Изборът на душите

Преди много години, в детството си, попаднах на едни книги на д-р Майкъл Нютон: “Пътят на душите” и “Следите на душите“. За времето си, това беше революционна информация, подплатена с безброй (чак досадни) изследвания и доказателства за това какво се случва с човешката душа след напускането на физическата обвивка, каква е духовната йерархия, как се осъществява реинкарнацията и т.н. Възможно е все още да има хора, за които тези книги ще дадат ценна информация, така че – окуражавам ви – хвърлете поглед, може би отговорът на въпросите ви е някъде там.

Но днес, тук и сега, въпросите, които ни интересуват са малко по-различни. И отвъд обичайния, повтаряем път на душите, днес те са изправени пред различни, уникални избори. Започвам този материал като жест на най-дълбока съпричастност и благодарност към онези десетки читатели, които сякаш в един и същи момент отправиха почти един и същ въпрос към мен “Какво се случва в момента, защо толкова много души напускат?”; “А има ли нещо по-особено в душите, които пък прииждат в момента?”.

Нямам претенции информацията която споделям да е абсолютно вярна, нито мога да приложа “научни” доказателства за нея. Това е моето субективно мнение и усещане, и информация, подадена ми в дълбоки съкровени мигове на общение с Божествените енергии. Пак ви напомням старото общоприложимо правило – прекарвайте всяка информация през собствения си барометър за истинност – ако едно нещо ви докосва право в сърцето, ако ви кара да се чувствате значими, радостни, ако ви носи на крилете на онази Божествена сладост, която напомня за дома – можете да се доверите; но ако предизвиква във вас страх, вина, чувство за малоценност и прочие негативни усещания – значи не е за вас.

На първо място.. какво е смъртта? Винаги съм твърдяла, че смъртта е илюзия. Един от кулминационните моменти в илюзорното игриво представление, наречено “Живот”. Няма нещо в цялото Сътворение, което да изчезва, да се губи. Това е всеизвестен физичен закон, нали? Енергията никога не се губи, никога не се създава – единствено преминава от един вид в друг – първи закон на термодинамиката. И ако всичко останало не се губи, а просто се трансформира, защо тогава човешкия живот да има край, смърт, крайна и необратима точка? Смърт няма. Не се поколебах да го изрека в национален ефир, в лични разговори, в сеанси, в семинари, в страниците на блога ми. Нищо, че много от вас не го вярват. То и съпругът ми не го вярва 🙂 Смърт няма.

В един от своите ченъли с Йешуа, Памела Крибе пише: Със смъртта са свързани много страхове. (И как няма да са свързани! Та ако идвахме с ясното осъзнаване какво е след “смъртта”, нямаше да има сила на света, която да ни задържи дълго тук, в “живота”) Както често се случва на земното измерение, имате склонност, да обръщате нещата надолу с главата и да ги представяте точно обратно на реалната действителност. В действителност, смъртта е освобождение, завръщане в къщи, припомняне, кои сте в действителност. Когато дойде смъртта, се връщате без усилия в своето естествено състояние на битието. Съзнанието ви се смесва с пламъка на светлината, който сте в действителност. Земния товар пада от раменете ви.

Какво се случва, когато умирате? Преди да умрете, преминавате през стадий на разделяне и освобождаване. През тази фаза казвате „сбогом” на земния живот и на любимите хора. Това може да бъде трудно, но същевременно дава възможност, да се замислите дълбоко над себе си, над наученото и изпълненото на Земята през това въплъщение. В мъката, в която се намирате от раздялата с близките, става още по-ясно, какво ви свързва с тях. Точно любовната връзка е безсмъртна. Тази връзка е толкова силна, че преминава безпрепятствено през границата на смъртта. Любовта е неизчерпаем източник, вечно даващ израстване на новия живот. Не се страхувайте да загубите любимите си, защото точно в този момент на прощаване, връзките на безусловна любов се усилват и дават начало на новия живот. И това е действително така: Ако се разделяте със свои любими хора, ще се срещнете отново. Отново лесно ще се откриете едни други, защото най-краткия път един към друг е пътя през сърцето.

Оставащите често асоциират смъртта на своите любими, с тъгата и загубата. Естествено е да оплаквате заминаването на любимите хора. Естествено е да скучаете и да жадувате физическото им присъствие. Но ние ви призоваваме да опитате да почувствате, че заминаването им отваря врата в ново измерение, където връзката е толкова своя, чиста, ясна и непосредствена, че стои над всякакви методи за комуникация, които се използват обичайно на Земята. Можете да се обръщате непосредствено към любимите след тяхната смърт – от сърце в сърце. Чрез този метод недоразуменията, които сте имали, могат много лесно да се изяснят, ако общувате честно и открито с другите. Посланието ви винаги ще бъде прието.

Ако сте обичали някого, който си е заминал, можете да сте сигурни, че е до вас, на ниво на сърцето. Почувствайте присъствието, защото те винаги са с вас и ви приветстват. Те се чувстват необременени и свободни. Те са свободни от съмнения, които създават толкова безпокойства на Земята и жадуват да споделят с вас любовта и добрината и са достъпни по всяко време.

Земята стремително върви към пълно трансформиране в петото измерение. Сигурна съмн, че по-чувствителните от вас вече го усещат, съзнават го и правят възможното да изравнят собствените си вибрации с тези на Планетата. Знаете, в момента това е най-важната ни задача – да повдигнем собствените и колективните вибрации. В последните месеци към Земята се изпращат вече ежедневно, ежечасно и ежеминутно високочестотни енергии. Докато преди беше “на час по лъжичка”, сега вече е всеки ден. Част от нас се справят с тези енергии, разпознават ги, приветстват ги и ги интегрират успешно. Други обаче чувстват несигурност, объркване, огромен физически, психически, емоционален дискомфорт, който не отминава. Голяма част от хората изобщо не успяват да се справят с високочестотните енергии, все още са твърде силни енергийните им блокажи от страхове, обиди, несигурности, гняв, завист, чувство за несигурност и малоценност, (само) обвинения, неприемане и липса на любов към себе си и т.н. На това се дължи и неимоверно високият ръст от ракови заболявания и изненадващи масови напускания на душите. Беше ни направило впечатление, че много хора от артистичните среди и изобщо от онези, които са “под прожекторите” си тръгват. Но не са само те. Просто те са по-забележими, именно защото са под прожекторите.

Не страдайте, не ги оплаквайте, не хулете “злата съдба”. Тези души си тръгват сега, защото така са избрали висшите им Аз-ове. Физическите им тела са уморени, в тях те няма да могат, няма да бъдат достатъчно силни за да издържат на прехода, така както е планиран тук. Те отказват да се пробудят сега в тези тела. Почувствали са повика на Източника, на Дома, а телата им не са в способност да интегрират високите енергии, които се изпращат сега, не съумяват да се справят със завихрилите се турбуленции и контрасти. Затова и има толкова много случаи на “неизлечими” заболявания – защото телата са непригодни да интегрират висшите енергии, а в същото време повика на Дома е много силен. Затова някои от душите избират по-лесния път – да излязат от илюзията, да отидат в енергията на Дома и оттам, без да минават без трудността на прехода, директно да се прехвърлят в новата реалност, в новия свят, там където любовта е най-важната и движеща съзидателна сила. Ако това е изборът им, разбира се. Но никоя душа няма да премине нагоре в нивата без очистването, което всички ние преживяваме сега. Където и да е, когато и да е, те ще трябва да се пречистят.  Някои от тях ще се върнат бързо, пречистени до индигов цят и ще се родят с нови вибрации. Други няма да се връщат сега на Земята, защото не искат Възнесение. Всичко това е част от изборите, които правим сега, и всичко това е уместно и напълно приемливо.

От другата страна на воала също е нужна работа, и там в момента се събира другата част от Христовото воинство. Умирайки, тези прекрасни души събират цветовете си и изграждат могъща картина от светлина и цвят, които заедно с нашата светлина повдигат воала. Бидейки там, заминалите си от земния свят души  пак получават от енергиите на земното възнесение. Но важната, огромна част от значимата, тежка работа за възнесението на планетата и на колективното човешко съзнание я случваме ние, тук и сега – в материалната реалност, в 3D, на Земята. Чистото намерение и свободната воля са тук, в земната физическа форма и човешкото съзнание. Това е изходната точка на промяната, нашето съзнание тук.

Онези, които избират да си тръгнат са направили техния избор.. и той също така е уместен и няма никакво осъждане към него. Те с голяма радост благоговение и благодарност ни наблюдават и ръкопляскат на нашия избор – защото нашата задача е най-трудна – да повдигнем енергията тук, докато сме в дуалност, Докато сме в ниските вибрации и в илюзията, да я преодолеем и да се издигнем над ниската материя, за да познаем любовта и да се слеем с тях, от другата страна.
Те адмирират нашата смелост и това че сме застанали на първа линия, да посрещнем най-тежкия удар Те са с нас и ни помагат, от другата страна на воала. Това е съ-единението, тук и сега, от двете страни. Ще се срещнем съвсем скоро, в новите измерения.

От друга страна пък, в същия момент напират новите деца – нашите Учители! Толкова нови, че дори това, което знаем вече за индиговите деца не може да изчерпи особеностите на децата, родени в последната година, и тези, които сега са на път. Та как няма да напират! Нали това е най-грандиозното Вселенско събитие, случващо се някога! Тази наша уж малка, дребна, незначителна по размери планета, но пък изпълнена със съдържание… тя е ключето и катализатора за целия Вселенски преход! Всички онези души, пречистени, или чисто нови, без минало, без карма, без “тежести”, директно изпратени от Източника – всички те напират да отворят очи в новата прекрасна Земя. Те са по-особени, ооо, да 🙂 Те са безкрайно търпеливи, притихнали, изучаващи, те идват директно с осъзнаването кои са и какви са, каква е мисията им. Никой не може да ги сложи в рамка, в изисквания, не може вече да ги изтика в ъгъла и да каже “Ти сега ще мълчиш”. Всяко новородено има по-високи вибрации, иначе не може, а от сега изобщо няма да може да се въплъти на Земята. Те са и ще бъдат нашите най-ценни учители и водачи в пътя на нашата трансформация. Както наскоро каза една прекрасна дама в една от нашите беседи “Ако някой отвън, насила се опита да ни принуди да извършим коренна промяна в съзнанието, в мислите, емоциите, в живота ни – ние щяхме да се съпротивляваме до край. Затова Творецът го е измислил много хитро – да ни промени чрез децата ни” 🙂 Така де – ако на някой “чужд” можеш да устоиш и да се съпротивляваш, как ще тръгнеш срещу собственото си дете? Срещу цялата армия от нови деца, чиято мисия е да поставят заедно с нас основите на Новия свят?

Искаме или не, осъзнавайки го, или (все още) не – светът ни се променя коренно. И ние се променяме с него. И всеки един ход от този грандиозен спектакъл е свързан със свободните избори, които правим. Включително кулминационните моменти на зараждането на новия живот и смъртта.. Всъщност някой може ли да каже къде е началото и къде е краят, дали влизаш или излизаш през вратата? Всичко е един прелестен кръговрат… Само, че сега излизаме от кръга, в който дълго време се въртяхме и лутахме, и продължаваме нагоре, в безкрайно виещата се спирала.

 Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!