Отблясъци от лятото
Прекрасно, изобилно и щедро бе това лято. Ама толкова щедро, та чак забрави да спре да се раздава. Неусетно преля в златните цветове на есента, които също продължиха да радват с безброй приключения, песни край огъня и под звездното небе, различни енергийни предизвикателства, които пък донадграждаха и учеха…
А аз пък имах късмета за пръв път от години да го изживея с всичките му пъстри емоции, цветове, звуци, радости и всякакви шарени емоции и разкрития. Видях какво ли не, преживях цяла една пъстра палитра от емоции, впечатления, уроци. Мога да пиша много и за всичко, но има едно нещо, което ми направи силно впечатление това лято.
Всички хора, с които контактувах – стари познати и нови приятели, с които се сближихме по плажовете, планинските върхове, затънтените селца и под звездното небе – всички те бяха на кръстопът в живота си. Или вече бяха скъсали веригите с досегашния си начин на живот и дългогодишни професии и бяха се осмелили да поемат по все още неясния и несигурен път на новото си призвание (водени от духа), или бяха на път да направят този избор. Говоря за повече от 10 души, с които ме срещна лятото, та и аз, и съпругът ми сред тях. Кой беше бивш счетоводител, експерт по човешки ресурси, инженер, геодезист, IT специалист, мениджър в телекомуникациите, DJ, застраховател, управител на заведение или бизнесмен-милионер… всички бяхме едно.
Всички бяхме направили избор за промяна, коренна, огромна промяна и това, което ни свързваше, беше духовният път – по един или друг начин промените ни водеха по него. Досега често се съпротивлявах и негодувах, че “загубих” работата си, лутах се цяла година в опити да се върна отново в матрицата, (та даже се върнах за кратко, сбърчих недоволно нос и си казах “леле, къде попаднах”!). И всичкото това лутане и опити да се върна пак в сигурната си клетчица се случваше въпреки, че подсъзнателно си знаех, че това принадлежи към старата енергия и вече не е актуално, въпреки, че душата ми копнееше за простор и свобода и знаех, че този път, по който се опитвам да се върна вече е стар, буренясал, позатрупан с камъни и не води до никъде… Ами ако споделя знанията и опита си, ще бъда много по-полезна на хората, ще бъда и аз истински щастлива, защото предавайки тези знания, освен помагайки на другите всъщност си отварям вратичка за нови знания и опитности!
И така в един момент осъзнах, че всичко това не се случва случайно, ами съвсем закономерно! Та аз сама бях планирала и сбъднала тези промени докато мечтаех и визуализирах един друг живот. Аз бях създала сама моята реалност! И така, спрях да се съпротивлявам и започнах да се наслаждавам на промените. Преживях най-вълшебното лято (а приключенията още продължават), създадох най-сетне блога, за който отдавна мечтая – всичко е точно така, както трябва да бъде!
И с колкото повече хора се срещам и говоря, толкова повече виждам как промените се случват масово-при хората, които са готови за тях. И това е съвсем закономерно! Звучи ли ви някак познато? Не се ли случва нещо подобно и с вас? Усещате ли как времето е назряло за промени и събитията сами ви увличат така, че да се осмелите да излезете от уютните клетки и да се пуснете от илюзорните спасителни сламки? Да излезете от порочния кръг на забързаното ежедневие, да прозрете Живота отвъд привидностите на матрицата?
Ако усещате, че сте вече част от тези промени, мога само с любов и разбиране да ви кажа: нека не се съпротивляваме, а да приветстваме промените! Имаме привилегията да живеем на единствената планета на свободния избор, в най-великото време на турболентни планетарни промени. Днес сътворяваме един нов свят- нашия нов свят. Затова нека следваме повика на духа и се осмелим да направим избор да се озовем на блаженото ни място, въпреки привидната несигурност. Трябва само да се отпуснем, без съпротивление и да оставим синхроничностите да ни водят. От нас зависи!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
