Конфликтът като средство за израстване

June 3, 2014
By

conflict-final-3

Едва ли има човек на тази земя, който да не е бил въвличан във вихрушката на конфликт. Сблъсък на различни гледни точки, различни интереси, дълго сдържани емоции, неизказани неща, желания и излъгани очаквания в един момент избухват като настъпена мина.. и причиняват огромни разрушения. АКО обаче се подведем под вечно търсещото печеливш и губещ, прав и крив, истина и неистина – ЕГО. Като казвам его, моля никой да не се обижда. Всички си имаме его, и с голяма веселба бих се срещнала с човек, който си мисли, че е удушил и хвърлил в някой тъмен ъгъл егото си. Така както се раждаме с всички онези органи и тъкани на физическото тяло, така и се раждаме с всички атрибути съпровождащи енергийното, менталното, духовното и прочие фини тела. 

Цялата работа обаче е да опознаем това хубаво его, да го научим как функционира, да започнем да работим в партньорство с него, а не да се оставяме то да ни управлява. Ето ви една аналогия със стомаха: всички си имаме стомахче. Това е безспорен факт, който просто регистрираме безпристрастно. Има хора обаче, които живеят за да напълнят този стомах – тоест той ги управлява, и голяма част от техните мисли, действия, емоции са подчинени на стомаха. Но това не прави стомаха лош, нали? Нашето съзнание, и по точно – нивото му на разгръщане, постигнатото вибрационно енергийно ниво е командния пункт на всички органи и процеси в нас – било то на плътно физическо, или на енергийно, емоционално, ментално ниво.

Та така и с егото. Всички си го имаме, въпросът е – дали то управлява нас, или ние съзнателно работим в партньорство с него. Отново се изисква едно ниво на съзнателност, което е над дребните илюзорни дразнители в ежедневието.

644341_572521636092312_1249108996_n-300x240И да се върнем на конфликта. Всеки от нас е преживявал не един и два такива. Той не идва от самосебе си като гръм от ясно небе. Зад Конфликта винаги има история. Винаги има две или повече страни, които са с различни гледни точки. Което също е нормално и даже е хубаво, защото само с различните гледни точки човек може да обхване по-голяма част от картината. Там където грешим често обаче в зародиша на конфликта е, че сме много по-склонни да задържаме и подтискаме в себе си всичко което не ни допада – нещо, което сме видели, нещо, което сме почувствали, нещо, с което не сме съгласни, нещо което противоречи на желанията, очакванията и представите ни. Уж за да има хармония и разбирателство. Така и двете страни подтискат дълго време всичко онова което не им резонира – било то в партньорска връзка, било то в някакво начинание, екип, отбор, семейство, организация. И тези мънички тресчици с времето започват да се забиват все по-дълбоко и да стават все по-болезнени и за двете страни. Докато в един момент болката стане нетърпима и избухне в нещо страховито и голямо. Тогава е наистина трудно и се иска голямо майсторство за да се издигне човек над дребнавостите в стил “Ти направи така, пък аз направих онака” и “На си ти куклите, дай си ми парцалките”.

На първо време какво да направим, за да не стигаме до грозното и болезнено избухване, което със силата на енергийния си заряд има потенциала да помете всичко хубаво, което сме градили заедно до този момент и да ни остави много горчив вкус в устата?

– Да общуваме. Често, открито, пълно. Без страх от присмех, без предразсъдъци, без омаловажаване. Всеки проблем и различие могат да бъдат решени в диалог. Но отворен и искрен диалог – такъв който казва свободно всичко, и е готов да изслуша и чуе докрай и другата страна. Няма такова нещо като “онзи другият е такъв и онакъв и не заслужава да общува с мен”. Онзи другият е различен, но това не го прави по-добър, или по-лош. И той, както и ти самия, има нужда от същите неща, тревожи се, страда, мечтае.

– Да споделяме не само мислите, но и емоциите си. Няма нищо срамно и недостойно в това да споделиш как си се почувствал от нещо. Дори в един разговор на тема бизнес, емоциите имат място. Изкуствено сме си поставили бариери тук, защото видиш ли “твърде сериозни сме, за да допуснем тук емоции”. Да де, но отвъд тази фалшива сериозност ние си оставаме човешки същества, нали? И нас ни движат емоции – за добро, или зло. 

communication

– Да използваме асертивни изречения в диалога. Асертивността е поведение, което търси win-win ситуацията, а не печелещи и губещи, криви и прави страни. Агресивният и манупулативен изказ е построен така “Ти направи еди-какво-си”, “Ти си еди-какъв-си”. А при асертивният, нещата звучат така: “Аз мисля, че …”, “Аз се чувствам огорчен поради ….”, “Тази твоя постъпка/думи/действия ме карат да се чувствам неразбран/пренебрегнат” и т.н.

Когато използваме “ти” ориентирани обвиняващи и агресивни думи, човекът отсреща дори да е сгрешил, интуитивно вдига отбранителния щит и започва да се защитава. И така влизаме в една безкрайна размяна на реплики, градираща до обиди, вадене на кирливи ризи от миналото и в крайна сметка… не води до нищо добро. Докато асертивният изказ говори за нас, и само за нас. АЗ се чувствам зле поради тази твоя постъпка. Аз мисля, че това което правим не е най-доброто. Аз се ядосвам заради нещо което виждам в теб. И човекът отсреща не е обиден, нападнат, охулен. И е готов да намери рзрешение.

– Да сме готови да изслушаме и наистина чуем и другата гледна точка. Да влезем в обувките, в кожата на “опонента” си. Не защото това е благородно 🙂 А защото така си даваме възможност да видим и другата гледна точка и да получим по-пълно разбиране за ситуацията. В един конфликт може да има двама, или трима противопоставящи се, и всеки един от тях да е абсолютно прав, в рамката на своята гледна точка, своята истина. Всеки ще вижда част от създадената от него истина, но не и абсолютната истина! Отново припомням интервюто с дон Мигел Руиз, който също твърди, че колкото хора има на света – толкова истини има. А пък аз ще допълня.

Представете си, че сте седнали на един стол и наблюдавате една прекрасна кристална чаша. От тази гледна точка вие виждате една равнина от нея, и според вашите възприятия е абсолютна истина, че тази чаша има определена форма, структура и съдържание. И ще бъдете прави, защото вашата гледна точка ви показва точно това. Но какво би казал човек, който я гледа от друга страна? Там светлината може да пада под различен ъгъл, може дори да е оцветена по различен начин. Неговата гледна точка ще му показва една друга истина, и той ще бъде прав. И всяка една от тези истини е абсолютно обективна, но не е абсолютна. 

Да предположим обаче, че тези двамата влязат в спор, но пък се намеси някой просветлен човек, мъдрец. Той би погледнал чашата отгоре и от тази позиция, би могъл да обхване поне още десет гледни точки, които липсват на двамата спорещи. И пак – това ще бъде само 50% от абсолютната истина, защото мъдрецът няма погледа отдолу. 

Преди време едно прекрасно момче, което беше на консултация при мен ми разказа за смайваща случка. След кратка връзка, той и приятелката му се разделят. След години животът отново ги среща, и те решават да изчистят онази стара раздяла, защото и двамата чувстват, че е останало нещо недоизказано. Каква било изумлението им, когато всеки от тях разказал абсолютно различна история за тази раздяла. Единият си мислел едно, другият – друго. Пък то се оказало нещо трето 🙂 

cards-on-the-tableТака че, мили хора – не оставяйте илюзията да гради и слепва филмовата лента вместо вас. “Аз си мисля, че той си мисли, че аз си мисля” не работи. Говорете един с друг! Слагайте смело всички карти на масата – чувства, емоции, обиди, разочарования, очаквания, желания, мисли, мечти. ВСИЧКО. И бъдете готови да чуете същото и от другата страна. Ако ви е трудно да се справите сами – потърсете МЕДИАТОР. Медиаторът е човек, който ще ви срещне в приятна и предразполагаща атмосфера. Няма да бъде ничия територия. Той няма да бъде застъпник за нито една от страните. Нито пък рефер и съдия на спора ви. Няма да има излъчен победител и губещ. Той просто ще ви подбутва и окуражава да сложите на масата всичко онова което сте таили досега. Да минете през буря ако трябва. И накрая да намерите онзи пристан, в който и двете страни печелят и решават спора по най-градивния начин, така че всички да са доволни. Намирате работещо решение. Медиаторът може да бъде професионалист, но може да бъде и човек, на когото просто вярвате и има уменията и дарбата да бъде медиатор в спора ви. И все пак – на всекиго ли можете да доверите най-съкровеното си? Професионалистът е силна и сигурна карта, без неизвестни.

Самата превенция на евентуален бъдещ конфликт е прекрасен инструмент за израстване и себепознание. Но пък ако сте вече във вихъра на огнен конфликт и успеете да надскочите нивото на взаимните обвинения, гняв и обида – ех, че хубаво! Ще надскочите себе си, ще почувствате такова разширение и разперване на крилете, че е трудно да бъде описано в думи.

Дори само смяната на енергийния заряд към положителен, ще започне да привлича синхроничности- хора, случки, събития, пари и всичко останало, което подкрепя вашите начинания. А обратно – задълбаването в дребнавостите и търсене на сметка кой какво направил или казал, може само да ви завлече към дълбините на най-тежката, лепкава ниска вибрация, където поради “лош късмет” изведнъж ще ви се стоварят на главата още един куп злини.

Да развържеш връвчиците на един конфликт не е благородно занимание, насочено към другия. А е градивно, вътрешно изграждащо те упражнение, което подвига теб самия. Другият изобщо не е толкова важен. (макар че всички печелят). Важен си ТИ. Затова и днес е важно какъв избор ще направиш – да градиш, или да рушиш.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Tags: , , , , , ,

3 Responses to Конфликтът като средство за израстване

  1. LG on June 3, 2014 at 11:08

    Много ценна публикация, и браво на автора! Финала на статията е много силен. В момента търся път точно за това. Важното от случилото се да се премине към нещо добро. Лично за мен. За другата страна не зная. Пожелавам само най-доброто. И обичам. Как да се смени енергийния заряд към положителен това е същинския въпрос след като бурята вече е била?И болката беше много. И мъдростта след нея. А човекът-другата страна винаги ще ми липсва. Много е вярно това, което авторът е написал за причините за конфликта. Опитвах се да действам точно така преди него, но не се получи. Въпреки огромните усилия. Вероятно така трябваше да си получим уроците. Не зная. А животът е съдба. И израстване. Браво на автора за статията!

    • Martina Ivanova on June 19, 2014 at 21:33

      Благодаря за споделеното мнение! 🙂

  2. Каруна on July 28, 2014 at 23:10

    Благодаря за статията! 🙂

Коментирай

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

ТЪРСЕНЕ в сайта

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook

Намаления от Grabo