Чистотата на Прошката

Има нещо гениално в мъдростта на българските традиции. С настъпването на пролетта те ни подтикват към две жизненоважни неща: лекотата идваща с прошката и с пречистването на тялото от животински храни.

Пролетта е вълшебно време – цялата природа се събужда за нов живот, отърсва се от оковите на зимата, пречиства се и започва на чисто, наново, Не е случайно, че точно сега, пролетно започват пости – за да пречистим физически телата си от всички шлаки, отрови и ненужна тежест, която сме събрали от тежките, мазни храни през студените месеци. Също така не е случайно, че паралелно с физическото изчистване народната мъдрост ни подбутва да направим основна чистка и на емоционалния товар, който носим със себе си. Днес е Сирни Заговезни, или също известен като “Прошка”.

Също като чувалчета пясък, които мъкнем на гърба си, така носим с години и тежестта на всички обиди, които сме понесли. За това подробно писах още миналата година – припомнете си материала за “Анатомия на прошката”.
Чувалчетата пясък са всички наранявания, които сме допуснали, разочарования, предателства, мъка, непримиримост, обвинения – било към себе си, или към други хора. Пък “други” няма, нали го знаете? Критикувайки другиго, или обвинявайки го, ние насочваме тези отровни емоции към себе си. Защото всеки от нас е уникална капчица в океана. Но никой не съществува сам за себе си, отделен от другите капчици. А щом всяка капка е потопена в океана, значи… всички сме едно. Ако не харесваш нещо в другия, значи не харесваш себе си.

Хайде да спрем да нараняваме. Да нараняваме сами себе си, и чрез другите. Да се освободим от товара, който носим от години. Знам, че знаете тези неща. И аз ги знам. Но това не ми пречи да ги забравям понякога. Затова е толкова ценно да се оглеждаме един в друг, да се подсещаме. За да можем да бръкнем надълбоко, в забравените, най-фини пластове, където още се спотайват най-съкровените ни тайни, онези, които не искаме да поглеждаме, или се самозалъгваме, че сме разрешили.

Нека да започнем с прошката към себе си, И съвсем ритуално, тържествено, с чувство – затворете очи и си кажете наум, или дори на глас:
Прощавам си!
Прощавам си за всички пъти в които не съм обичал достатъчно себе си.
Прощавам си за всички години, в които съм се самонаранявал. В които съм се пренебрегвал.
Прощавам си за прекомерно високите изисквания, които винаги имах към себе си.
Прощавам си за това, че се обвинявах, самоизтезавах, не харесвах и не обичах достатъчно.
Прощавам си за всичката болка, която си причиних.
Прощавам си за всички пропуснати мигове.
Прощавам си и за това, че досега не можех да си простя.
Прощавам си и се освобождвам от този товар! Взех и научих необходимото от него и повече не ми е нужен!
Днес изисквам, заслужавам и получавам лекота!
Прощавам и на другите.

Знаете ли защо е толкова важно да се простим днес, да очистим душите си? Не само защото това е хубав, мил жест на сплотяване, израз на любов. Ами защото така помагаме на себе си. Буквално и много прагматично.

Болка, тъга и обида, които таим дълбоко в душата си заради обиди, нагрубяване, или незачитане в детството ни биха могли да ни попречат да бъдем уверени в себе си, да се реализираме по най-добрия начин. Да пропилеем потенциала си, само защото някъде дълбоко в нас още дреме неувереното детенце, което се чувства незначително.

Ами ако носим още по-голям товар? Товар, който години наред не можем да смелим и да изчистим, се отразява буквално и на физическото ни тяло. То започва да страда, сдобива се с цял куп заболявания, до степен в която дори живота ни физически може да бъде застрашен.  Родители, съпрузи, деца, приятели, колеги, и още един куп хора може да са ни наранявали последователно през целия живот. И всяка рана се стаява надълбоко, оставяйки траен белег в душата ни… Лесно ще ги разпознаете – това са хората и случките, за които най-напред ще се сетите. Някои от тях може да предизвикат сълзи в очите ви.  Други – негодувание, гняв дори, възмущение.

Всичко това са емоционални шлаки, които не ни трябват…

Не е нужно непременно да се видите или чуете с човека, с който е свързан определен товар. Можете да го извикате в съзнанието си, да проведете разговор ако трябва, да изясните всичко.. и да се простите. Оставете сълзите които могат да се появят да изчистят всичко. Не се срамувайте от тях, те са част от изцелителния процес. Бъдете много, много откровени със себе си. Дори да боли. Помнете, че го правите за себе си.

Новото начало изисква преди всичко едни нови, отговорни хора. Зрънцето на истината, прошката, любовта е стаено в сърцето на всеки от нас. Нека започнем от там.

Прощавайте. Аз започвам на ново и на чисто.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!