себепознание

Как да се справяме с агресивните хора?

Изявите на агресия - с думи, дела и поведение всъщност показват вътрешна слабост и комлекси. Онзи който играе роля на агресор в живота ви, всъщност крещи за помощ. Онзи, който обижда, унижава, тероризира с думи другите, е слаб и беден духом, и посредством агресията си, се опитва да черпи от чуждата енергия. Този човек има нужда от помощ и е дълбоко нещастен. Когато някой подхожда агресивно към вас, разберете - няма проблем между вас и него. Проблемът е само между него и него. Няма лоша ситуация с лош човек. Има просто ситуация, която е неутрална. Само вие можете да решите дали ще допуснете тази ситуация да стане ваш проблем, или да отмине покрай вас като повей на вятъра.
Виж още

Изцеление на човешкото същество

Продължаваме и днес познавателния цикъл за тайните на доброто здраве. Времето изисква такова фокусиране. Една от най-важните ни задачи понастоящем е да изцелим физическото, духовното, емоционалното си тяло. Затова ще продължавам да ви водя на пътешествия из дълбините на човешкото същество –опознавайки собствените си закодирани в клетките данни, управляваме и създаваме реалността си в здраве, щастие, изобилие и благоденствие. Знаете, че често се позовавам на информация (както и в момента), давана от космически същества като Крион, или Плеядите. Същества от други измерения и цялото човечество са тук в този момент, за да дадат своя принос към могъщия процес на трансформация, проектирана за да отстрани огромното натрупване от изпълнени със страх вярвания в човешките гени, които продължаваме да подхранваме. Изцелението изисква да помним, че сме нещо повече от физическата ни обвивка - ние сме енергийни същества, чиито мисли, чувства, емоции създават света в който живеем. Здравето ни е съдбата на света. Духовното и физическото здраве на всеки от нас определя изборa на потенциалната реалност в бъдещето. В това число и здравето на съществата, които ще живеят в новите светове на Вселената. Сега разбирате ли колко важно е всичко това?
Виж още

От какво зависи да сме здрави?

Ако следите редовно блога ми, най-вероятно вече се досещате за отговора на този въпрос. Поне в най-общи рамки. Но тъй като знанието е мощ, а незнанието – липса на такава, доброволно предаване в лапите на леността и ролята на сляпа жертва, то нека добием знание и сила, и направим едно кратко познавателно пътешествие из човешкото тяло. Има ли такава сила, която предопределя здравето ни, структурата и целостта на клетки, тъкани, органи, предразположеност към определени заболявания и (не)здравословни състояния? Има, разбира се! - ще възкликнете вие. Има и още как! И всичко гореописано предопределя, и цвета на очите, косата, скелетната конструкция, голямото дупе, едрия ханш, лошия дъх, диабета, хипертонията и късогледството! Виновник за всичко това са гените. Поне така ни учат още от гимназията. Чуваме го от родителите, от учителите, четем го непрекъснато в пресата, гледаме филми по телевизията, които ни убеждават в силата на гените. На това твърдение се крепи цялата медицина и познатата ни наука. Гените ли са нещото, което контролира биологията?
Виж още

Защо не ям месо

Темата за вегетарианството и веганството до момента винаги е била повдигана в общественото пространство от онези, които си хапват месо. Странно, никога не съм видяла дискусия инициирана от веган. Може би защото те вече са наясно със себе си, със заобикалящия свят и не държат да питат останалите "Ама вие пък защо ядете месо?". Те са направили вече своя съзнателен избор. За съжаление до сега не съм чула да се води интелигентен разговор с "опоненти" на тема веганство и вегетарианство. Дори опита за дискусия, в която наскоро участвах в телевизионно предаване бе доста профанизирана и сведена до повърхностния въпрос "вкусно ли е да се яде месо". Може би защото инициаторите на дискусиите винаги разглеждат темата от една много ограничаваща и в същината си деградивна гледна точка - задължително противопоставят вегетарианството на месоядството? По темата е хубаво да се говори, защото е важна. Но не в сблъсък, не в противопоставяне, не в избор едното срещу другото. Понеже вечният въпрос не спира да се поставя, реших веднъж завинаги да дам ясни отговори - какви са моите причини да не ям месо.
Виж още

Обиждай ме, обичам те!

Здравейте, приятели. Дойде време и за обичайната петъчна притча, поредната, чрез която ще продължим пътешествието към себе си и опознаването на онези кътчета от съзнанието ни, чрез които ръководим и сътворяваме действителността си, чрез които израстваме, научавайки уроците си. Ние наистина сме съвършени същества, но не в този смисъл, който ни придава Дарвин :-) И за да успеем да стигнем още по-големи висоти и извисяване, именно заради това сме поставени в абсурдността на дуалността – забравили почти всичко за Божествения си произход, за любовта, смирението и способностите ни за съ-творяване. Ден след ден се сблъскваме с всевъзможни трудности, изпитания и предизвикателства. Включително разрушителни емоции,обиди, его, гняв, завист, ревност... и насилие. Защото именно опознавайки тях, можем да оразличим контрастите, да надскочим условностите и вече овладели поредния урок, да продължим напред. Именно чрез сенките познаваме светлината. А човек вече опознал насилието и веднъж надскочил този модел, продължава нагоре, а моделът просто престава да работи. И тогава НЕнасилието ни движи още по-напред.
Виж още

Пътешествие към себе си

Днес чрез петъчната притча ще се впуснем в едно дълбоко, почти магическо изследване.. приключение, което ще ни разкрие малко повече от красотите и тайните на собственото ни съществуване. Ще бъде едно пътешествие из магическия свят на квантовата физика... ще стигнем до и под основата на това, което сме свикнали да виждаме, разбираме и осъзнаване. Ще попътуваме из времето и пространството.. което може да не се окаже това, което сме свикнали да разбираме. Добри дошли на влакчето към приказния свят на собствената ви същност. Съзнанието е като океана - "цветът" му се мени ден след ден, отразявайки мислите и емоциите, плуващи в него. Но самото то остава непроменено, чисто и ясно независимо от отраженията, мяркащи се по повърхността му. Объркахте ли се? :-) Хората, събитията, мислите, чувствата, случките, вашето собствено тяло - всичко това е относително, променливо. Като на принципа на субатомните частици в квантовата механика - те се появяват и изчезват във всеки един момет, те са нетрайни. Те са просто явления, които може съзнанието ти да наблюдава. То е онова, което е абсолюта, константата, вечната чистота и абсолютното познание.
Виж още

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още

Цената на спасителната сламка

В топлината на прелестния петъчен ден отново прииждат мисли за изборите, които правим - като продължение на вчерашната тема.. за смелостта да се пуснем и продължим, или да останем вкопчени в добре познатото..да виждаме все една и съща гледка, която може да не е най-прекрасната, но пък ни успокоява с илюзорното чувство за сигурност... Но нека започнем с петъчната притча.. или в случая може би истинска история, така твърди Хорхе Букай, който я разказва в "Трите въпроса", кой знае... :) Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж - дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората - докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял.....
Виж още

Любов… без условия

Колко често ви се е случвало да чувате от партньора си "Щастието ми зависи от твоята любов", "Ако не ме обичаш, няма да съм щастлив", "Ако не ме обичаш, целият ми свят опустява и се обезмисля", "Не мога да живея без теб"? На пръв поглед изглежда като проява на невероятно красив романтизъм. Даже почти всеки от нас е имал някога периоди в живота си, когато е вярвал в горните твърдения и те са изглеждали съвсем уместно на фона на юнушеската влюбчивост. Но като погледнем отново.. какво виждаме... "Мога да съм щастлив, само АКО ти...". Значи за да сме щастливи, има едно малко условийце. Зависимост. Думата "завися" идва от "вися", което буквално означава "окачен съм във въздуха без основа". Е, учудващо ли е тогава, че говорейки за зависимост, често си представяме някой, буквално ....
Виж още

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още