Личностно развитие

Пътешествие към себе си

Днес чрез петъчната притча ще се впуснем в едно дълбоко, почти магическо изследване.. приключение, което ще ни разкрие малко повече от красотите и тайните на собственото ни съществуване. Ще бъде едно пътешествие из магическия свят на квантовата физика... ще стигнем до и под основата на това, което сме свикнали да виждаме, разбираме и осъзнаване. Ще попътуваме из времето и пространството.. което може да не се окаже това, което сме свикнали да разбираме. Добри дошли на влакчето към приказния свят на собствената ви същност. Съзнанието е като океана - "цветът" му се мени ден след ден, отразявайки мислите и емоциите, плуващи в него. Но самото то остава непроменено, чисто и ясно независимо от отраженията, мяркащи се по повърхността му. Объркахте ли се? :-) Хората, събитията, мислите, чувствата, случките, вашето собствено тяло - всичко това е относително, променливо. Като на принципа на субатомните частици в квантовата механика - те се появяват и изчезват във всеки един момет, те са нетрайни. Те са просто явления, които може съзнанието ти да наблюдава. То е онова, което е абсолюта, константата, вечната чистота и абсолютното познание.
Виж още

За хората, мишките и мениджърите

Преди време ви разказах за едни хора, много наподобяващи едновремешните комсомолски секретари - с бетонирани мозъци, роботизирани функции, яко вкарани в шаблончетата на матрицата, които по цял ден са заети с едно нищоправене, (но за сметка на това маскирано много импозатнтно), изглеждат много заети, все със съществени неща. Че и си вярват. Помните ли? Ако сте пропуснали - ето възможност да наваксате. Защото сега смятам да продължа темата. С малко по-различен фокус. Отново адресирам днешната си публикация към мениджърите - онези, които имат властта и отговорностите да ръководят компании, отдели, процеси, хора. Виж, когато стане дума за управление на хора, вече нагазваме в едни мътни води, а мъглата става непрогледна. За съжаление в България все още истински мениджъри на хора няма. Или ако има, се броят на пръсти. Мениджърът обикновено е човек, който е уцелил правилното време и правилните хора, с които в продължение на определен период от време е пил вечерното си питие, успял е да се сприятели с правилните хора и да спечели симпатиите им. Основните постижения на мениджъра се изчерпват с някоя и друга добавена нула към заплатата, гръмка титла
Виж още

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още

Цената на спасителната сламка

В топлината на прелестния петъчен ден отново прииждат мисли за изборите, които правим - като продължение на вчерашната тема.. за смелостта да се пуснем и продължим, или да останем вкопчени в добре познатото..да виждаме все една и съща гледка, която може да не е най-прекрасната, но пък ни успокоява с илюзорното чувство за сигурност... Но нека започнем с петъчната притча.. или в случая може би истинска история, така твърди Хорхе Букай, който я разказва в "Трите въпроса", кой знае... :) Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж - дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората - докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял.....
Виж още

Любов… без условия

Колко често ви се е случвало да чувате от партньора си "Щастието ми зависи от твоята любов", "Ако не ме обичаш, няма да съм щастлив", "Ако не ме обичаш, целият ми свят опустява и се обезмисля", "Не мога да живея без теб"? На пръв поглед изглежда като проява на невероятно красив романтизъм. Даже почти всеки от нас е имал някога периоди в живота си, когато е вярвал в горните твърдения и те са изглеждали съвсем уместно на фона на юнушеската влюбчивост. Но като погледнем отново.. какво виждаме... "Мога да съм щастлив, само АКО ти...". Значи за да сме щастливи, има едно малко условийце. Зависимост. Думата "завися" идва от "вися", което буквално означава "окачен съм във въздуха без основа". Е, учудващо ли е тогава, че говорейки за зависимост, често си представяме някой, буквално ....
Виж още

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още

Жените в теб

Напоследък анекдотът за русалката и кита доби голяма популярност и обиколи интернет, илюстриран със снимка на прекрасната Тара Лин. Историята е много симпатична и с хитър и остроумен завършек. Но защо зад хитроумния отговор на жената прозира тъгата, противопоставянето и конкурирането? Защо непременно трябва да е едното над другото? Защо трябва да избираме само един от образите на Жената, когато тя има потенциалите на всеки един образ, на всяка една опитност и нюанс на прекрасната, топла женска енергия? Следвайки метафората с която си играе тази история - не можем ли да съчетаем красотата, гъвкавостта и обаянието на русалката с нежността, игривостта и отдадеността към семейството на кита? Замислете се - не са ли твърде много критериите според които ни разделя обществото? Или пък нечии чужди интереси, умело манипулиращи обществото? Не е ли време да сложим край на вечното противопоставяне и разделение? Бедни и богати, образовани и неуки, млади и стари, слаби и дебели, пушачи и непушачи, красиви и грозни, месоядни и вегетарианци, бели и черни ... Слугуваме на едно вечно противопоставяне, вместо да осъзнаем, че всички сме част от Цялото, всички сме ЕДНО. И вместо да търсим поредната причина да се противопоставим един на друг и да си докажем кой е по-по-най, не можем ли да потърсим себе си в отсрещния човек, да извлечем и интегрираме неговите положителни качества и опитности. Защото те са и наши. И когато започнем да търсим онова, което ни обединява, а не това, което ни разделя, то тогава наистина ще тръгнем с огромни крачки към следващото еволюционно ниво.
Виж още

Дефиниция за щастие

Изконният стремеж на човекът е да бъде щастлив. Ако попитаме 100 души какво искат от живота, най-вероятно почти с пълно мнозинство те ще отговорят "Искам да съм щастлив". По всички правила на целеполагането, преди да си поставим цел, трябва да имаме ясна представа към какво точно се стремим. Всички искаме да бъдем щастливи. Но знаем ли какво всъщност е щастието? Задавали ли сте си някога въпросът какво означава за вас щастието? Каква е вашата дефиниция за щастие? Не си ли казваме твърде често: Ще бъда наистина щастлив, когато: - най-сетне получа свободата си и стана самостоятелен - намеря любовта на живота си - бизнесът ми потръгне и съм добре материално - получа мечтаното повишение - си купя нова кола - имам достатъчно пари за да направя еди-какво-си .................
Виж още

Как да си поръчаме щастие

Всички ние от деца сме чували често поговорката "Каквото посееш, това ще пожънеш". И винаги сме възприемали поуката едностранчиво - в смисъл: "Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб", "Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота", "Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние". Причина и следствие. Взаимозависимост. Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите за да стигнем до същината.
Виж още

Стиска ли ви да допуснете промяна?

Въпросът ми е към високопоставените мениджъри в бизнеса, хората, вземащи решения, към драгоценните ни политици, към вечно бунтуващият се и недоволен народ. Стиска ли ви наистина да преминете отвъд напудрените фрази, гръмки, но кухи постулати и готови извинения? Стиска ли ви наистина, или само обувките ви стискат? И този път ще остана вярна на себе си и няма да бъда блага и деликатна. В едно нещо се уверих - за да бъде изтръгнат от унеса и затъването в уютната топлинка на блатото, заспалия човек трябва да бъде поразтърсен.А понякога и ритникът отзад дава чудесна начална скорост ;-) Та ако ви стиска да влезете в моите обувки за малко - може да продължите да четете.
Виж още