Полет в Единността
Неотдавна в пространството се разнесе новината – любимият на милиони хора автор, вдъхновител Ричард Бах е катастрофирал със самолета си. В първия миг си казах “Чакай, чакай.. ама как е възможно това? Точно той? В самолетна катастрофа!? Ама че нелеп космически хумор!”.
И после утихнах… Потънах в спомените от всичките негови прозрения и простички истини, които са ме вдъхновявали, които са ме подтиквали да вървя все по-напред и по-напред по собствения си път към Светлината и Единението. Като за миг от вечността минах през всички времеви линии, всички възможности, всички избори, които човек би могъл да направи. И се замислих – добре де, в последните няколко години толкова много хора от световната сцена напуснаха физическия си живот, явно направиха избор да не минават през целия трансформационен процес тук на Земята, във физическите си тела.
Нима и Ричард ще избере краткия път? Той, който отдавна е наясно за илюзията в която живеем. Той, който така добре описва пътуванията във времепространството и по-точно в онази нулева точка, в която времето е спряло, а пространство се изменя и се пречупва само през нашата собствена призма и пътуваме по тайните пътечки на дълбоко спотаените спомени от бъдеще, минало и паралелни времеви линии в нивата на подсъзнанието ни и несъзнатото… Точно той, който е един от онези, които избраха да държат толкова високо факела, истински фар в тъмнината?
И ми дойде тази мисъл – Добре де, ами ако и това е просто едно от желаните, избрани опитности, които душата иска да преживее? Или пък… дори да не е от предварително заложените от душата уроци, не е ли много странно съвпадение? И ми хрумна, че тази катастрофа може да е дълго подготвянo проявление… макар и не точно на това, което Ричард би искал. Ами така де – помните ли колко пъти в “Едно” той разказваше за повтарящи се самолетни катастрофи? Мина през един куп турбуленции, раздрусвания, почти съвършени катастрофи и усещания за катастрофа, преживя една смърт, после се оказа, че той самият е минал през смъртта. И всичко това бе написано толкова истинско и докосващо, че всеки от нас го преживя заедно с него.
А вече всеки от вас ако не го е практикувал успешно, то поне е чувал, че една от златните тайни на успешното проявление е следната: Създавате много ясна визия, идеал за това, което искате, виждате го (визуализирате го) как се случва, изживявате го сякаш вече е факт и го изпълвате с цялата си емоция. А за да е още по-сигурно проявлението – написвате го на хартия. Е… а една гениална книга, в която непрекъснато и в различни нюaнси се описват самолетни катастрофи може би се явява един неосъзнат инструмент за проявление?
Често си мисля за актьорите, за сценаристите, за филмовите режисьори – тези прекрасни хора на изкуството, които творят, пресъздават мечти, вълнения, страхове – все неща, родени от въображението. И за да е най-истинско и успешно творението им, то трябва да бъде изпълнено с цялата им емоция и вяра, че героя, сцената, емоциите са истински. Най-добрите актьори тотално се вживяват и идентифицират с образа си. И това е прекрасно от гледна точка на убедителността на актьорската игра и целия филм, или представление. Но какво остава вътре в артиста? Мозъкът ни не прави разлика дали преживяваме в момента нещо, или само си спомняме за някоя случка преди 20 години, дали гледаме филм, или.. играем в него. Подозирам, че същото се отнася и за моментите, когато се вглъбяваме в някоя книга..или когато я пишем. На ниво билогия се извършват един куп промени, химически реакции, освобождаване на определени хормони, съпътстващи предизвиканата емоция. Ами на следващото ниво – на ниво колективно съзнание, свързаност в единността и връзка със Вселенската субстанция, от която чрез емоциите, въображението и възнамерявания ние творим, материализираме в живота си всякакви неща. Вселената не прави разлика между добро и лошо, положително и отрицателно. Просто приема и изпълнава всяка “поръчка” направена по правилния начин.
И заради всичко това – хубаво е да внимаваме какво допускаме в себе си, книги, филми, сценки (наред с вярванията, убежденията, мислите и емоциите, които допускаме да станат част от вътрешния ни свят). Защото цялата тази съвкупност изгражда “обективния” ни външен свят.
Допускам, че е възможно многократното описване и съ-преживяване на самолетни катастрофи и пътешествия из различни реалности на живота (и смъртта) да е било нещо като неволна “поръчка” към Вселената. Дори да греша, хубаво да имаме едно наум. Внимавайте какво си пожелавате, от какво се страхувате, какво фантазирате, каква илюзия създавате. Защото илюзията отвъд илюзията може да има много нива.. и не всички от тях са точно нещото, което искаме да преживеем.
Но каквато и да е причината, нека в този момент всички капчици от единния огромен океан се съберем отново в ЕДНО и подкрепим в мислите и сърцата си Ричард – да намери изхода от поредната илюзия, да подкара самолета “Мърморко” и да дойде отново в реалността, в която е съвършено здрав, жив и наслаждаващ се на всеки дъх от Живота. “Бъдещето на света е субективно и ние определяме какво ще се случи на целия свят като избираме какво да бъде реалност за нас” – дано той реши да избере реалност, в която животът тече в цвят, плътност и насищане – сред всички нас.
Част от мъдростта, живината и радостта в творенията му е събрал моят приятел Пламен Петров – насладете им се и изпратете цялата си любов и благодарност към този прекрасен човек!
Нека присъединим цялата ви воля, желание, вяра и любов към неговата – за да се завърне в тази част от илюзията. Ако това е изборът му. А защо не? Животът е толкова шарен, цветен, радостен, контрастен и предлагаш безброй забавления. Има какво още да си дадем. Нашата история не е свършила!
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
