От край време съществува този въпрос, така щекотлив, така неразбран, така вълнуващ, понякога възмущаващ, предизвикаващ и повдигащ въпроси, чудене, опити да се разбере, или направо отказан да бъде разбран. Един от най-съществените проблеми, които съществуват в обществото ни е отношението към парите. Общо взето масовото отношение към тях е като към нещо мръсно, не-добро, "необходимото зло". И да ви кажа, това небрежно подмятане "необходимото зло" е въвело и запечатало така сериозно и непоклатимо в съзнанието ни убеждението, че парите са нещо лошо и бездуховно, че поколения хора се гърчат в беплодните си опити да се преборят с липсата на изобилие в живота си. И всеки следващ възмутен порив и противопоставяне вкоренява още повече това отровно убеждение. Но на тази тема ще отделя съвсем скоро отделна статия, тъй като е нужна наистина сериозна работа. Енергията на парите е една от най-лесните за управление, само дето с убежденията и вярванията си, страховете и предразсъдъците така сме се омотали, че сме я направили една от най-тежките и трудни за нас.
Но сега на днешната парлива тема: Пари и Духовност. За много хора съществува странното убеждение, че това са две коренно противоположни неща, че духовните хора трябва да живеят (навярно) в пещери, в крайни лишения и аскетизъм, че те не се хранят, не се обличат, нямат сметки за плащане и избщо щом са духовни, непременно трябва да работят даром. И много често в прострнството изниква поредното питане "Добре де, ама този/тази като е толкова духовен, защо иска пари за семинарите/практиките/беседите/медитациите си?"
