самовнушение

Изцеление на човешкото същество

Продължаваме и днес познавателния цикъл за тайните на доброто здраве. Времето изисква такова фокусиране. Една от най-важните ни задачи понастоящем е да изцелим физическото, духовното, емоционалното си тяло. Затова ще продължавам да ви водя на пътешествия из дълбините на човешкото същество –опознавайки собствените си закодирани в клетките данни, управляваме и създаваме реалността си в здраве, щастие, изобилие и благоденствие. Знаете, че често се позовавам на информация (както и в момента), давана от космически същества като Крион, или Плеядите. Същества от други измерения и цялото човечество са тук в този момент, за да дадат своя принос към могъщия процес на трансформация, проектирана за да отстрани огромното натрупване от изпълнени със страх вярвания в човешките гени, които продължаваме да подхранваме. Изцелението изисква да помним, че сме нещо повече от физическата ни обвивка - ние сме енергийни същества, чиито мисли, чувства, емоции създават света в който живеем. Здравето ни е съдбата на света. Духовното и физическото здраве на всеки от нас определя изборa на потенциалната реалност в бъдещето. В това число и здравето на съществата, които ще живеят в новите светове на Вселената. Сега разбирате ли колко важно е всичко това?
Виж още

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още

Стиска ли ви да допуснете промяна?

Въпросът ми е към високопоставените мениджъри в бизнеса, хората, вземащи решения, към драгоценните ни политици, към вечно бунтуващият се и недоволен народ. Стиска ли ви наистина да преминете отвъд напудрените фрази, гръмки, но кухи постулати и готови извинения? Стиска ли ви наистина, или само обувките ви стискат? И този път ще остана вярна на себе си и няма да бъда блага и деликатна. В едно нещо се уверих - за да бъде изтръгнат от унеса и затъването в уютната топлинка на блатото, заспалия човек трябва да бъде поразтърсен.А понякога и ритникът отзад дава чудесна начална скорост ;-) Та ако ви стиска да влезете в моите обувки за малко - може да продължите да четете.
Виж още
healthy shower

Имате ли нужда от душ?

Задавате ли си този въпрос, когато се върнете вкъщи уморени, прашясали, изпотени, поели цялата прекраснотия от градските улици, транспорт, хора, с които сте контактували? Ако речете да лиснете отгоре парфюм, дезодорант и облечете най-новите си дрехи вероятно няма да се получи добра комбинация и ефектът няма да е никак приятен. Значи всички имаме добре изградени хигиенни навици, знаем, че периодично трябва да почистваме тялото си от нечистотиите, които полепват по него в следствие на факторите на външната среда. Дори не трябва да си задаваме въпрос "нужно ли ни е това?", това почистване е част от нас, правим го интуитивно, то е съвсем обикновена и необходима ежедневна практика. А защо тогава дори не ни хрумва, че тялото ни има и вътрешна част, не се състои само от видимата повърхност? Поемаме всякакви химикали, хормони, токсини и прочее отрови с храната, водата, въздуха, боледуваме, поемаме всякакви хапчета, антибиотици, "чудодейни лекове"... които се ...
Виж още

Ти чуваш ли, когато слушаш?

Чувате ли наистина? Чувате ли онова, което наистина се казва, показва и заявява в пространството? Най-големият проблем в общуването ни е, че не умеем да слушаме. Изслушваме не за да чуем, а за да отговорим. Не за да научим нещо, а за да имаме причина да оспорим, да възразим, да си кажем нашето нещо :) Слушаме през филтъра на собствените си убеждения, вярвания, блокажи, спомени, предубеждения. И пропускаме да чуем! Играем на развален телефон! Само ако можехме да спрем шума и да започнем да слушаме! Бихме могли да чуем неподозирани неща! Бихме могли да научим толкова много! Бихме открили един - друг. И най-сетне: дори себе си!
Виж още