Любов… без условия
Колко често ви се е случвало да чувате от партньора си “Щастието ми зависи от твоята любов”, “Ако не ме обичаш, няма да съм щастлив”, “Ако не ме обичаш, целият ми свят опустява и се обезмисля”, “Не мога да живея без теб”?
На пръв поглед изглежда като проява на невероятно красив романтизъм. Даже почти всеки от нас е имал някога периоди в живота си, когато е вярвал в горните твърдения и те са изглеждали съвсем уместно на фона на юнушеската влюбчивост.
Но като погледнем отново.. какво виждаме… “Мога да съм щастлив, само АКО ти…”. Значи за да сме щастливи, има едно малко условийце. Зависимост.
Думата “завися” идва от “вися”, което буквално означава “окачен съм във въздуха без основа”.
Е, учудващо ли е тогава, че говорейки за зависимост, често си представяме някой, буквално закачен за другиго, лишен от опора и идентичност, виси във въздуха като украшение, носено от друг. Зависимият не се чувства цялостен, ако не е изпълнено условието X от другия човек.
И не говоря за онова прекрасно, свободно и допълващо се чувство за споделеност, което дообогатява усещанията ни, когато сме с любимия човек.
Говоря за онова крайно, бих го нарекла паразитно състояние, в което единият от двойката се чувства зависим, незавършен, празен и губи смисъл и визия, когато не се чувства обичан и оценен по начина по който очаква. Хорхе Букай например описва това състояние с думата “имбецилност”. Имбецилът е човек, който по дефиниция се нуждае от някого, който да му служи за опора, за да върви напред. (Im-baculo от лат. – с опора).
Та според различните потребности и емоционални и интелектуални празнини, хората могат да се разглеждат по различни критерии на имбецилност.
Интелектуалните имбецили вероятно се срещат във всеки офис – те толкова се боят да използват това, което имат в главата си, че вечно чакат някой друг да им подскаже какво да направят и да поеме отговорността вместо тях. Моралните имбецили пък имат нужда от вечното одобрение на хората от обкръжението си, за да вземат решение.
Но в конкретния случай, говорейки за любовта, хората, които разглеждаме са емоционалните имбецили. Това са онези, които постоянно изпитват нужда някой да им казва, че ги обича, да потвърждава ежедневно и във всяка ситуация, че са можещи, красиви, изглеждат чудесно, че са умни и талантливи. Тези хора изпитват огромна потребност да имат някой до себе си, който да им повтаря колко са уникални, най-добрите и никога, ама никога няма да престане да ги обича. Това разбира се не означава, че трябва да престанем да търсим и да се радваме на одобрението и проявите на любов от страна на близките ни. Все пак сме човешки същества и съвсем нормална и присъща ни е необходимостта да обичаме и да бъдем обичани, но това е различно от изискването Той или Тя да посвети живота си в това да ни уверява в любовта си.
Но има случаи, в които тази потребност се изражда.. тя се фокусира върху един единствен човек и зависимият индивид започва наистина да вярва, че не може да съществува щастливо без другия. В главата му непрестанно препускат мрачни образи и представи “Ами ако не ме харесва вече; ами ако не съм достатъчно добър; ами ако не изглеждам достатъчно добре”. И под влияние на заблудата си, зависимият започва да подчинява всяко свое действие на евентуалното одобрение на другия човек. Това нерядко предизвиква у него противоречиви чувства, тъй като вижда във връзката си хем мъчение, хем избавление. Всичко, което прави е вдъхновено, мотивирано и посветено на това да въздейства на другия човек – да го ласкае, да го зарадва, съблазнява, награждава, или наказва.
Ето това вече е една крайна форма на пристрастяване, замаскирано под романтичната маска на силна любов и убеждението “Не мога да живея без теб”.
Тук сигурно много хора биха попитали “Е, ама как, чувството, че не мога да живея без него/нея, не е ли признак на най-висша и дълбока любов?”. Ами не. Не е никак здравословно и даже е доста лъжливо това чувство.
Приятели, ако мъжът или жената до вас с ръка на сърцето, разгорещено се кълне, че не може да живее без вас, просто не се връзвайте. Най-малкото защото това не е истина. Той (тя) даже вероятно си вярва. Но няма НИЩО вярно в думите на някого, който се кълне, че не може да живее без теб. Човекът, който е убеден, че сте незаменими в живота му, много скоро ще започне да предявява прекомерни претенции и изисквания. И така, много бързо, изпреварена от многобройните изисквания, излъгани очаквания, упреци и страх… любовта, или това, което сме си мислили, че е любов започва да се изпарява. Имбецилът, усещайки как нещата започват да му се изплъзват, прибягва до още по-остри форми на манипулация – опитва се да получи съжаление, да вмени чувство за вина, влиза в ролята на жертва, а накрая се обръща към агресията. “Аз толкова те обичам, а ти нехаеш за мен..”, “Как можеш да ми причиняваш това”.. и т.н.
Затова, ако сте, или сте били в подобна ситуация, моля ви, не се примирявайте с пасивната страдалческа роля на жертва, не жертвайте любовта, свободата, живота и щастието си, защото някой, макар и след дългогодишна празна връзка се опитва да ви убеди колко незаменими сте и щастието зависи единствено от вас. Намерете смелост в себе си и прекратете мъчението.. дори да го продължите с години, то няма шанс да се промени и еволюира. Щастието всеки носи в себе си и само в себе си може да го открие и раздава, а не да търси външни причини, хора и събития, които да го провокират. Когато човек зависи, той не избира. А когато няма избор, няма свобода… а каква любов би могла да съществува, ако няма свобода?
Макар и да звучи странно егоцентрично, ще ви кажа – не търсете някой друг, който да бъде центъра на вашия свят! Докато човек не открие своя положителен и здравословен егоцентризъм, няма да е в състояние да направи и прояви най-доброто за и от себе си. Докато не осъзнае, че той е центърът на своето съществуване, че носи отоворност за всеки свой избор, за всяко нещо, което се случва и няма външни фактори, хора и събития, които да предопределят живота. Само човек опознал до съвършенство собствения си АЗ, човек, който съзнателно стои и гради собствената си реалност и е обикнал себе си…. само тогава може да даде от тази любов и на околните. Тогава тя сгрява, допълва, дава простор и свобода.. без зависимости и без условия. Лесно е да я разпознаете. Тя не създава зависимости, тя дава избори.
Осмелете се да направите избор.
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Владимир
20 октомври, 2011 at 17:49Здравей, Марти, благодаря за тази статия. Точно нещо подобно ми се случи тази годината като урок в живота. Осъзнах, че по-добре е двама души дори когато се обичат и са заедно, да продължат да се развиват като индивиди, а не да се опитват да станат зависими едни от други. Нещо такова, не съм успял да го опиша в думи добре, колкото теб 🙂
Благодаря!
Martina Ivanova
21 октомври, 2011 at 09:58Влади, благодаря ти за обратната връзка. Много е ценно да споделяме и изучаваме опитностите си, нали те ни водят напред. В момента сякаш много хора минават през големи промени и обрати в живота си.. очаквано и уместно е. Жалко, че много не се осмеляват да направят крачка напред… но пък има и такива, които смело хващат Живота, правят правилния избор (като теб) и продължават към реализирането на неограничените възможности.. Красиво е 🙂
Цветан
21 октомври, 2011 at 11:42В девети клас бях от групата на емоционалните имбецили. Изживявах прекрасна ученическа любов. От време на време ме връхлитаха мисли от рода на “Ами ако се разделим?! Как ще живея без нея?! Ужасявах се и не исках дори да си го представям. Впоследствие, както често се случва, се разделихме. Опитът ме научи, че мисълта “Не мога да живея без нея.” не е вярна. Продължих живота си (след солидна доза любовна мъка)и имах щастието отново да бъда щастливо влюбен. Разликата бе, че вече знаех за тази илюзия. Мисълта, че мога да загубя щастието в любовта бе заменена с приемане на несигурността и любопитство към новото и неочакваното. Така фразата “Голямата любов се крие някъде зад ъгъла.” се превърна в моя опора и ми даде вътрешна свобода, с която да се наслаждавам на момента,вместо да се притеснявам за бъдещето.
Интересно е какъв термин използа Х. Бокай за вътрешно свободните хора? Аз бих ги нарекал просто “здрави личности” – в буквален и преносен смисъл.
Чудесна статия! :)))
Martina Ivanova
21 октомври, 2011 at 13:33“Който е безгрешен, пръв да хвърли камък” 🙂 Така де, едва ли има жив човек, който поне веднъж да не е минал през тази роля 🙂 Но както казваш и ти, опитът е този, който ни учи. И надграждайки опитност след опитност, вече се научаваме да оразличаваме и избираме правилното за нас. И продължаваме като здрави, изградени, завършени личности. Благодаря ти 🙂
Росица Петрова
4 ноември, 2011 at 23:02Благодаря! Изключително полезна статия!
Иван
11 януари, 2012 at 20:51Честно казано по-голяма глупост скоро не бях чел в нета. Егоцентризма е определян като полезно качество, едва ли не… Интересна работа. Не че зависимостта в любовта е полезна, но все пак оставете хората да изживеят нещата както ги усещат, без някой да ги определя като “ибецили” заради това, че обичат някого повече от себе си.
Martina Ivanova
11 януари, 2012 at 20:58Абсолютно прав сте, благодаря 🙂
Следващия път като срещна Хорхе Букай, непременно ще му кажа да престане да пише глупости.
Между другото, знаете кое провокира точно тази ви реакция? Егото.. Поздрави най-сърдечни – на вас и на егото ви 🙂
Иван
11 януари, 2012 at 21:21Непременно да му кажете да престане 🙂 И започнете да четете малко повече Екзюпери 🙂