Любов… без условия

Колко често ви се е случвало да чувате от партньора си “Щастието ми зависи от твоята любов”, “Ако не ме обичаш, няма да съм щастлив”, “Ако не ме обичаш, целият ми свят опустява и се обезмисля”, “Не мога да живея без теб”?

На пръв поглед изглежда като проява на невероятно красив романтизъм. Даже почти всеки от нас е имал някога периоди в живота си, когато е вярвал в горните твърдения и те са изглеждали съвсем уместно на фона на юнушеската влюбчивост.

Но като погледнем отново.. какво виждаме… “Мога да съм щастлив, само АКО ти…”. Значи за да сме щастливи, има едно малко условийце. Зависимост.

Думата “завися” идва от “вися”, което буквално означава “окачен съм във въздуха без основа”.

Е, учудващо ли е тогава, че говорейки за зависимост, често си представяме някой, буквално закачен за другиго, лишен от опора и идентичност, виси във въздуха като украшение, носено от друг. Зависимият не се чувства цялостен, ако не е изпълнено условието X от другия човек.

И не говоря за онова прекрасно, свободно и допълващо се чувство за споделеност, което дообогатява усещанията ни, когато сме с любимия човек.

Говоря за онова крайно, бих го нарекла паразитно състояние, в което единият от двойката се чувства зависим, незавършен, празен и губи смисъл и визия, когато не се чувства обичан и оценен по начина по който очаква. Хорхе Букай например описва това състояние с думата “имбецилност”. Имбецилът е човек, който по дефиниция се нуждае от някого, който да му служи за опора, за да върви напред. (Im-baculo от лат. – с опора).

Та според различните потребности и емоционални и интелектуални празнини, хората могат да се разглеждат по различни критерии на имбецилност.

Интелектуалните имбецили вероятно се срещат във всеки офис – те толкова се боят да използват това, което имат в главата си, че вечно чакат някой друг да им подскаже какво да направят и да поеме отговорността вместо тях. Моралните имбецили пък имат нужда от вечното одобрение на хората от обкръжението си, за да вземат решение.

Но в конкретния случай, говорейки за любовта, хората, които разглеждаме са емоционалните имбецили. Това са онези, които постоянно изпитват нужда някой да им казва, че ги обича, да потвърждава ежедневно и във всяка ситуация, че са можещи, красиви, изглеждат чудесно, че са умни и талантливи. Тези хора изпитват огромна потребност да имат някой до себе си, който да им повтаря колко са уникални, най-добрите и никога, ама никога няма да престане да ги обича. Това разбира се не означава, че трябва да престанем да търсим и да се радваме на одобрението и проявите на любов от страна на близките ни. Все пак сме човешки същества и съвсем нормална и присъща ни е необходимостта да обичаме и да бъдем обичани, но това е различно от изискването Той или Тя да посвети живота си в това да ни уверява в любовта си.

Но има случаи, в които тази потребност се изражда.. тя се фокусира върху един единствен човек и зависимият индивид започва наистина да вярва, че не може да съществува щастливо без другия. В главата му непрестанно препускат мрачни образи и представи “Ами ако не ме харесва вече; ами ако не съм достатъчно добър; ами ако не изглеждам достатъчно добре”. И под влияние на заблудата си, зависимият започва да подчинява всяко свое действие на евентуалното одобрение на другия човек. Това нерядко предизвиква у него противоречиви чувства, тъй като вижда във връзката си хем мъчение, хем избавление. Всичко, което прави е вдъхновено, мотивирано и посветено на това да въздейства на другия човек – да го ласкае, да го зарадва, съблазнява, награждава, или наказва.

Ето това вече е една крайна форма на пристрастяване, замаскирано под романтичната маска на силна любов и убеждението “Не мога да живея без теб”.

Тук сигурно много хора биха попитали “Е, ама как, чувството, че не мога да живея без него/нея, не е ли признак на най-висша и дълбока любов?”. Ами не. Не е никак здравословно и даже е доста лъжливо това чувство.

Приятели, ако мъжът или жената до вас с ръка на сърцето, разгорещено се кълне, че не може да живее без вас, просто не се връзвайте. Най-малкото защото това не е истина. Той (тя) даже вероятно си вярва. Но няма НИЩО вярно в думите на някого, който се кълне, че не може да живее без теб. Човекът, който е убеден, че сте незаменими в живота му, много скоро ще започне да предявява прекомерни претенции и изисквания. И така, много бързо, изпреварена от многобройните изисквания, излъгани очаквания, упреци и страх… любовта, или това, което сме си мислили, че е любов започва да се изпарява. Имбецилът, усещайки как нещата започват да му се изплъзват, прибягва до още по-остри форми на манипулация – опитва се да получи съжаление, да вмени чувство за вина, влиза в ролята на жертва, а накрая се обръща към агресията. “Аз толкова те обичам, а ти нехаеш за мен..”, “Как можеш да ми причиняваш това”.. и т.н.

Затова, ако сте, или сте били в подобна ситуация, моля ви, не се примирявайте с пасивната страдалческа роля на жертва, не жертвайте любовта, свободата, живота и щастието си, защото някой, макар и след дългогодишна празна връзка се опитва да ви убеди колко незаменими сте и щастието зависи единствено от вас. Намерете смелост в себе си и прекратете мъчението.. дори да го продължите с години, то няма шанс да се промени и еволюира. Щастието всеки носи в себе си и само в себе си може да го открие и раздава, а не да търси външни причини, хора и събития, които да го провокират. Когато човек зависи, той не избира. А когато няма избор, няма свобода… а каква любов би могла да съществува, ако няма свобода?

Макар и да звучи странно егоцентрично, ще ви кажа – не търсете някой друг, който да бъде центъра на вашия свят! Докато човек не открие своя положителен и здравословен егоцентризъм, няма да е в състояние да направи и прояви най-доброто за и от себе си. Докато не осъзнае, че той е центърът на своето съществуване, че носи отоворност за всеки свой избор, за всяко нещо, което се случва и няма външни фактори, хора и събития, които да предопределят живота. Само човек опознал до съвършенство собствения си АЗ, човек, който съзнателно стои и гради собствената си реалност и е обикнал себе си…. само тогава може да даде от тази любов и на околните. Тогава тя сгрява, допълва, дава простор и свобода.. без зависимости и без условия. Лесно е да я разпознаете. Тя не създава зависимости, тя дава избори.

Осмелете се да направите избор.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!