Просека между световете

Всички ние сме участници в една хем сложна, хем безкрайно проста игра.
Ден след ден вървим и балансираме играейки по тънкото въже между мечтите и реалностите, между материалния свят и духовната му природа, между вътрешните си убеждения и това което ни стоварва догматичната система, между стремежа си към свобода и ограниченията в които ни вкарва тази система, между искрената ни вяра в доброто което правим и понякога тежкия отклик на външния свят, между изначалната си природа основана на любов и доверие в доброто в хората, и катарзисните сблъсъци в които ни запокитва животът.

Между тежестта на сенките и търсещата пролука светлина. Между надеждата и отчаянието, между контрола и смирението. Между съмнения и вътрешна сила. Между живота и смъртта. Между два свята.

А там, в това “помежду” сякаш се крие центъра на баланса. Центърът изобщо. Дълго търсените отговори. Помощта. Вярата, Истината. Мъдростта. Аз. Бог.

Може би, може би – ако съумеем да намерим и почувстваме туптящото тихо присъствие на тази междина, нейната благост, тихото спокойствие на тази тънка межда, ако се пуснем и потънем в нея – ще успеем да се слеем с нея, да разширим полето й, и потапяйки се в този покой, в този абсолют – ще съумеем да видим смисъла, замисъла, уместността, решението на всичко.

Там някъде помежду – го има това блажено пространство, където и ние притихваме, отеква гръмотевица без гръм, в плътния покой на енергията на абсолюта. Където се отдаваме, отпускаме, смиряваме, срещаме себе си, срещаме Бога и съвършената яснота, истина, мъдрост и смисъл.

Може би той, смисълът – не е непременно в другия край на линейно извървяния път, а е точно тук, във всяка крачка, в една уж сенчеста и тиха паралелна реалност – помежду. В невидимата междина на въжето, в тънката просека в която всъщност се крие цял един свят. Най-важният ни свят.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще докосне!