Ключе към трансформация

За какво ни е пък трансформация? Знаете ли каква е разликата между его-желанията и творчеството с чисто намерение?

Желанията, които произлизат от егото са всичко онова, което нямаме, всичко онова, което бихме искали да притежаваме, постигнем, задържим на всяка цена. Те обикновено са свързани с разрушителни емоции – страх от загуба, завист, непълноценност, срам, гордост, желание да бъдем нещо, което не сме. Те са изкривено следствие от страховете ни, от нямането.

А творчеството с чисто намерение няма желания, няма искания, не се опитва да бъде нещо, да подражава, да се репчи, да катери върхове, да се доказва, да печели авторитет, богатство и признание. Когато сте в енергията на чистото намерение, просто сте. И сте всичко, което е. Без ограничения, без спирачки, без предразсъдъци. Там, в това блажено състояние на съзнанието, просто знаете, че всичко ВЕЧЕ е възможно, и вече е осъществено. Желанията се стопяват от самосебе си, защото вече губят смисъл. Там плувате в енергията на изобилието, наслаждавайки се на всички потенциали. И просто избирате в кой басейн от случване да се потопите, без очаквания и привързаности. Отдавате се на вълните, довервате се… и всичко, което бихте пожелали, дори далеч отвъд всяко желание – започва да се случва с огромна скорост и лекота.

А бариерата между его-желанията и чистото намерение, в чистата потенциалност … са маските, преструвките, неискренността и самозаблудата.

Честността, искреността – към нас самите, към хората около нас, към близките ни, приятелите, неприятелите, познатите и непознатите – това е ключето към мигновена трансформация сега. Да застанем чисти пред себе си, с вдигната глава, с отворени очи, готови да видят и прозрат отвъд воалите. Смъкнали маските, преструвките, социалните роли, краските на очакванията, (само)заблуженията – това е ключето към сегашният етап от еволюционната ни трансформация като божествени същества. Без тези ненужни вече атрибути на старата парадигма всъщност сме свободни – едва тогава можем да бъдем истински СЕБЕ си, да изразим себе си, да реализираме себе си, да открием потенциалите си, дарбите си, скритите досега заложби, мисията си.

В колкото театрални роли да опитваме да влезем, колкото опитваме да режисираме живота си, сценките, актьорите, развитието на действието – толкова неудовлетворение и печал трупаме. Защото пречим на Аз-а да се реализира, да блести, да открие и изживее призванието си. Ролите и маските може да са ни привнесени отвън – от родители, учители, социален кръг. А може сами да сме паднали в мрежите на собствените си очаквания и представа за това как трявва да изглеждат нещата. А какво можем да загубим, ако се пуснем от илюзорните представи, от рамките на изкования от ума сценарий? Какво ли още ни очаква там в безвремието и безкрайността, ако се осмелим да се пуснем? Да се доверим?

Преструвките вече не работят, маските прозират, а неискреността сама се наказва. Имаме ли силата да бъдем? Да бъдем такива каквито сме – чисти, открити, смели, без преструвките и театралните костюми? Ако отговорът е ДА, той вече ехти във вас, мултиплицира се и с вибрацията си отеква в безвремието и създава онова пространство на любов и сбъднатост, в което Вселената работи в партньорство с вас. А ако някъде звукът заглъхва и неуверено притихва – знаете вече къде да намерите ключето за трансформация. Просто се осмелете да свалите маските и костюмите. Реалността е по-красива от всяко дирижирано представление, а възможностите за реализация и полет – безкрайни.

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!