Стиска ли ви да допуснете промяна?

September 27, 2011
By

Въпросът ми е към високопоставените мениджъри в бизнеса, хората, вземащи решения, към драгоценните ни политици, към вечно бунтуващият се и недоволен народ. Стиска ли ви наистина да преминете отвъд напудрените фрази, гръмки, но кухи постулати и готови извинения?

Стиска ли ви наистина, или само обувките ви стискат?

И този път ще остана вярна на себе си и няма да бъда блага и деликатна. В едно нещо се уверих – за да бъде изтръгнат от унеса и затъването в уютната топлинка на блатото, заспалия човек трябва да бъде поразтърсен.А понякога и ритникът отзад дава чудесна начална скорост 😉

Та ако ви стиска да влезете в моите обувки за малко – може да продължите да четете.

От едно неопределено време насам овладях умението да бъда чудесен (почти) безпристрастен наблюдател на случващото се около мен, с мен и вътре в мен. Съумях хем да участвам на сцената на театъра, който сами сме си спретнали, хем да се оттегля в ложата и да наблюдавам пиесата отстрани. И да ви кажа – чудни неща взеха да се проявяват и излизат наяве.

Живеем в изключително време на контрасти и промени. Във всеки един аспект на социалния, материалния, културния, емоционалния и духовния живот.
Времето го изисква, новите хора го изискват, израстването на съзнанието и духовната еволюция го изискват.

Създава се… или не – вече е създадено, расте, усъвършенства се и се развива цяло едно ново общество – това са новите хора, хората на новото време, на новите енергии – изключителни комуникатори, мотиватори и вдъхновители, водачи на промяната, талантливи, надарени, разчупени, отворени, креативни, смели, проактивни хора. Тяхната мисия е да разчупят оковите, да изобличат шаблоните, фалша, лицемерието, престореността и ограничеността на матрицата. Дали ще ги наречете “новото поколение”, “деца-индиго“, или “агенти на промяната” – това е една сериозна маса от забележителни личности, от деца до хора в младежка, или пък в по-зряла възраст, всеки един от тях специален и отличим в индивидуалното си развитие, и в същото време съзнателно принадлежащ към цялото.

Именно поради факта, че тези нови хора събраха критичната маса, се забелязва все по-осезаемо промяната в колективното съзнание, макар и да не се случва толкова бързо и лесно, колкото на много от нас ни се иска. И това е светлинката, която дава надежда, която напомня, че има смисъл!

Но от друга страна – колкото по-развито става това общество, толкова по-осезаем става и страхът и съпротивлението на старата енергия. Хората, все още обзети от нея усещат, че нещата им се изплъзват, че вече не се случват по стария начин, че старите методи вече не работят! Страхът, принудата, заплахата, противопоставянето и надлъгването вече не са така успешни инструменти, които години наред работеха и в бизнеса, и в политиката, в управлението на хора, и в междуличностните отношения. В момента жонглираме в този огромен контраст, който освен видимото противопоставяне води и до сериозна социална агресия.

И точно тук идва въпросът ми: господа и дами мениджъри, стиска ли ви наистина да допуснете промяната?

Почти до една, фирмите са възприели еднакви, шаблонни, много добре звучащи, гръмки постулати: “Хората са нашия най-ценен капитал”, “Ние инвестираме в развитието на хората”, “Търсим хора новатори, мислещи out of the box”, “агенти на промяната”, “Ценим креативното, разчупеното, новаторско мислене, проактивността”… и прочее, и прочее. Звучи ли ви познато?

Всичко това щеше да бъде прекрасно… ако беше истина. Вместо това масовата практика, която и аз, и други колеги с дългогодишна практика в управлението на човешки ресурси и организационното консултиране наблюдаваме, е съвсем различна! Мениджърите масово не знаят какво точно искат, не чуват, не умеят да дефинират целите си, едни и същи компании търсят с месеци, че и над година хора за една и съща (единствена) позиция, поставят нереални завишени изисквания – по шаблон, а в същото време извършват подбора на персонал по неясни, изцяло субективни критерии. Развитието и израстването на персонала е последната им грижа.

От една от най-големите и желани като работодател компании, които редовно спекулират с мисленето “out of the box”, ми споделиха, че късметът и сработването на симпатиите определено надделяват над опита, професионализма и обективните умения, знания и компетенции. Избират се хора с посредствени умения, които да бъдат без претенции, да си кротуват, докато послушно ден след ден опъват хомота, да бъдат лесни за манипулиране и моделиране. Оказва се, че истински талантливите и можещи хора изпадат от класациите, защото биха могли да се явят конкуренция и да застрашат удобното нищоправене на ръководителите и колегите. Така гръмкото прокламиране на ценностите на компаниите се оказват съвършено кухи – въздух под налягане.

Излиза, че мениджърите се страхуват от истински креативните, инакомислещи, проактивни хора, които са готови да отидат отвъд празните приказки и да приведат думите и плановете в действие!
Дори онези компании и неправителствени организации, които твърдят, че са най-големите новатори и водачи на промяната, се оказва, че още робуват на купища рамки, ограничения и предубеждения.

Затова ви питам уважаеми хора на бизнеса – стиска ли ви наистина да погледнете картинката без филтър и да допуснете хората на промяната? Стиска ли ви да излезете от стегнатия костюм, колосаната якичка и мисленето на комсомолски секретар, и да пристъпите към истинската промяна и развитие?

Агентите на промяната са тук, готови са и имат желание да се интегрират във вашия стегнат шаблонен свят, да обменят с вас идеи и опит. Единственото, което ви застрашава е да излезете от скучния, сив, добре познат коловоз, да научите нещо ново, да израстнете и преминете отвъд празните приказки. От вас зависи да направите избор за промяна!

Същото важи и за хората на които сме дали право и привилегия да ръководят държавните дела. Всички се бият в гърдите, че търсят и работят за израстване и промяна, но в крайна сметка – колцина са онези, които се осмеляват да пристъпят към нея, без страх и престореност?

Ами всички ние – народа? Не ви ли омръзна да бъдем приравнявани със стадо, без мисъл, без цел, без радост, без израстване? Удобна сива немислеща бездуховна маса, удобна за манипулиране? Натискат ни бутончето и реагираме първосигнално. Колко удобно.
Заети сме с безмислени дейности ден след ден – все с неща, които не ни доставят удоволствие, обезличават ни, мачкат ни, но “трябва” да ги правим? Тичаме и въртим колелцето в клетката си като послушни мишленца забравили какъв е изначалния смисъл на живота – да живеем в радост, да израстваме учейки уроците си.

Кой управлява живота ви? Правителството? Държавата? Европа? Фондовата борса?
Готови сте да дадете всеки друг отговор, освен единствено правилния. Вие самите, вие и никой друг сте господари на живота си. Съдбата не е нещо, което се управлява от някой друг, от някоя невидима сила извън вас. Вие сте отговорни за всичко, което сте, за всичко, което ви се случва. Вие творите всеки миг, собствената си реалност. С всяка мисъл, с всяко оплакване, с всяка изречена дума, радост, или недоволство. Това, което днес е в мисълта ви, утре ще видите в ръцете си.

Вчера по изключение загледах едно ТВ-шоу. Две момичета се надпяваха в съревнование кое от тях да остане да се състезава в шоуто. Едното пя не лошо, забавна и простичка песен, леко посредствено и семпло. Другото показа затрогващо силен и завладяващ глас. Както каза Миро, който трябваше да отсъди: “Трябва да си глух, за да не чуеш колко добре пее Севинч”.
Той избра момичето с посредствената песничка и умения и се обърна към “изгубилата” с думите: “Познавам интересите на българския народ. Така както българите си заслужават управниците, защото ги избират, така заслужават и избират и артистите си. Те не заслужават гласа ти”.

Наистина ли сме това? И това ли заслужаваме? До кога българският народ ще бъде синоним на простащина, нетолерантност, агресия, посредственост, неудовлетвореност и очедушие? Докога ще бъдем най-нещастните, най-болните, най-депресираните? Не ви ли писна някой друг да ви налага шаблончетата и вие послушно да се намествате в тях? Че и го вярвате! Ами каквото вярвате – това ще живеете.
Не е ли време вече да се събудите и излезете от матрицата? Няма ли да се осмелите да се пуснете от илюзорните си спасителни сламчици, да излезете от клетките, да вдишате живота и да си спомните кои сме?!

Всички вие – “обикновените” хора, политици, бизнесмени, мениджъри, работници – всички усещате промените, колкото и силно да им се противопоставяте, да ги осмивате и отричате. Те навлизат в живота ни и са необратими, със или без вашето съпротивление. И ако се осмелите да се освободите от страховете и предразсъдъците, ще направите този преход по-лесен и плавен за всички, особено за самите вас. Навремето една песен ни напяваше, че сме 9 милиона мишлета. Вече и толкова не наброяваме. Трябва ли съвсем да изчезнем, за да престанем да бъдем мишлета?

Най-доброто не предстои. То винаги е било тук – всички възможности и потенциали вече съществуват. Решението вече се ражда още с възникването на проблема. От нас зависи да направим избор. Стиска ли ви?

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

One Response to Стиска ли ви да допуснете промяна?

  1. Йордан on September 18, 2012 at 09:24

    … и аз съм жертва на сработването на симпатии, нагаждачеството и тихата вода и прекланената главичка. И много страдах от това. Дано в другата компания да ме оценят.

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook