работите за Хората!
Martina Ivanova
21 октомври, 2015 at 15:35Сърдечно благодаря, Борислав!
Системата далеч не цели да създаде творец от вас (и всички останали), а да ви моделира като фабрична част която да пасне на отреденото ѝ място в поточната линия. А после – да я изхвърли вече амортизирана и непотребна.
Та в този смисъл – хубаво е, че изхвърлянето е станало в по-ранен етап, значи не пасвате на шаблончето, различен сте.
Всяка професия и дейност е ценна, даже безценна – стига да върши две много важни неща – да прави вас щастлив, и да допринася за благото и на другите.
Желая ви яснота, радост и смелост по пътя който следвате.
Колкото до книгата ми – предстои да излезе в 2016г. Засега има стотици публикации в различни медии, семинари и фестивали за личностно развитие, където може да се намерим.
Поздрави!
Борислав Белев
25 октомври, 2015 at 18:57Здравейте Г-жо Иванова,
Само с няколко думи ме карате да премисля много неща.
Аз вярвам, че човек винаги получава нужната му информация случайно чрез думите на накой напълно непознат човек(а после се оказва, че няма случайни неща). От всекиго можеме да научиме нещо полезно за живота, Вселената и нас самите независимо от нивото в социалната среда.
Аз никога не съм посещавал семинари за личностно развитие защото го получавам чрез книгите и хората, с които се срещам всеки ден, но бих се радвал да присъствам на такива с Ваше участие.
Поздрави,
Борислав
Борислав Белев
25 октомври, 2015 at 19:16Здравейте г-жо Иванова,
Според мен всеки човек получава нужната му информация дори и случайно, от думите на напълно непознат човек независимо от неговото ниво в социалната среда (а после се оказва, че няма нищо случайно на този свят).
С много малко думи, Вие ме накарахте де се замисля за много неща.
Аз опитвам да усъвършенствам моето личностно развитие чрез кингите и хората, до които се докосвам през живота ми.
Никога не съм посещавал семинари или фестивали, но бих се радвал да присъствам на такива с Ваше участие.
Поздрави,
Борислав
Борислав Белев
26 октомври, 2015 at 17:15Здравейте,
Извинявам се, че два пъти съм написал едно и също нещо, но първия път, когато поствах мнението, компютъра не го отчете и написах втори отговор.
Поздрави,
Борислав