Родих се!

Казват, че когато човешкото същество се появи за поредния си жизнен цикъл на тази планета е чисто, бяло платно – Tabula rasa. И върху него започва да се пише… от родители, приятели, учители, обкръжаващата близка среда, социума… Та да стигнем до момента, в който човекът сам става способен да трие, пише и коригира написаното на дъската. А достига майсторство, когато започне да си играе с написаното, да го изкривява, да го изписва отзад-напред, да се забавлява с него и променяйки себе си, да започне да променя средата.

Преди 33 години се родих. Бяха казали на майка ми, че е невъзможно да има дете. Явно още от тогава съм на “въпреки” с невъзможните неща 🙂 Избрах си да се родя на дата, носеща вибрациите на едно от най-силните майсторски числа. Но едва когато се доближих до най-майсторското възможно – 33, го осъзнах.
Избрах си родители, които ме дариха с любов, научиха ме да мисля, да оцелявам, да обичам, да се боря. Блъсках се в хиляди стени и енергийни предизвикателства, за да науча уроците си.

В по-голямата част от тези 33 години се борех. Борех се със себе си, със страховете си, със желанията си, с мечтите си, с родителите си, с приятелите си, с всеки, който се изпречеше на пътя ми. Борех се за образование, борех се за обществено положение, признание, борех се за имидж, борех се за любов, борех се за кариера.

Докато в един момент осъзнах, че животът изобщо не е борба, както ни учат още от малки. Животът е приказка. И колкото повече го допускаш до себе си, колкото повече се отваряш, приемаш, даваш и се носиш по вълните му без борба – толкова повече стените на стегнатата ти кутийка се отдалечават, разширяват, размиват се.. и започваш да съзираш красотата, грандиозния замисъл, необятността и безкрайните потенциали и възможности да твориш собствения си живот!

Всички онези хора, особено близките, които те “нараняват” най-силно.. та те са най-достойните за любов, уважение и благодарност! Точно най-трудните привидно моменти са онези благословени дарове на Живота, които ни дават възможност да израснем. Благодаря за всички тези мигове, дни, години.. всички трудни моменти, през които съм минала. Та ако не познавах онези унищожителни страсти от другата страна на монетата, ако не бях ги преодоляла, ако не познавах пътя… как щях да съм способна сега да подам ръка на хората, които ме търсят и да помагам и на тях да намерят своите светли пътечки и да минат към следващото стъпало?!

Благодаря на родителите ми, че ми дадоха живот в света на материята, че ме възпитаха и ми дадоха от всичко по много!
Благодаря на приятелите ми, които заложиха в мен флагчета още от детството, та да изскочат в най-важните моменти и да ме накарат да си спомня!
Благодаря за любовта във всичките й проявления, която ме обогатяваше, учеше и подбутваше към нови открития и висини!
Благодаря за всяко преживяване, случка, емоция, “капан”, стълкновение, които ми показаха дара на приемането, неосъждането и израстването!
Благодаря на себе си, че се опознах и се обикнах, а с това обикнах и всички онези частички от мен, наречени “другите хора”!
Благодаря, че преди години “загубих” работата си, за да открия истинското си призвание и мисия!
Благодаря за всичките дарове на Вселената, чрез които мога да дарявам и помагам!
Благодаря за възможността да дойда на тази планета от дълбините на времената, за да посявам тук семената на Светлината!
Благодаря за целия този процес на израстване и трансформация, за които 33 години ме подготвяха!

Благодаря за дара на Живота!

Сега съм готова. Родих се! Днес! Тук и Сега. Прекрачвам с благодарност, съзнателно и решително в новата епоха, в новия живот, в новата енергия.

Стана малко като реч при раздаване на Оскарите 🙂 Но какво пък… нима има по-бляскаво и велико представление от това на Живота? А в това представление всички роли са в нашите ръце. Обикновено се впускаме да играем на сцената, увлечени от драмата на действието… и забравяме, че ние освен че сме актьори, пишем и сценария, и правим режисурата, суфлираме репликите, наблюдаваме от салона. А след всяко представление се събираме с останалите актьори зад кулисите, поздравяваме се топло и сърдечно за прекрасното представление и разпределяме ролите за следващото.

Аз Съм! Родих се!