Емоционална буря в чаша вода
Неотдавна в групата на сайта във фейсбук захванахме една дискусия. По-точно аз я наченах. Бях много наранена от лъжата на човек, който смятах за изключително близък. Просто е част от семейството. Имах му 110% доверие, изпитвах възхищение и огромна любов към него. Пък той взе, че ме излъга. Ама ей така, със замах, без дори да му мигне окото, дори не беше си вързал “алибито” както трябва – лъсна веднага. А още по-възмутена бях, че въпреки, че стана очевиден факт, че съм разбрала за лъжата, той се държеше сякаш нищо не е станало. Няма лъжа, има само илюзия. Недоумявах. И болеше. Е, мина време, докато това уроче се намести, узрее и намери пролуката си светлинка. Таман беше а-ха да узреее и да падне като зряла круша от дървото, но още се клатушкаше и колебаеше, когато лекичко и деликатно побутване от скъп приятел изигра ролята на финалния полъх, който събори узрелия плод 🙂
Добре, знаем за онзи закон, който гласи, че каквото виждаш в другите хора, то всъщност отразява собствената ти същност. И тогава недоумявах – добре де, ама това е абсурд, та аз никого не лъжа! Да, никого. Освен себе си 🙂 Не се чувствах комфортно със себе си в един момент, но си казвах “е, какво да се прави, в крайна сметка това ти е мисията”. И се залъгвах, че това е уместно. Да, ама не!
Защото където и който изплаче, че има нужда от помощ – аз тичам презглава – да помагам, да изправям падналите, да давам съвети и мъдри напътствия. И в един момент се оказа, че се появиха едни хора, които явно ме взеха за спасител. Пък аз се почувствах като в пиле в кълчища. Добре де… хубаво, ще ви спасявам, щом трябва, ама…нещо там не се чувстваше както трябва. И ровичкайки в себе си, стана толкова ясно. Но явно трябва да го заявя на висок глас! Хора – не съм спасител, не съм месия, нито гуру, нито магьосник, който с вълшебна пръчка ще изтрие сълзите и целия тъжен и безрадостен живот и ще ви даде хапче за успех. Нито пък канализирам информация по поръчка 🙂 Няма такова нещо. Мисията ми не е да помагам и спасявам никого. Мисията ми е просто да бъда себе си – да се разгърна в цялото осъзнаване и великолепие на съществото ми, което е тук за да се радва, расте, учи и цени всяка глътка Живот! Да вървя напред и да добавям още и още светлина към собствената си, преодолявайки страхове, модели, разчупвайки шаблони.
А ако моят опит и научени уроци може да са полезни и на някой друг, и ако светлината ми привлича други, търсещи светлината – добре дошли са – ще ги споделим. Но преди всичко, всички вие търсещи отговорите и пътечките в живота си, трябва да знаете – няма НИКАКВИ други водачи, спасители, гурута, месии извън вас, които ще ви избавят от проблемите, тревогите и кривите пътища. Единственият, който има тази сила – е съществото, което дреме във вас. Вашата висша същност копнее най-сетне да й обърнете внимание и да я оставите да ви поведе по светлите пътечки на великолепното пътешествие на Живота. Спасителят сте вие. Аз не мога да ви спасявам. Но мога да ви разкажа за моите научени уроци, пък вие ще решите как и къде те са уместни като пример за опитностите, с които и вие се сблъсквате.
И така, моята бурна емоция – болката и възмущението от лъжата ме провокираха да намеря причината. И сега светлината е още по-силна! Както след всеки преживян и научен урок! Разбирате ли, толкова е просто! Когато ни блъсне някаква емоция, това, което ни възмущава, радва, кара ни да се страдаме, да се възторгваме – всичко което провокира в нас крайни полярни емоции (от външния свят – хора, случки, дразнители) – то е част от нашия вътрешен свят. Ако нещо ни докосва в действието на другите, то значи е част от нас. Всяка случка се случва и ни влияе защото отразява нашия като огледало вътрешен свят. Излъгал бил човека. Ми хубаво – щом така е решил – направил го е. Не, че го одобрявам – но няма и да го осъдя. В крайна сметка, това е част от неговия урок. Така щях да реагирам, ако всъщност неговата лъжа не резонираше с това, че залъгвах сама себе си. Е, сега вече след като открих коренчето, вече съм на позицията “Ми хубаво де, излъгал е. Това засяга него а не мен.”. Също както голямото его, което се надушва от километри около него. Но то не ме възмущава. Просто отбелязвам като факт, че нещо съществува и то ме подминава. Или аз него. Като пътен знак. Като част от пейзажа. (Не, че аз си нямам его де, нали си е част от мен, няма как да го оперирам :-)) А помните ли, че споменах за огромното възхищение и привързаност, които изпитвах към него? Е, та това не е ли още едно разлюляване на махалото на емоциите в някаква полярност? А сега просто всичко се балансира. Абсолютен покой. Без крайни привързаности, без осъждане и болка. Махалото е в покой.
Може да се случи и емоцията да ни заобиколи – значи това не е наш урок, а е на някой друг. То просто е част от общия енергиен поток, но когато минава покрай нас и просто ни заобикалкя, без да ни “удари”, без да предизвика в нас емоция, вече не е наш урок, вече не е част от нас. Но дори наблюдавайки тази ситуация, пак можем да намерим уместността и на нашия урок. В един момент позицията на наблюдател става изключително комфортна. И от нея, мога да ви кажа от опит, вече съумявате просто да наблюдавате, приемате и изпълвате с любов и най-дълбоките и мрачни драми дори на най-близките си хора. Вече не се чувствате въвлечени в тях, няма вина, няма чувство за отговорност, за привързаност и емоционално съ-изстрадване. Има просто приемане. С любов и разбиране. И извличане на информацията от поредния урок, дори когато фокусът е върху някой друг. Бурята в чашата вода винаги носи много повече информация за онзи, който успее да излезе извън чашата. А това от коя страна ще се озовеш следващия път – зависи единствено от осъзнатия свободен избор 🙂
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Magi
16 февруари, 2012 at 11:12Много добре си го написала, Марти. Наскоро и аз попаднах в подобна ситуация и се чувствах по същия начин и си задавах същите въпроси. “Ама как може да ме излъжат мен, та аз се стремя да бъда честна с всички и тн.” Явно обаче и аз съм лъгала себе си за нещо и действията на другия човек, просто са резонирали в съзвучие с моята нагласа… Осъзнах, че важно е не само да си понасяме уроците, но и да имаме очи да ги виждаме…
Martina Ivanova
16 февруари, 2012 at 11:42Нали Маги. Те са си през цялото време пред очите ни, но в повечето случаи, повечето хора предполчитат да си затворят очите пред “неудобните” истини. А те не са неудобни. А освобождаващи. Благодаря ти! 🙂
Raina Stoyanova
16 февруари, 2012 at 11:24Технически не ми е ясно откъде ги взимаш тия сърчица, дето ги постваш в коментарите си, и тъй като незнам как да го направя – смятай всяка написана тук буква за едно такова сърчицe отправено към теб от мен!
Чета и искренно ти се радвам! Някак вътре в себе си усещам, че това е една от най – голямите и важни крачки, които човек има да прекрачва по пътя към себе си. И ти я направи – при това със замах! Искреноста към себе си изисква сила и пожелавам на всички нас да я имаме в изобилие и да е наш неизменен спътник!
Не забравяй да БлагоДариш на “лъжеца”:)! Той просто е изпълнил своята част от договора и в случая е бил перфектен учител.
Бъди в живота си! Обичам те!
Martina Ivanova
16 февруари, 2012 at 11:41Ах, ето го и топлия полъх… 🙂 Сърчицата технически се изписват с тези два символа поставени един до друг < и 3 :-)) Но това изобщо не е важно в случая. Другото е важно.. за което благодаря от сърце! И на "лъжеца" съм благодарна, как иначе! 🙂 Вчера една светлинка пак по повод едни емоционални драми каза нещо, което ще копирам тук: "Една и съща ситуация , може да даде на различните участници коренно различни уроци . Какъв съвършен механизъм за обучение и израстване ! :)" Съвършен механизъм.. само да успяваме да различаваме уроците и да си ги учим както трябва, за да растем. Обичам те!
Женя Ангелова
16 февруари, 2012 at 21:20Марти, поклон пред естественото и искрено изложение на всичко написано от теб! Аз съм сигурна, че ти нямаш нужда от похвали, възклицания и обиди……ти си наясно със съществото си, със себе си…! Аз съм била близо до теб седнала …в център ИДЕЯ ВИТА…един, единствен път….и знам какво чисто излъчване имаш и съм се радвала, че съм те видяла “на живо” 🙂 Ти и само ти си допусналя да изживееш цялата тази ситуация(която описваш). Ти си “решила да тичаш презглава”…..а знаеш, че така не се помага….или може би …не е най-добрия начин да помогнеш! Наистина, в такъв момент ни остава……само да ПРИЕМАМЕ и да се изпълним с ЛЮБОВ към живота, който ни е даден! Да се усмихнем и насладим на съществото си! Прегръщам те, сърдечно!
Martina Ivanova
17 февруари, 2012 at 22:22Прегръдки и от мен, Женя. Знам аз.. ама човек понякога трябва да мине през такива моменти. Иначе помощта и работата с другите си ми тече нерекъснато, всеки ден, вероятно и това знаеш 🙂
Следващия път и на живо – пак там 🙂
Стефан
17 февруари, 2012 at 10:30Лъжата е най-отвратителното нещо…Нашият свят е пълен с лъжи…Ако си надмогнала един лъжец, неизбежно ще дойде следващия, защото мястото е свободно…Колко много милост ще ти трябва, за да прощаваш…на всеки…
Бъди добра…истината трудно се носи!
грациела
17 февруари, 2012 at 21:59Аман от егоисти! Разказали ти играта, помогнали ти да изкачиш още едно стъпало в духовното ти израстване , плюли са си на физиономията(защото тази цена са платили за да ти “помогнат”), а ти ги гледаш от високо и се възхищаваш на себе си..Те не се ли нуждаят от духовно израстване? Там долу ли ще ги оставиш? Помогни им и ти де! Начините са ти ги показали макар и да не са единствените!
Martina Ivanova
17 февруари, 2012 at 22:19Грациела.. извинете недоумението ми, но това към мен ли беше отправено? :-))
Чудя се да се засмея, или.. да се засмея :-)))
Възхищавам се от себе си? Там долу… аз да оставя някой? :-)) Ох, благодаря. Успех ви желая 🙂
svetla
20 февруари, 2012 at 03:21Марти, аз съм нямала удоволствието да стоя близо до теб или да те познавам лично(срещнала съм и живея с други светли същества), но имам прекрасната възможност и голяма радост от това, че споделяш с толкова любов, чистота,смелост, мъдрост част от твоя Път! Както казва Крион (…обожавам го..) ролята на фара е да свети, нищо повече- осветявайки пространството, ще се види Пътят и всеки ще може да направи своя избор, защото вече е видял възможностите.Ти си “Голям фар”:-) и аз ти благодаря за свтлината, която стига и до мен чрез всичко, което пишеш и правиш! Не можем всички да преживеем всичко….един едно, друг друго, споделяки опита и урока вървим по бързо напред, защото сме ЕДНО..(..обичам и Ричард Бах и романа “Едно”). Желая ти радост и покой във всеки твой ден и лесно да ти се отдава ролята на наблюдател, когато стане напечено ;-).Оше веднъж – Благодаря ти!
Martina Ivanova
20 февруари, 2012 at 13:14Светле, не знам какво да кажа след тези искрени и светещи слова.. освен да благодаря. Да, Едно сме и сме заедно във всяка стъпка. И работата ни е да държим факлата високо.. Ще продължавам да го правя. Заедно с всички вас. Благодаря ти!
една невежа
16 декември, 2012 at 04:39Като чета статиите на Мартина (за съжаление само онлайн поради физическата невъзможност да присъствам на семинарите и сбирките “на живо”),много ми се иска и аз да съм Фар…може и мъничък,но Фар…Засега съм по-скоро СветоФар,дето си мига и след всяко мигане светлината се сменя и…някои минават,други изчакват,а трети все пак остават,чакайки ме да светна като Фар… 🙂 Не знам дали повечето от вас ще разберат написаното от мен (понякога аз самата не се разбирам) но…БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ТЕ ИМА,МАРТИ – теб и всички останали Фарове,Фарчета и Светлинки,осветяващи живота ми!!!Благодаря и на онези,които се опитват да хвърлят сянка върху вас,защото всъщност ми показват колко Ярко светите в Тъмнината! 🙂