За истината, реалността и други илюзии

February 17, 2012
By

“За да повярвам, трябва да видя”
“Око да види, ръка да пипне”
“Истината се гради на факти, аргументи и доказателства”
“Бъди реалист!”

Съвременното общество (или поне обществото, в което всички четящи това са израстнали) възпитава индивиди, които градят представата си за вътрешния и външния си свят на базата на логика, факти и истини доказани от науката. На пръв поглед в това твърдение няма нищо нередно, нали? В крайна сметка, логиката и точните науки като математиката обясняват почти всичко в познатото ни обкръжение.

Що е то научен факт? Поредица от теории, допускания, които са тествани чрез кръга познания на науката, технологии и технически изобретения, които са станали достояние на научния свят до момента. Наблягам на “до момента”, защото всичко, което излиза извън обсега на познатото, за науката е пълна мъгла. Все едно се намираме на мъничко островче сред необятността на огромен океан, и всичко, което влиза в обсега на този остров и е могло да бъде обективно измерено чрез техническите постижения на науката е измерено и прието за абсолютна и категорична истина. Но тъй като науката все още не разполага с по-разширен кръг познания и технологии, способни да измерят света извън пределите на островчето, то науката предпочита да мълчи и да категоризира всички останали учения като “абстрактни”, “езотерични”, “паранормални” и в масовия случай ги слага в една категория “несериозни неща, с които се занимават някакви странни и смешни хора”.  

Научили са ни, че за всяко явление в нашия свят непременно трябва да има добро логическо обяснение. Но знаете ли, имам новина – дори науката сама си противоречи и оборва основите, на които стои. За съжаление, имената на учените, разбиващи на пух и прах цялата съвременна теория за науката са абсолютно непознати за масите. Математиците и логиците и до ден днешен предпочитат да не споменават теоремата на Курт Гьодел – гениален учен в сферата на логиката и математиката, която гласи следното:

“Независимо колко разширяваш базата си от аргументи, доказателства и аксиоми, винаги ще има факти, които са истинни, но не могат да бъдат доказани”

Тази логическа бомба и до ден днешен тиктака в сърцето на модерната наука – казва Димитър Божанов. Това означава, че реалността ни винаги ще съдържа твърдения, които никога няма да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни.

Учените се опитват да изградят своите теории (които с някакъв субективен процент истинност после приемат за факти), главно базирайки се на възприетата от сетивата информация. Масово хората също са свикнали да възприемат за истина, за реалност нещата, които могат да възприемат чрез петте си сетива. Щом може да се види, чуе, усети, помирише или вкуси – значи е реално, нали? А дали сетивата ни възприемат истината? Всички сте виждали оптически илюзии и знаете каква игра със сетивата се случва. Хайде да хвърлим един поглед върху основните ни сетива.

1. Зрение.

Всички сме свикнали с идеята, че очите са прозорците ни към света. С тях възприемаме гледки, цветове, картини – информация за околния свят. Само че, знаете ли – ние нищо, ама абсолютно нищо не виждаме с очите си.

За да може да се осъществи “виждането”, милионни нервни клетки изпращат като по кабел импулс, съобщение до мозъка. Снопчетата светлина, които пътуват от “наблюдавания” предмет до окото, преминават през лещата в предната част на окото, където се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, която е в задната част на окото. След поредица химически реакции в ретината, този образ се превръща в електрически импулс, който посредством нервните връзки се изпраща към задната част на мозъка. Мозъкът преобръща картинката и я превръща в смислен триизмерен образ. През целия ни живот, ние сме си мислели, че светът съществува извън нас. Но светът живее вътре в нас, той е част от нас. Няма свят, който да се простира извън мозъка ни. До мозъка ни не достига и лъч светлина! Колкото и да е невероятно обаче, в тази абсолютна тъмнина ние си наблюдаваме един безкрайно светъл и пъстър свят. Цветовете също са създадени в мозъка. Във Вселената цветове не съществуват. Съществуват само електромагнитни вълни с определени честоти и амплитуди. Когато мозъкът интерпретира тази вълнова енергия, ние започваме да “виждаме” цветове. А най-интересното е, че според биологията, ние възприемаме чрез очите си едва 3% от целия светлинен спектър, което на практика означава… че сме си напълно слепи за реалността. Още ли си мислите, че нещо е истина, само ако го виждате?

2. Слух.

Слухът е тази способност на живите същества да улавят информация за заобикалящия ги свят чрез различни вълнови трептения, наречени шумове, звуци. За тази цел, както добре знаем ни служат ушите.

“Звукът е разпространяваща се в еластична среда периодична промяна на налягането, амплитудата и скоростта на частицата, или поредица от механични свивания и разреждания, които успешно се разпространяват в някаква (свиваема) среда”.

Височината на тоновете се определя от честотата на трептенията. Звуковите вълни които ние възприемаме варират от 16 до 20 kHZ. Различните видове живи същества оспяват да уловят звуци с различни честоти. Нашият човешки капацитет на улавяне на звуковите вълни е до 20kHz. Ами котките, кучетата? Ами прилепите? Те “чуват” звукови вълни над 80kHz! Мислите ли, че чуваме чрез ушите си?

Всъщност възприемаме звуците в нашия мозък по същия начин по който и “виждаме”. Външното ухо събира звуците, препраща ги към средното ухо, което ги усилва и препраща вибрациите към вътрешното ухо, което пък на свой ред ги препраща към мозъка, като ги превръща в електрически сигнали. И там, мозъкът интерпретира звуците. Докато в този момент четете този текст и слушате някаква песен по радиото, ако можехте да надникнете в мозъка, който интерпретира всички тези зуци, щяхте да установите, че там цари абсолютна тишина. Там няма нищо друго, освен безшумни електрически импулси. И ако сме способни да чуем звуци с трептене едва до 20 kHz от целия (не)познат вълнов спектър, какво всъщност чуваме изобщо?

3. Обоняние.

Ако ви попитам как усещате миризмите коло себе си, най-вероятно ще ми кажете “Ами с нос, много ясно!”

“Ние си мислим, че подушваме с носа си, но това е все едно да кажем, че чуваме с месестата част на ухото си”-Гордън Шепърд, професор по неврология.

И обонянието ни, също като останалите сетивни органи работи по абсолютно същия начин. Единствената функция на носа ни е да улавя молекули, които попаднали върху обонятелните рецептори, си взаимодействат с тях и в резултат изпращат електрически сигнали до мозъка. И едва тогава електрическите сигнали се възприемат от мозъка като аромат.

Всички миризми, които възприемаме като приятни, или неприятни са просто създадени в мозъка възприятия, след като взаимодействието с ароматните молекули бъде превърнато в електрически сигнал. Самите ароматни молекули никога не достигат до мозъка, също както при зрението и слуха. Следователно, миризмата не се придвижва в никаква посока, защото всички миризми се възприемат от центъра за обоняние в мозъка. Може да си мислим, че усещаме миризмата на някакъв външен обект, но тя всъщност живее и се създава само и единствено в мозъка, който няма досег с външната среда. (Може би е уместно да възникне въпроса “Има ли изобщо външна среда?”)
Миризмите, които се създават в центъра за обоняние приемаме, че са миризмите, идващи от външните предмети. Но образът на една роза се създава в зрителния център, а уханието й – в центъра за обоняние. Има ли роза отвън.. или аромат отвън? И да има – никога няма да можем да ги достигнем, защото цялото възприятие се случва вътре в мозъка.

4. Вкус.

Усещането за вкус може да бъде обяснено по абсолютно идентичен начин, както при останалите сетива. Възприемането за вкус се осъществява от множеството рецептори, разположени върху езика и гърлото. Те превръщат приетата информация в електрически сигнали и след това ги препращат към мозъка, където се възприемат от него като вкусове.  Ние усещаме само това, което мозъкът ни интерпретира от външните стимули. Но никога не можем да разберем същинския вкус. АКо бъдат прекъснати нервите ни от вкусовите рецептори към мозъка, то не би било възможно да усетим вкусът на нещата, които ядем. Ето, че и чувството за вкус се формира изцяло в мозъка! И е в известна степен субективно понятие, защото зависи от индивидуалните възприятия и интерпретации. Още една субективна гледна точка,която сме свикнали да възприемаме за абсолютна истина.

5. Осезание.

Осезанието е това сетиво, което най-силно ще ви накара да се разбунтувате срещу всичките изложени горе истини 🙂 Ако ви кажа, че чашата, от която отпивате в момента не е истинска, а е създадена само и единствено в мозъка ви, ще се възпротивите. “Ама как! Аз я усещам, тук е – твърда, чуплива, порцеланова и много топла, заради топлото кафе в нея”. Истината обаче е, че осезанието също става в мозъка, така както всички останали възприятия. Ако докоснем гореща повърхност, никога няма да знаем дали действително тя е гореща и какво всъщност представлява горещия предмет, защото нямаме знание за това. Самото знание, което имаме относно докосването на повърхността, представлява интерпретацията на определен стимул от страна на мозъка ни.

Случвало ли ви се е да бъркнете в горещата фурна и да извадите с голи ръце горещата тава, без да се замисляте какво правите? На мен – да. И нямаше усещане за горещина, до момента, в който погледа ми не попадна на тавата, включената фурна и не осъзна, че това нещо би трябвало да е изключително горещо! Едва тогава ме опари.

Свикнали сме да мислим, че пространството е празно, а материята е плътна. Но в действителност се оказва, че материята е друг вид празнота. Идеята за плътност на материята е напълно илюзорна. Ще кажете “Да де, добре. Ама ако сега взема една точилка и те хлопна с нея по главата, ще видим дали не е плътна материята”. 🙂

Така наречената материя се състои от атоми. Тази малка точица от плътната материя е обкръжена от някакъв неустановен облак от електрони, които ту се появяват, ту изчезват (за референция вижте този материал). Но това уж плътно ядро също се състои от неустановени частици, които ту изчезват, ту се появяват. Единственото сигурно нещо, което можем да кажем за тази илюзорна материя, е че тя по-скоро прилича на мисъл. И нещата (материята) вече не са неща… А са съвкупности от идеи и мисловна информация – съвкупност от електромагнитни вълни с определени трептения. Докосване няма. Материя няма. Нищо не докосваме. Просто едни електрони създават електростатично поле и отблъскват другите електрони, които на свой ред са създали свое електростатично поле – още преди да се докоснат. И от това взаимодействие, привличане, отблъскване и всепроникване идва илюзията за твърдост, мекота, изобщо.. осезание.

Е, щом можете да го видите, чуете, помиришете, вкусите и докоснете – истинско ли е? Кое е всъщност определението за реалност и може ли реалността да се сложи в рамки?

Истината. Какво е тя? Не е ли една прекрасна метафора? “Истината според мен, приятели мои, има толкова лица, колкото са съществата, които я търсят” – Махатма, Брайън Гратън.

Истината изразява всички онези вярвания, нагласи и убеждения, които в даден момент резонират с нивото на съзнанието ни. Нима съзнанието ни остава вечно на едно равнище? Не. То се променя, еволюира, разширява се и … променя нашите истини. А те в крайна сметка отразяват нас самите. Ние създаваме света, в който живеем, проектирайки вътрешния си свят. Реалността не може да бъде дефинирана без нас. Ние сме най-важната част от уравнението. Това, което Е, всичко което Е, е такова, защото ние го създаваме. И това не подлежи на доказателства, аргументи и факти.. защото и те са относителни. Според квантовата механика – най-съвършеното и напредничаво звено в съвременната наука – Вселената не може да съществува без съзнание, което да я наблюдава, осъзнава, осмисля и променя. Това съзнание сме всички ние. Реалността е такава, каквато я създадем ние. И няма реалисти, няма обективни истини. Има само субективни гледни точки, нива на възприятие и осъзнатост в творението на избраната реалност.

Объркахте ли се? 🙂 Нищо, прочетете го отново. И оставете мисълта да улегне и да осъзнае сама себе си. Творението е просто нещо – нали сами сме го създали. Сложното е да си го спомним и осъзнаем в света на илюзиите.

* В статията са използвани материали от “Холографската Вселена” и от “Черната книга

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , ,

7 Responses to За истината, реалността и други илюзии

  1. Теодор Овчаров on February 18, 2012 at 16:18

    Един много ясен пример за това, което си писала е когато сънуваме, особено когато сме в осъзнат сън. Там имаме всичките възприятия – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание, които реално даже не биват предадени от физическото тяло, всичко се случва в мозъка(ума, съзнанието ?), но за нас е не по-малко реално, отколкото в ежедневния ни живот. И наистина какво е реалност – ако не сме осъзнати по време на сън, ние сме сигурни, че това, което се случва е реалност, когато сме осъзнати пък, виждаме колко удивително реално е всичко. Дали просто не живеем в един огромен колективен сън, който поради това, че е колективен е и относително по-стабилен ? 🙂

  2. Петя Христова on February 18, 2012 at 22:43

    Изключително интересна статия.
    :Теодор Овчаров: Много подходящ пример, а теорията за колективния сън ми се струва твърде вероятна 🙂

  3. Martina Ivanova on February 20, 2012 at 13:55

    Дали човекът сънува, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е човек…. 🙂

  4. emona on May 11, 2012 at 21:45

    Странно, но тази нощ се събудих с усещането как мой приятел плаче, и сълзите му падат върху кожата ми, усещах ги, бяха горещи, мъчно ми беше че той страда, и те капеха ли капеха върху мен…

  5. […] и най-вероятно всеки от тях ще е прав – защото истината има много лица. Но в крайна сметка… всичко се върти около […]

  6. […] в сериозните проблеми. Потапяме се в голямата илюзия, състояние което древните индуси наричат „майя”. […]

  7. […] Изглежда, че точно това, което вярваме, че Е реалността, бива замъглено, затъмнено и някак проядено. Една […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook