Черно или бяло? Игрите на съзнанието създават реалности.

Тези дни много ярко ми се очерта един урок. И всичко тръгна от тълкуванието на напрегнатите астрологични аспекти – доста сложни квадратури имаше. Когато имаш няколко планети които застават по определен начин, те провокират и предпоставят нещо да се случи. Но много зависи от човекът който тълкува тези аспекти – какво ще види. И още повече зависи от човекът който ги преживява пък – какво ще му се случи.

Примерно: Планетите Х и Y застават в конфигурация Z, която изтълкувана от астрологът А може да прозвуви като “Има голяма възможност да си счупиш крака”. И това е съвсем вярно, ако се фокусираме върху възможното проявление на нещата на много ниско вибрационно ниво, низшите аспекти на тези планети. И ниско ниво на осъзнатост да речем и виждане само в черно-бялата гама. Обаче астрологът Б, който е на съвсем по-различно ниво на осъзнаване, който има очите да види висшите аспекти на случващото се, ще каже “Сложна конфигурация, която носи своите трудности, но пък дава огромен потенциал за вътрешно дълбочинно чистене и израстване”.

И двете неща са верни, но зависи за кого!

По съвсем идентичен начин наблюдавам как се заформят разни отношения в една относително голяма група от хора. Където има хора, винаги има предпоставки да възникнат междуособици. За Бога, та преди няколко дена в една групичка (и то уж осъзнати хора, поели духовния път) за малко да възникне скандал за това дали блузата ми е със син, или със зелен цвят – според различното виждане на различни хора! А една невинна реплика от много светъл човек почти успя да предизвика грандиозен скандал, гарниран с наранено мъжко его, категоризации, обидени хора, обвинения. Абсурдно! 🙂 НО! Съвсем естествено е когато много хора с различни гледни точки, различен светоглед, желания, предпочитания, различна емоционална интелигентност, вибрационно ниво, етап на развитие и разширение на съзнанието се съберат на едно място – да има предпоставки за размирици. И точно тук е много тънката линия.

В ниските нива на съзнанието, човекът ще се подхлъзне и ще затъне в спорове, в клюки, в интриги и обвинения, ще взема страна, ще се обижда, ще раздухва конфликти, ще се вълнува, ще направи от мухата слон.

А във високите нива на съзнанието, човекът ще се поучи. Може и да го заболи, да му стане неприятно (все пак сме хора и нека останем такива!), но ще запази самообладание, ще намери пресечните точки, ще промени каквото е нужно, ще използва проявилите се слабости, за да ги направи силни страни и трансформира енергията в нещо друго.

Има и още нещо – факт е, че все още онези които са достигнали до по-високо еволюционно ниво са бели лястовици, малцинство са. Това е просто безпристрастен факт и зад него няма намек за надменност или елитарност – просто това е нормалният път на развитие във Вселената. И тяхното дори тихо присъствие сред тълпата фокусирана върху ниските аспекти на проявление на реалността просто дразни. Спомнете си филма “Генезис“, в който “проектантът” на съзнателно построените сънища (реалности) биваше идентифициран, недолюбван и в крайна сметка атакуван от участниците (проекции на подсъзнанието) в тази реалност – защото те усещат различно присъствие, което не се вписва в тяхната вибрационна честота. Няма резонанс между тях. (вижте видеото отдолу). Те дори не знаят защо го правят, но нещо отвън ума и логиката ги кара да обградят като разярена глутница различния. И тук идва още един тънък момент – тази проява на агресия отвън докосва ли ви по някакъв начин, прави ли ви участник в случката, или просто регистрирате безпристрастно, че около вас се случва нещо интересно? Ако ви докосне – значи имате работа там, нещо което живее във вътрешния ви свят намира своята проекция отвън. В другия случай – просто стоите в своята фокусна точка, откъдето наблюдавате какво минава покрай вас. Разграничението между полярностите става все по-видимо, осезаемо и дори болезнено. Но не непременно за да държи полюсите далече един от друг, а за да може в създалия се контраст да даде по-добра и изчистена картина в която може да се избере път и посока.

На практика имаме една и съща база, но можем да изберем или деструктивния път, или градивния. Едни и същи дадености формират различни реалности за различните хора. И тези реалности са абсолютно истинни, реални, осезаеми за всяка от страните.
Не забравяйте, че нищо не е константно, нищо не е крайно, предначертано и фатално. Всяко нещо има поне две страни. И от нас зависи коя ще изберем. Най-комфортно е в центъра разбира се, който дава всички гледни точки. И от там се вижда най-ясно решението. Играта става все по-сложна, но и забавна и щедра откъм плодове. Разбирате ли? Избирате ли? 😉

Из уроците на ежедневието

httpv://www.youtube.com/watch?v=7yshUmxuEjE

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!