Как да се справяме с агресивните хора?

November 20, 2014
By

Dog-Aggression-280x280Агресията и агресивните хора са един много интересен социален феномен, който е неделима част от ежедневието ни. Сблъскваме се с агресията по всякакви начини, ежедневно. Можем лесно да я намерим и в себе си, и в другите хора.

Една от онези емоции, които те заливат като бушуващ океан, превземат те, потапят те и не те оставят да си поемеш дъх. Завладяват те изцяло. Гняв, агресия, яд, ярост…слабост. Все синоними.

Важно е да отбележим, че когато човек е подвластен на агресията (обърнете внимание – ПОДВЛАСТЕН), той всъщност губи властта не само над вътрешния си свят, но и над външните проявления на енергията. Да, пак ще си говорим за енергия; всичко е енергия. Простата истина е, че зад абсолютно всяка проява на агресия, се крие страх. А докъде може да доведе енергията на страха…?

Всичко започва от някакво раздразнение, разочарование, фрустрация, несбъднати очаквания. Прераства в по-силно раздразнение, всичко вече те дразни и разпалва още повече огъня на яростта. Докато агресията намери проявление и избухне в цялата си мощ – спрямо нищо неподозиращ играч в голямата игра. Ако се съпротивлявате срещу твърдението “Агресията като емоция е негативна и деструктивна”, опитайте за миг да си спомните как се чувствате когато сте гневни и яростни – какви са физическите проявления на тази емоция, как ви кара да се чувствате? И после за сравнение извикайте пък чувството за хармоничност, спокойствие. Как се чувствате във всяко едно от двете състояния?

Когато си подвластен на една такава разрушителна енергия, ти си като есенно листо, което е във властта на бурния вятър. Могат да ти се случат един куп неприятни неща и те ще бъдат извън твоя контрол. Защото контролът вече е в ръцете на емоцията. Или както дъщеря ми мъдро отбеляза в дискусия по темата “Също както кучето те разхожда теб, вместо ти да разхождаш кучето”. Даа – кучето те дърпа накъдето си иска, разхожда те и изобщо вече не зависи от теб какво ще ти се случи.

А вече за никого не би трябвало да е тайна, че “Каквото е вътре, такова е и отвън. Каквото е горе, това е и долу”. Или с други думи – каквото се случва във вътрешния ти свят, то мигновено се проектира и намира своето проявление във външния. Ако вътре във вас клокочи гняв и агресия, то всичко което ще ви се случва в обективния външен свят, ще бъде пропито с раздразнение и нехармонични ситуации. Или още по-простичко да го кажем – никак няма да ви върви. В нищо. Това разбира се важи със същата сила и за обратната емоция и състояние – ако сте вътрешно хармонични и спокойни, пребивавате в чувство на любов, то външните ситуации и хора които привличате, ще са също толкова хармонични. Подобното привлича подобно.

Разбира се, не винаги сме в идеалния случай в който сме хармонични и уравновесени. В крайна сметка сме в училището на живота за да се учим. А се учим от контрастите и предизвикателствата. Не е грях, че в един или друг момент кучето така опъва повода, а ние пък така губим ориентация в този свят на илюзии, че една или друга емоция ни завладява. Добрата новина в случая е, че ако вече сме достатъчно осъзнати, ще можем да оразличим една такава ситуация и съзнателно да изберем как да подходим спрямо нея. Дали да се оставим на кучето да ни разхожда, или съзнателно да обърнем нещата, променяйки своята нагласа спрямо нея.

aggressive-study-08-11Но какво да правим, когато агресорът не е вътре в нас, а го срещнем някъде там – в живота отвън? На улицата, в метрото, в офиса, в училище, та дори вкъщи? Защото… “Добре” – ще кажете вие. “Аз ще овладея емоцията в мен, но какво да правя с агресора, който ми виси всеки ден на главата?”

Едно от първите неща които трябва да направим, е да скъсаме с образа на жертва. Защото някъде там, дълбоко във всеки от нас дреме някакъв сенчест образ на жертва, която винаги е онеправдана, малтретирана, обвинена несправедливо, излъгана, нагрубена и прочие. Понякога е толкова дълбоко скрита, че изобщо не съзнаваме съществуването ѝ. И колкото по-силни си мислим, че сме, толкова по-дълбоко е скрит жертвеният ни модел. А той в случая е непечеливша карта, защото всяко едно убеждение което подхранваме, привлича хора и обстоятелства, които поддържат и доказват неговата правота. Тоест – една жертва абсолютно се нуждае от агресор, който да доказва вкорененото убеждение “Ето, знаех си, все на мен ше ми се случи някой грубиян”. Това е една много дълбока игра в несъзнаваното и не всеки има силата и умението да бръкне сам до там.

И рано или късно се сблъскваме в реалния живот с агресията и нейния носител. Какво да правим? Много е важно да осъзнаем и запомним, че проявите на агресия – с думи, дела и поведение всъщност показват страхове, емоционални травми, вътрешна слабост, проблеми и комлекси. Онзи който играе роля на постоянен агресор в живота ни, всъщност крещи за помощ. Онзи, който обижда, унижава, тероризира с думи и дела другите, е слаб и беден духом, и посредством агресията си се опитва докаже себе си, да черпи от чуждата енергия. Този човек има нужда от помощ и е дълбоко нещастен, разочарован, самотен даже. Представете си един едър, мускулест мъжага, който посяга да удари жена, или дете. Веднага възмутено ще си кажете “Ама, че мъж! Това ли е сила – да тероризираш някой по-слаб от теб!” Нали? Този уж силен човек, всъщност е дълбоко разстроен от нещо в неговия живот – може да е емоцинална травма, може да е рзочарование, може да е удар от съдбата, който е отвъд възможностите му да справяне. Нещо с него се е случило, изпаднал е в невъзможност да се справи с предизвикателствата на живота. Слаб е. И съзнавайки, че е слаб, той се опитва да компенсира и надскочи своята слабост, демонстрирайки (уж) мощ там, където знае, че ще му се получи. Е, същото важи и за словесния агресор.

Морихей Уешиба - създател на Айкидо

Морихей Уешиба – създател на Айкидо

Когато някой подхожда агресивно към вас, разберете – няма проблем между вас и него. Проблемът е само между него и него. Няма лоша ситуация с лош човек. Има просто ситуация, която е неутрална. Само вие можете да решите дали ще допуснете тази ситуация да стане ваш проблем, или да отмине покрай вас като повей на вятъра. Ако отгледате, възпитате и укрепите в себе си знанието, че един агресивен човек всъщност е дълбоко наранен и нещастен човек, ако подходите към него с емпатия, разбиране и липса на ответна защитна или нападателна реакция, вие ще го обезоръжите мигновено.

И може би тук е мястото да направя препратка към източните бойни изкуства. В айкидо например (което е истинска философия за живота), се казва, че ненападението, липса на съревнование и несъпротивлението винаги побеждават в една битка. А един мъдър сенсей в карате учил своите ученици “Най-доброто блокиране на противника е да те няма там. Когато някой те нападне – нека намери празно място”. 

Разберете много добре този тънък момент – това не означава да избягаш, да се предадеш и рухнеш под напора на агресора. А означава да избереш да не влизаш в неговата битка. Да останеш центриран, овладян, присъстващ за енергията и нейното проявление. Означава да бъдеш силният в този сблъсък. Защото, помните ли – онзи който е подвластен на бушуващата емоция е разпилян и подмятан безсилно от бурния порив на вятъра. Но онзи, който остане хармоничен и в самообладание, напълно осъзнаващ какво и защо се случва, и избиращ съзнателно как да влезе или да не влезе в тази игра – е силният. 

Под напора на гневните думи, обиди, крясъци и обвинения можете да останете центрирани и спокойни, да огледате ситуацията като една учебна демонстрация, в която от вас се иска да анализирате участниците и тяхното поведение. Да наблюдавате другия, да наблюдавате себе си, емоциите които се появяват, мислите, импулсите. Да оставите агресорът да излее целия си кален поток, изслушвайки го внимателно и с интерес, изследвайки жестовете, мимиките, езика на тялото. Да казвате “Да, точно така е.; Да, прав си.; Да, разбрам те.” И накрая да му се усмихнете и да го попитате “Свърши ли”? И например “А знаеш ли, че днес в Америка е навалял 5 метра сняг”? Или нещо подобно, което е в тотално различна тема и енергия от досега изливания кален поток. Можете дори да го прегърнете и да му направите комплимент за нещо съвсем дребно и банално – визия, облекло, умение.

Това е нещо, което агресорът не очаква. Той очаква 1) да се разстроите и разплачете; 2) да се ядосате и да влезете в спор; 3) да се наскърбите и да започнете да се защитавате и обяснявате. Което и да изберете от трите стратегии – все губите. Губите себе си. Запомнете – най-добрата бойна тактика е да ви няма там, където пада ударът. 

И не забравяйте – агресивният човек е просто един неразбран, разочарован, на свой ред наранен, страдащ човек, който вика за помощ. От вас зависи дали да изберете взаимно печеливш изход от контрастната ситуация, или да се потопите и двамата в океана на негатива. Разберете го, интегрирайте го в живота си. И дайте и на децата си тези малки, но важни ключета за живота. Не е нужно да изживеете нещастни 30, 40, 50 години и чак тогава да тръгнете да търсите пътищата към себе си. Просто започнете от тях.

Вижте още: Упражнение за отработване на страха  и  Водени медитации

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , ,

13 Responses to Как да се справяме с агресивните хора?

  1. Lidiy Karaivanova - Dimitrova on November 21, 2014 at 23:45

    Изключително полезно четиво !Сърцевината на духовната човешка същност оказва влияние върху целия човешки живот!!!

  2. Bojidar Zimnikov on November 22, 2014 at 19:10

    Жизнена енергия -> жизнена “агресия” -> страхове -> въздействие на средата -> стрес -> неправилно насочена енергия -> агресия към другите или към себе си

    “това, което е вътре, е вън”…то дали има вън е интересен въпрос.

    Агресията на другия не си е само негов проблем.

    Ако усещаме агресията на средата, то е защото сме я провокирали със своята собствена агресия. Агресивният човек често среща агресия. Неправилно насочва своята енергия и получава насрещното.

    Понякога някои хора изглеждат “добрички”, но могат да бъдат изключително агресивни. Психолозите го наричат пасивна агресия. Изразява се чрез страдалчество, психичен тормоз на околните, издевателство на околните с “добри” намерения, вампиризъм, опити за унищожаване на определени близки с “памучни ръкавици”.

    Обикновено пасивно агресивните се мислят за много добри хора.

    Ако някой мъж здравеняк два метра и 120 кила удари жена си, без да има история на насилие, то причината е най-вероятно, защото жена му е пасивно агресивна.

    Мартина ти си общувала с някои доста агресивни хора, но не си забелязала никаква агресия в тях 🙂 Това е, защото си “недостатъчно” агресивна или просто е нямало нужното нещо в теб да ги провокира.

    Ако сте забелязали учличните кучета много лаят по определени хора. Уличните кучета не са улични кучета – те изпълняват определена роля на пазителство.

    Интересни неща има в “Агресията като шанс” на Рюдигер Далке, книгите на Лууле Виилма, психолически трудове…..а да, и в съдебните случаи.

  3. Катя on February 22, 2015 at 22:23

    С простак се говори просташки, за да те разбере. Може би трябва на агресията да се отвърне с агресия.

    • Митак on November 28, 2015 at 21:50

      Катя, не можеш да решиш проблем от нивото, на което е създаден!

    • Митак on November 28, 2015 at 21:50

      Катя, не можеш да решиш проблем същото ниво, на което е създаден!

  4. ази on November 28, 2015 at 20:32

    незнам кой е писал статията… но защо винаги се пишат неща, които не идват от нас и нашето сърце, а са прочетени или наизустени неща…. опитвам се да се сетя от кога не съм срещала агресивен човек… и не мога… сигурно има два, три или четири месеца… очевадно е, че защото аз не съм такава и затова просто няма такива хора в живота ми, а дори и даден човек да е такъв, не мисля че това е някакъв проблем… по добре да е агресивен и да си каже това което му е на сърцето, отколкото да таи и да се прави на нещо което не е… просто ние сме свикнали хората да са направени по наш образ и подобие, а не да ги виждаме такива каквито са…

  5. Румид on August 31, 2016 at 13:04

    Чудесно е, благодаря:)
    Възникна въпрос у мен..как да реагираме, когато недобронамерения се възползва едностранно от добронамереността и прави напук..до кога трябва да проявявам добронамереност, а и Мир с военни действия не се постига..

    • Martina Ivanova on September 1, 2016 at 17:32

      Агресорът винаги се възползва едностранно 🙂 Вид енергиен вампиризъм е това, той храни чувството си за сила и значимост в словесен двубой, в надприказване, в мерене на думи и дела.

      Решението е пълен игнор. Липса на реакция. Всяка реакция налива още масло в огъня и поддържа двубоя. Единствено липсата на реакция може да го угаси. Или пък приемането “Да, добре, така е. Прав си. За всичките упреци и обвинения – прав си.”
      Нека спечели тази малка победа, нека се почувства силен, нека се почувства важен.
      Истинската победа е стратегическа, а не полева.

      • Ivan on July 2, 2017 at 14:50

        Агресора е този, който си седи спокойно, когато трябва да реагира! Статията е пълна със заблуди!
        Висша форма на агресия е да си седиш спокойно в къщи, да гледаш телевизия, да се тъпчеш с храна и да не се развиваш, а да деградираш и вредиш на околната среда!!!

  6. Анонимен on January 3, 2017 at 19:17

    Шест години да си даваш вид, че не реагираш на обидите и агресията от един човек(както е в моят случай) мисля, че беше крайно време и аз да покажа своята…А може ли някой да ми отговори на въпроса-Защо този човек не се спря, защо агресията му не намаля?Абсолютно категорична съм, че бях като ” стена” много дълго време, но агресорът възприе това като слабохарактерност.

  7. Държавност ли ? Хахахахаха on June 1, 2017 at 16:00

    Същината на статията е “Най-доброто блокиране на противника е да те няма там. Когато някой те нападне – нека намери празно място”. Тоест – избягване на атаките на агресивните хора, както и на самите агресивни хора. Защо избягване ? Защото когато нямат противник, те самите си стават противник, както и трябва да бъде, за да се укротят или унищожат. Никой не може да укроти лудите – освен те самите себе си. Нека агресивните виждат пред себе си само себе си като враг – защото те имат разправия точно със себе си. Трябва да се самоизяснят, саморазберат. Затова – избягвайте агресивните хора и техните атаки, махнете им се от пътя, нека там ви няма.

    • Катлен on December 1, 2017 at 19:49

      Когато целиш хармония със себе си,а агресорът е в домът ти как се реагира?Когато никога не си удрял живо същество,а теб те разбиват и психически и физически,тогава за какви тактики става дума?

      • Martina Ivanova on December 4, 2017 at 12:16

        Това, мила Катлен, трябва да си зададеш въпроса – Какво е убеждението ми, което ме кара да продължавам мазохистично да стоя в тази ситуация? Коя моя дълбока потребност лежаща върху травматично убеждение задоволява това? – Безпомощна съм, унижавана, пренебрегната, не заслужавам по-добро, не мога да се справя сама, в капан съм, не съм достатъчно добра, заслужавам да бъда наказана…?
        Кое е вътрешното, дълбоко чувство което ме вкарва в тази ситуация (която несъмнено се повтаря още от ранните години, макар и по друг начин, с други герои – родителите например).
        Ролята на агресор винаги има нужда от насрещната роля на жертва. Когато жертвата вече няма нужда да бъде жертва, сценарият се променя. И това може да означава промяна в отношенията с партньора, или дори смяна на самия партньор.

Коментирай

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

ТЪРСЕНЕ в сайта

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook

Намаления от Grabo