повтарящи се модели

Как повтарящите се негативни модели ни лекуват

Неизменно се сблъскваме с тях. Повтарящите се негативни модели са толкова ясни и отчетливи, че когато най-сетне им обърнем внимание, ни идва да се плеснем по челото и да си кажем "Ама как не го забелязвах досега, това нещо отчаяно се опитва да ми привлече вниманието!!!" Винаги има външен дразнител. Партньорът, колегата, шефът, или някой приятел. Или пък непознатият, който те засича на кръстовището. Провокират те по един и същи начин - с действие, жест, подигравка, с остра реплика, със забележка - и на мига предизвикват ответната реакция в теб. Досегашните ми реакции са изградили такива силни синаптични връзки, та нервната система действа като часовник. Дразнението Х предизвиква реакцията Y. Неизменно! За части от секундата! И тези/този (!*@!()§№ човек отново ме предизвиква, и отново ме вкарва в нежелани от мен ситуации и шаблони! И това ме влудява! Бесен съм! Искам да се боря, да се защитавам, да споря, да го разоблича, да го оборя, да го спра! СТОЙ! ОГЛЕДАЙ СЕ! ТОВА Е ПОВТАРЯЩ СЕ МОДЕЛ! И той се повтаря, и ще се повтаря докато най-сетне му обърна внимание и потърся урока си в него. Докато се пресегна и взема лекарството си. Разбери, че всяка една ситуация с която се бориш, на която се противопоставяш, която осъждаш, критикуваш, възмущаваш се, или от която бягаш - ще се връща към теб, отново и отново, с постоянство и нарастваща сила.
Виж още

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още

Диалог с егото

Що е то его? Веднъж един скъп за мен човек каза "Не мога да живея без егото си, та то е сякаш гръбнакът ми! Как бих могъл да съм силен духом, да отстоявам себе си, да съм твърд, непоколебим, тежащ на мястото си Мъж, ако нямам его?" Няма как да преборим егото, ако му дадем ролята на враг. То е част от нас, така е планирано да бъде, за да можем научавайки уроците си да израстваме. Колкото по ожесточени битки водим с егото, толкова по-силно се съпротивлява то. Няма по-упорито и хитро нещо от егото, усетило, че е на път да бъде детронирано. Затова нека го направим наш партньор, нека водим диалог с него. Да го изслушваме, оразличаваме проявленията му и да бъдем способни да направим съзнателен избор. Ако следващия път, когато идентифицираме потарящ се модел (например реагираме остро, с гняв на дразнеща забележка) осъзнаем, че надигащата се реакция е проявление на егото и реагираме по нов, различен начин, то ще съумеем да преодолеем този повтарящ се модел, ще изберем НИЕ да поемем кормилото, а не егото. И най-учудващото е, че това, което толкова дълго време ни е дразнило, просто вече няма да се случва. Не вярвате ли? :-) Осмелете се да опитате. Изборът е изцяло ваш.
Виж още