Смъртта е илюзия

Толкова много писма получих в последните дни и седмици от вас, с интерес и питане насочено към смъртта…и особено осезаемо увеличеното количество души, които в момента избират да си тръгнат. Получих много интересни отговори в медитация по отношение на този избор… но за това ще ви разкажа съвсем скоро – в някой от идните дни. А днес, ще споделя с вас една история. Петък е ден за притчи 🙂 Да видим какво разказва днешната история, прочетена от Йосиф Йоргов.

Преди известно време, един човек, живеещ в окупираната от Пакистан част на Кашмир, се изхитрил да излъже три пъти своите приятели, роднини, своето семейство. На възраст сто тридесет и пет години умрял за трети път. Роднините му се отнесли към този факт с известно недоверие, защото той вече два пъти е разигравал своята смърт. Лекарите констатирали смъртта, написвали смъртния акт, а той отварял очи и се смеел.

Ето защо новото съобщение за неговата смърт никой не възприел сериозно. Лекарите отначало също се отнесли подозрително към съобщението, но този път всички признаци на смъртта били налице, и тя не подлежала на съмнение. Те заявили следното:

– Може по-рано да ни е излъгал, но този път е действително мъртъв. От медицинска гледна точка, той е истински труп.
Щом тримата лекари подписали смъртния акт, „трупът” отворил очи и казал:
– Слушайте, когато следващия път умра, тогава вече ще бъде сериозно. Прииска ми се да се пошегувам още един път.

Журналисти от целия свят окупирали нашият герой; нали бил необикновен човек: три пъти умирал, три пъти лекари подписвали смъртния акт, и три пъти хвърлял предизвикателство на медицинската наука, на целия медицински опит. Журналистите го заразпитвали:
– Как постигнахте това? Какво се случваше в действителност?
– Нищо особено не се е случвало, отговарял старецът. – Зная, че аз не съм моето тяло; зная, че аз не съм моят дъх, зная, че аз не съм моето сърце. Не се идентифицирам с тях. Просто временно напускам тялото си. Сърцето спира, пулс не се напипва, и всички остават измамени. След това отново се завръщам в тялото си: започва циркулация на кръвта, сърцето започва да бие, пулсът се напипва.
Той е бил обикновен човек, обикновен селянин. Не е бил йога, никога не се е занимавал с някакви практики. Но в ранното му детства, когато е бил на седем-осем години, срещнал един мистик-суфий, който му обяснил, че смъртта е всичко на всичко илюзия. Детето е било толкова чисто, че е осъзнало това.

Мъдрецът му казал още: „Да се напусне тялото съвсем не е трудно. Наблюдавай го отвътре, наблюдавай тялото и внезапно ще се появи дистанция между теб и тялото ти. И скоро тялото ти ще бъде далеч от теб. Наблюдавай ума си и същото ще стане и с него.”
Трябва само да се води наблюдение, и тогава ще можеш да се изплъзнеш от тялото си, да се изплъзнеш от ума си, изобщо да се откажеш от самия себе си. Ти сам решаваш кога да се завърнеш в тялото си. Ти си се измъкнал от тялото си и ти знаеш как да се завърнеш в него – обратния път ти е известен. Дошло е време да се прекрати наблюдението. Започни да се идентифицираш с тялото си. Кажи: „Аз съм тялото си, аз съм ума си, аз съм диханието си, аз съм биещото си сърце”. Разстоянието между теб и тялото ти незабавно ще изчезне. Ще се доближиш до него и скоро ще влезеш в него.

Идентифицирайки се с тялото си, ти ставаш то. Тогава си смъртен, появява се страха от смъртта. Без идентификация с тялото, оставаш просто наблюдател, ти си чисто съзнание, ти си не-ум. Тогава няма смърт, нито болести, нито старост. Наблюдението винаги е вечно, винаги свежо, винаги младо и постоянно. Истинската религия не учи на поклонение. Истинската религия учи да намериш своето безсмъртие, учи да откриеш своя вътрешен Бог.

Всеки от нас някога ще премине през вратата на смъртта. Ако помниш, че си чисто съзнание, че ти не си нито тялото си, нито ума си, нито парите си, нито престижа си, нито властта, нито дома си, а просто чисто съзнание, ти ще можеш да преминеш през вратата на смъртта без нито една драскотина.

Източник: Yosif.net

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

7 Comments

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *