Компромис или Да?

neurons network

Уча се. Непрестанно. За крехката си възраст в този живот научих вече доста неща. И едно от тях се отнася до големия компромис. Учили са ни от малки, че добрите връзки се градят на компромиси. Като под връзки можем да погледнем по-мащабно и да визираме интимни връзки, приятелски връзки, професионални връзки, лични връзки, глобални връзки. Връзката с Бог, връзката с природата, връзката с общността. И онази интимна, съкровена и най-лична връзка със себе си.

Сигурно това схващане за компромисите е било съвсем правилно и полезно в онези епохи, в които е важала и максимата “склонена глава сабя не я сече”. И двете имат нещо общо. И то се нарича примиренчество и лъжа. Или хайде, да смекча малко – залъгване. Което на практика си е едно и също. Скриване на истината в една или друга степен.

Компромисът е синоним на залъгване. На бягство, затваряне на очите, заобикаляне и всячески опити да скрием и да не видим нещо или да го видим в такива краски, в които ще ни изглежда по-лицеприятно. 

Някой все още ли си мисли, че бягството е решение на някой проблем?

Компромисното мислене, действане, чувстване и поведение като цяло води след себе си последствия. Правим веднъж компромис в една връзка, после в друга, в трета и така свикнали вече от инерцията и заучения опит – започваме да прилагаме компромисът като инструмент на общуването във всяка своя връзка. А я да си представим за миг една мащабна паяжина от връзки – защо не невронни например, с пробягващи по тях електрически импулси. Невронна паяжина с жизненоважни връзки.. изградена компромисно. Дали ще е достатъчно здрава, надеждна, устойчива и независима? Припомнете си онзи материал в който ви разказвах как поредицата от един и същи решения и действия изгражда здрави невронни връзки, които придобиват силата на навик и при всяка сходна ситуация ви подтикват сякаш неуправляемо да предприемате все същите (пагубни понякога) действия.

Компромисът ни учи да скланяме глава пред нещата в живота които не ни резонират. Не смея да кажа дали са добри или лоши – това са размити понятия. Но поне не ни резонират. Не звънтят с нашата честота. Възмущават ни, тревожат ни, плашат ни, надигат чувството ни за справедливост. Компромисът ни учи да ги приемем тихомълком, да ги заобиколим, да сведем глава и да се престорим, че ги няма. В името на илюзорното общо благо, в името на илюзорното добруване, добри отношения, разбирателство.

И това работи. Известно време. Пожарът се потушава, пламъците стихват, безопасно е. Но не бива да забравяме, че отдолу остават да тлеят въглени. И те някой ден или ще попаднат горещи в ръцете или пазвата ви, или ще предизвикат опустошителен вътрешен пожар, който ще нанесе поражения в далеч по-неизмерими мащаби. 

Правим компромис с човека с когото сме в интимна връзка. Махваме великодушно с ръка и предпочитаме да не забелязваме разни дребни неща които ни тревожат. В името на връзката. Но с времето дисонансът се задълбочава, нуждата от още и още компромиси – също. Докато се стигне до онзи момент, до онзи разрив в който потъпканите тлеещи въглени предизвикат трус и срутят изградената върху илюзии (компромиси) връзка.

mimzy_the_bridgeПравим компромис с приятелствата си. И там прескачаме с премрежени очи нещата които не ни резонират. Нали добрите приятели не си придирят много, помагат си, прощават си, над дребнавостите са. И това е така.. но някъде там я има тънката граница, след която вече компромисите отново повличат връзката надолу и не след дълго и тази нишка от сребърната паяжина угасва…

Така се сливаме със същността на компромиса, че започваме да правим компромиси със себе си. Всъщност – зародишът на всеки един компромис е вътре в нас. И винаги опира до АЗ-а. Компромис със съвестта ни, компромис с чувството ни за мяра, с чувството за истинност и справедливост, с нуждите ни, с чувствата ни, с принципите ни, с ценностите ни, с любовта към себе си. С работата която ненавиждаме, с шефът който ни унижава, с партньорът който ни лъже, с обстоятелствата които ни заобикалят и са “непреодолими”. Лъжем себе си. В името на … евентуалното нещо което е по-добро и ще се роди там някъде със силата на компромиса.

Това което научих е, че са ни учили погрешно. Компромисът не е инструмент на силния духом. Не и в това му измерение, не и в този смисъл и съдържание които му придаваме. Разбира се – не говорим за онези малко постъпки на толерантност и разбиране, които са слта на взаимоотношенията. Компромисът на който са ни учили от малки е пораженчество, бягство, инструмент на жертвата. Оставя едно тлеещо смъдене в гърдите, една тъпа болка и подтиснатото усещане, че нещо не е наред.

Какво да правим ли? Няма нужда да тръгваме на бойни походи и да влизаме в конфликт разбира се. Следващият път когато се сблъскаме с нещо което звънти фалшиво и не резонира с нашата вибрация – нека го оразличим смело. Да го погледнем в очите и да кажем “Аха, разпознах те. Знам какво си. И не ми харесваш такова каквото си в моята реалност”. Нека сме осъзнати за присъствието му. Можем да изберем да се отдръпнем, да променим нещо в тази връзка, да вземем решение накъде да продължим – смело и без страх от нечии очаквания, норми и предразсъдъци. Ако тази връзка е важна за нас, нека си направим труда да извадим на светло онова което ни тревожи. Да разговаряме за него. Да сме нащрек за него. Дори използвайки силите на подсъзнанието и колективното съзнание, осъзнато и целенасочено да го променим, променяйки представата си за него. Но този път осъзнато като преднамерена творческа работа а не премрежвайки очи, преструвайки се, че не съществува.

А пък ако продължава да звънти фалшиво в нашата сребриста паяжина от сплетени нишки – то самичко ще отпадне с времето, но тогава ще сме на чисто със себе си и ще знаем, че сме направили нужното да разпознаем, приемем и трансформираме този фалшив акорд. И целостта на нашата вътрешна, лична нишка ще бъде запазена. Нека кажем Да на себе си. Без компромиси.

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Марти Иванова
Аз съм Марти Иванова и съм психолог, терапевт и Мастер преподавател по ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Основател съм на сайта www.Svoizbor.com - мястото, където откриваме и поддържаме онова природно естествено състояние на тялото и духа на здраве, радост и хармония. Имам повече от 10 години професионален опит с работа с терапевтични науки, сред които ТЕС (Техники за емоционална свобода), Пренареждане на Матрицата, НЛП терапия, хипнотерапия, медитация, енергийни практики. Работя със стотици Българи, както и с много известни български и чуждестранни автори, ТВ водещи, актьори, модели и журналисти, които избират да ми се доверят и да работят с мен всяка година. Мисията ми е винаги да ти напомням, че силата на изцелението е в твоите ръце; че винаги можеш да активираш любовта и да изградиш живота си наново и никой не може да ти отнеме силата да бъдеш емоционално и душевно свободен. Ако и ти искаш да видиш как можеш да направиш това, вземи моята БЕЗПЛАТНА книжка "Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие". Можеш да изтеглиш безплатната книжка от ТУК.

1 Comment

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.