Личностно развитие

Жените в теб

Напоследък анекдотът за русалката и кита доби голяма популярност и обиколи интернет, илюстриран със снимка на прекрасната Тара Лин. Историята е много симпатична и с хитър и остроумен завършек. Но защо зад хитроумния отговор на жената прозира тъгата, противопоставянето и конкурирането? Защо непременно трябва да е едното над другото? Защо трябва да избираме само един от образите на Жената, когато тя има потенциалите на всеки един образ, на всяка една опитност и нюанс на прекрасната, топла женска енергия? Следвайки метафората с която си играе тази история - не можем ли да съчетаем красотата, гъвкавостта и обаянието на русалката с нежността, игривостта и отдадеността към семейството на кита? Замислете се - не са ли твърде много критериите според които ни разделя обществото? Или пък нечии чужди интереси, умело манипулиращи обществото? Не е ли време да сложим край на вечното противопоставяне и разделение? Бедни и богати, образовани и неуки, млади и стари, слаби и дебели, пушачи и непушачи, красиви и грозни, месоядни и вегетарианци, бели и черни ... Слугуваме на едно вечно противопоставяне, вместо да осъзнаем, че всички сме част от Цялото, всички сме ЕДНО. И вместо да търсим поредната причина да се противопоставим един на друг и да си докажем кой е по-по-най, не можем ли да потърсим себе си в отсрещния човек, да извлечем и интегрираме неговите положителни качества и опитности. Защото те са и наши. И когато започнем да търсим онова, което ни обединява, а не това, което ни разделя, то тогава наистина ще тръгнем с огромни крачки към следващото еволюционно ниво.
Виж още

Дефиниция за щастие

Изконният стремеж на човекът е да бъде щастлив. Ако попитаме 100 души какво искат от живота, най-вероятно почти с пълно мнозинство те ще отговорят "Искам да съм щастлив". По всички правила на целеполагането, преди да си поставим цел, трябва да имаме ясна представа към какво точно се стремим. Всички искаме да бъдем щастливи. Но знаем ли какво всъщност е щастието? Задавали ли сте си някога въпросът какво означава за вас щастието? Каква е вашата дефиниция за щастие? Не си ли казваме твърде често: Ще бъда наистина щастлив, когато: - най-сетне получа свободата си и стана самостоятелен - намеря любовта на живота си - бизнесът ми потръгне и съм добре материално - получа мечтаното повишение - си купя нова кола - имам достатъчно пари за да направя еди-какво-си .................
Виж още

Как да си поръчаме щастие

Всички ние от деца сме чували често поговорката "Каквото посееш, това ще пожънеш". И винаги сме възприемали поуката едностранчиво - в смисъл: "Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб", "Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота", "Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние". Причина и следствие. Взаимозависимост. Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите за да стигнем до същината.
Виж още

Стиска ли ви да допуснете промяна?

Въпросът ми е към високопоставените мениджъри в бизнеса, хората, вземащи решения, към драгоценните ни политици, към вечно бунтуващият се и недоволен народ. Стиска ли ви наистина да преминете отвъд напудрените фрази, гръмки, но кухи постулати и готови извинения? Стиска ли ви наистина, или само обувките ви стискат? И този път ще остана вярна на себе си и няма да бъда блага и деликатна. В едно нещо се уверих - за да бъде изтръгнат от унеса и затъването в уютната топлинка на блатото, заспалия човек трябва да бъде поразтърсен.А понякога и ритникът отзад дава чудесна начална скорост ;-) Та ако ви стиска да влезете в моите обувки за малко - може да продължите да четете.
Виж още

Ключета към успешната връзка

Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. Най-сигурното нещо в живота е промяната. И наистина – самите ние се променяме и еволюираме непрекъснато. Ами връзката? Връзката между мъжкото и женското, устремени към вечното търсене на идеалната хармония. Нима тя не търпи развитие? И тя се подчинява на универсалните природни закони, закони за обмен и протичане на енергията. По темата за любовта в продължение на векове са се изписали хиляди поеми, романи, дори научни и изследователски трудове, разглеждана и изучавана е от поети, писатели, музиканти, театрали, творци. За любовта са изписани милиони страници със съвети и все пак в съвременното ни общество срещаме огромна неудовлетвореност, разпадащи се връзки и бракове, криворазбрана любов, страх и измъчени отношения. Причините за това са...
Виж още

Къде трябва да съм сега? Кое е моето призвание?

Това е само един от въпросите, които са наш чест спътник. На правилното място ли съм? Тук ли е най-добрата ми реализация? Това ли е нещото, което наистина съм призван да правя? Независимо в какви думи ще го облечем - “блажено място” или “моето място “, моето призвание", всички ние го търсим. Цял живот. Понякога обаче забравяме, примирявяме се, стоим с години на места, които не ни носят радост и удовлетворение, подтискат ни и смачкват, оправдавайки се с “дълг", потребности, сметки за плащане... а всъщност ни спира страхът от ИЗБОРА и промяната. Повечето хора се блъскат напред-назад, ходят тук и там, заети с нещо по всяко време, и въпреки това са с тягостното усещане, че вършат много малко. Съществува някаква треска да се "върши" нещо, но малко неща се вършат с радост. Някои умишлено "жертват" радостта си в името на растеж нагоре или за награда в бъдеще време. Повечето очакват радост и удоволствия в някакъв бъдещ момент и изпитват много малко радост точно сега. А всъщност животът тече СЕГА. И във всеки миг може да го променим и намерим поне едно от мното блажени места, които сме планирали. Никога не е късно за промяна!
Виж още

Ти чуваш ли, когато слушаш?

Чувате ли наистина? Чувате ли онова, което наистина се казва, показва и заявява в пространството? Най-големият проблем в общуването ни е, че не умеем да слушаме. Изслушваме не за да чуем, а за да отговорим. Не за да научим нещо, а за да имаме причина да оспорим, да възразим, да си кажем нашето нещо :) Слушаме през филтъра на собствените си убеждения, вярвания, блокажи, спомени, предубеждения. И пропускаме да чуем! Играем на развален телефон! Само ако можехме да спрем шума и да започнем да слушаме! Бихме могли да чуем неподозирани неща! Бихме могли да научим толкова много! Бихме открили един - друг. И най-сетне: дори себе си!
Виж още