Лудориите на Мартенския заек и новите енергии
По-абстрактно заглавие не можах да измисля 🙂 Но пък сигурна съм, че като премине първоначалното досмешаване, много от вас ще си кажат “ммм, да.. има нещо лудешко в този изминал март месец”.
За нови енергии си говорим отдавна. Още отпреди 11:11:11. То така или иначе от години все ни изсипват една манна небесна с все нови енергии, но сякаш по някое време есента миналата година, забързването и новото стана още по-осезаемо и различимо. Мама и татко, че и цялото звездно семейство все пак са милозливи, приемащи и разбиращи и си знаят, че от еони живеем с кепенци на очите, в пашкулчета, които ни сковават и сме позагубили някои от вродените ни най-естествени умения. Затова са търпеливи и ни изпращат на порции от тези енергии, белким успеем да ги интегрираме, да преглътнем хубаво, да ги усвоим, да си починем и чак след известно затишие да ни пратят нова хапка.
И така, неусетно през целия този период, ние послушно, последователно и старателно си поемахме и отработвахме тези енергии. Но както вече знаете, времето толкова много се промени, ходът на времето се промени! С настройването на Земята към ускоряващите се енергии на времето, нашето прекрасно физическо тяло и в частност нервната ни система се опитва да се адаптира, да се приспособи и привикне към този динамично променящ се темпоритъм. Сигурна съм, че сред вас няма нито един, който да махне пренебрежително с ръка и да каже “Да, бе – глупости”. Времето е ускорено, времето трудно ви стига, времето сякаш препуска и докато се усетите, дните си минават, а заплануваните задачки сякаш изостават.
Линейното време е илюзорно – това вече сте го чували. Но истинското осъзнаване на природата на времето, така, както то игриво може да прави стъпки напред, назад, встрани, нагоре и надолу – можем да го осъзнаем изцяло едва след като овладеем изцяло психичните си сили, които все още са в латентно състояние. Е, пробуждат се лека полека де, има прблясъци 🙂 Има един много, ама много прост метод да се справим с препускащото време. И той е просто да се отпуснем, да не сме във вечното напрежение, че нещо ни се изплъзва, а просто да се отпуснем и да се носим заедно с вълните на случващото се, без да се напрягаме и взимаме твърде насериозно. Изживявайки с удовоствие и радост всеки един обикновен наглед миг от ежедневието, всъщност ставаме част от времето, пътуваме осъзнато и контролирано в него.
Наред с все по-осезаемите игри на времето, цялата звездна карта се пренареди този март месец. Един куп планети обърнаха хода си в ретроградност (Меркурий, Марс, Сатурн), подредиха се по начин, който се случва веднъж на .. ами не знам на какъв точно период – но се случва рядко. Това далеч не означава, че всичко изведнъж ще се срине, просто настанаха едни интересни дни и седмици, предизвикателства и изпитания едно след друго.
А новите енергии… ох, дори за най-опитните и сензитивните сред нас, тези нови енергии, които ни се изсипаха март месец са толкова нови, толкова непознати и невъзможни за категоризиране и слагане в позната форма, че предизвикаха един куп неразбории. Казахме си, че предстоящите времена ще бъдат много турболентни, ще има сериозно чистене на кармични уроци, че трябва да стоим центрирани и да не позволяваме на никакви крайни емоции като махало да ни тласкат в една, или друга посока.. и хем го знаем, хем… се оказа доста трудно. Това чистене, това турболентно преминаване към така желаното извисяване в енергиите, за което работехме със страст и цялото си сърце, започна да се случва. Но нима някой ни е казал, че ще бъде леко, меко и няма да друса?
Преди години, когато в един петък, 13-ти ми казаха, че вече няма да продължа работа на “високия” си пост в една фирма и дълго време след това се чудех какво се случи с корпоративния свят от който бях част, си мислех, че това е просто нещо неприятно, което ми се случва, но то е временно и вероятно ще ме заведе до по-добра работа. Но каквото и да говорех, вътрешно си стоеше въпросът “Добре де, защо това неприятно нещо ми се случва?”. И това се повтаряше и повтаряше и повтаряше, докато в един светъл ден, високо в планината, не прозрях най-сетне истината! – Ами че аз сама бях създала тази реалност. Сама бях заявила на висок глас, бях утвърждавала с дни, седмици и месеци даже желанието ми да бъда свободна, независима, щастлива, да научавам още по-бързо и по-ясно уроците си, да бъда полезна за другите, да разпространявам наученото и сама да управлявам всеки аспект от живота си. Аз се бях освободила от оковите!!! И осъзнавайки това (отне ми около година), пристъпих смело към живота, който бях възнамерила. И сега го живея в цялата му прелест, радост, благодат и изобилие. Но възнамерявайки този скок нагоре в собствения ми живот, изобщо не ми беше хрумнало, че така ще друса! 🙂 И в първия момент не разпознах, че турболенциите всъщност наместват енергиите, за да получа това, което си бях поръчала.
И така, скъпи приятели, всички ние, колективно работейки за светлината, за осъзнаването, за повдигането на колективните ни вибрации, ясно изказваме всеки ден намерение, и не само това – активно работим. Но никой не очаваше да друса така, нали? 🙂
Осъзнах, че сред светлинните работници започва да се очертава процеп. Което бе шокиращо в първия миг! Ама как така! 
Откъде накъде!? Конкуренция, противопоставяне, някакви интереси, някакви обиди, някакви злостни подмятания, някакво надскачане? Та нали всички вървим в една и съща посока, водени от едни и същи светли мотиви? Даже едно добро същество, което много харесвам ми каза, че има сериозен дисонанс между моите вибрации и неговите и не желае да вървим заедно по пътя. Дооообре.
В първия миг това ме стресна, но работейки все по-отдадено и получавайки все повече информация (особено потвърждавана и от други близки по вибрация души от семейството), осъзнах нещо друго. Не просто енергиите са нови. Оказва се, че има определени хора, които наистина са с нова, тотално непозната вибрация, която бидейки толкова нова и непозната, даже се чувства като агресивна, непонятна и неприятна от хората, решили да изберат да останат в дуалността. Точно за това говорехме неотдавна – че има няколко възможни избора сега пред хората – Да останат да служат на другите, да служат на себе си, или да престанат да се лашкат в дуалност, в полярностите между добро и лошо, тъмно и светло, ин или ян, мъжко или женско. Третия възможен избор е да се надскочи дуалността, да се тръгне към единното съзнание. Всеки от тези избори е ОК, уместен е, просто води до различни реалности! И осъзнах, че са изключително малко хората, взели този съзнателен избор да излязат тотално от дуалността, те са буквално единици!
Каквото и да си бърборим за Любов и единение, масово хората се лашкат в дуалност. А малцината, които макар и леееко са се понадигнали над дуалността, вече вибрират различно!
Любимият ми Крион казва, че в точно тези времена разцеплението ще дойде отвътре, измежду светлинните работници. “Има хора, които няма да се съгласят с вас, че такова нещо е възможно: че вие като хора можете да понесете в себе си силата на цялото същество (Висшият Аз), което седи на златен трон вътре във вас. Те няма да се съгласят, че притежавате силата да се сдобиете със статута на извисяването. И когато започнете да го правите, скъпи мои, те и останалите ще ви заклеймят като нещо различно, защото те се страхуват. Не са готови да се пробудят. Ще приемат това, което вие правите като заплаха, скъпи мои, защото изведнъж сте способни да правите неща, за които на тях са им трябвали години. Това, което те са правели като помощници и сътрудници на Старата епоха, сега се прави самостоятелно от хора, които носят в себе си новата сила на Епохата Сега. Вие ще можете да правите за себе си разни неща, които в миналото само те са можели да правят за вас.”
Ще попитате “Какво да правим с нашите приятели от Новата епоха, които вече не ни говорят? Решението е следното: Вас ви обичат безмерно и тази любов, която притежавате е вашата светлина и вие трябва да я носите високо. Не трябва да позволявате на никой друг човек да я отслаби, дори и една частица от нея. Този ангел вътре във вас плаши мнозина, защото притежава нова огромна сила. На тези, които се противопоставят на вашата нова енергия и убеждения, вие ще им се виждате странни, различни и непонятни, заради това, че можете да предизвиквате такива дълбоки промени в енергията около себе си. Няма да схванат промяната като част от плана, в който самите те вярват. Ще се страхуват от вас и ще ви отричат. Затова решението е да продължите да носите светлината колкото се може по-високо.”
Това и правя. Упорито и отдадено, целия март месец. Било то в индивидуални срещи, разговори и работа с отделни хора, които са изказали намерение и готовност за такава работа, било то в групови практики. Изключително тежък бе този лудешки мартенски месец, откъм задачки, обем свършена работа, включително вътрешна такава, осъзнаване и отработване на разни неприятни кармични модели и шаблони, които сякаш се бяха наговорили да се появят накуп!
Свършихме чудесна работа с Тенислав във Варна, където се отприщи огромна енергия, изчистихме един куп стари модели, посяхме нови светли семенца, а почвата бе така благодатна, че новите свежи стръкчета се показаха почти веднага! Изцелението тръгна по всички линии още в двата дни, в които бяхме в прекрасния нежен морски град, а светлината, която струи от пробудените души там става все по-силна и обхваща все по-големи територии.
Свършихме чудесна работа и в София, макар и по-фокусирани над физическото ниво, но отново отворихме нови пътища за светлината, вярата, надеждата, помяната в живота на много хора. Още един куп работници свършиха чудесна работа в различни градове – Анастасия Гешева и целия екип на Алхамбра, Ваня Стойчева и още много много други знайни и незнайни фарове разпръскваха светлината навред.
Предстоят още много, прекрасни събития, организирани от светлите работници, енергията тепърва ще се разнася из цялата ни прекрасна родина. Нека наистина останем осъзнати, центрирани, да устояваме на всички пориви на разлюлялото се махало и всички кармични турболенции. Нека по-мъдро ги идентифицираме, нека подхождаме с разбираме към тях и вместо да влизаме емоционално в тях, да ги наблюдаваме. Всички сме в урок. И колкото по-съзнателно наблюдаваме развитието на този урок, толкова по-лесно ще намерим пътя към отработването му.
Такива бяха лудешките игри на мартенския заек. Април започна шеговито, с пречистване – снежно-дъждовно, обляно в златна слънчева светлина. Сякаш нещо протече, нещо се изчисти, разтвори и започна да пише нова страница. Дано да е така и при вас.
Продължаваме смело напред, скъпи приятели. Чака ни работа. Да ни е спорна, партньорска, съзидателна и животворяща. Благодаря ви, Обичам ви!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
svetla
2 април, 2012 at 01:15Марти…, БЛАГОДАРЯ за Всичко, което правиш, за всичко, което Си!
Бургас те очаква! Има ли такава ‘времева линия’:-)) в твоите усещания за идване в Бургас с всичките прелести на едно такова случване …?
Прекрасен Април желая на всички – започна с Божието чувство за хумор – сняг на парцали в София, докато в Бургас припичаше ярко пролетно слънце,а Морето…, да не ви говоря…, магия!
Работете, радвайки се и с повече чувство за хумор и смях от сърце!
radost :)
2 април, 2012 at 09:40Скъпа Марти :))) Видях себе си в тази статия :))) Благодаря ти :))))))
Нямам търпение да видя каква ще бъда следващата хапка 😉 :))))))
Приятен и слънчев ден на всички 🙂 Много светлина, добрина и позитивна енергия :))))))
Dear Marty :))) I found myself in this article 🙂 thank you :))))))))
and I can’t wait to see/feel what will happen next 😉 :)))))))
Have Great sunny day today 🙂 Lots of Light, Goodness and positive energy :))))))))
Ангелина Димитрова
2 април, 2012 at 09:51Марти, тази статия е чакана от мен, така както, майка чака рожбата си, да се появи на бял свят. Благодаря, че в нея аз намерих точните отговори, на въпросите, които бликат, като фонтан, от душата ми. И се питах всеки ден, защо хората, които срещам и на които казвам, че съм щастлива и съм доволна от живота си, ме възприемат, като странно същество. Но, Благодаря Марти, че ми даде шанс да се отърся от тази дуалност, която ме лашкаше като атом, от идея в идея, от мисъл в мисъл, и път в безпътието. И днес душата ми е пълна с обич, вълнувам се от всеки миг, обичам себе си, повече от всякога. Светлината е пред очите ми.
Днес тук и сега, аз съм в прекрасно здравословно състояние. И като Хитър Петър, съм тръгнала с торбата с позитивните емоции, да ги раздавам, на тези които срещна по пътя си. Много благодаря, че си до мен, в този Нов свят! Благодаря, че те имаме!
Martina Ivanova
2 април, 2012 at 10:58Момичета, благодаря за добрите думи, радвам се, че заедно се ориентираме по-ясно в случващото се около нас.
Светле, има го Бургас и още как 🙂 Голямо желание имам да ви дойдем на гости, просто трябва някой на местна почва да ни помогне с организацията.
VET
2 април, 2012 at 11:02Марти, а би ли ми казала ако можеш как да се справя с най-близките хора. Най-много болка получавам от тях. Никой не вижда светлината и обичта която искам да им дам. Този месец март хората около мен, които обичам безкрайно показаха най-неприятните си качества. Какво ли мога да очаквам през април. Аз виждам промяната наистина тече навсякъде, но само аз е виждам. Имам чуството че все повече се отдалечаваме.Много ми е трудно, но искам да се справя на всяка цена. Много съм сама, много съм различна от тях и дори немога нищо да споделя с тях, защото няма да бъда разбрана. Аз вървя по този път от 5-6 години и за мен връщане назад няма, но ми е трудно, много трудно да се справя с болката. Дай ми съвет ако можеш.
Martina Ivanova
2 април, 2012 at 22:45Не я виждаш само ти, мила! Много са хората от духовното семейство – само се огледай, пожелай го, възнамери го и ще започнеш да ги привличаш като магнит!
За жалост духовното семейство рядко съвпада с физическото ни такова… Или поне не ги разпознаваме като такива – защото именно от тях получаваме най-големите порции енергийни изпитания, болки, трудности, страдания.
Недей да се криеш, недей да се свиваш, недей да се опитваш да се впишеш в калъпите на обществените порядки и на това, което социума очаква от теб. Няма как да се слееш с масата, когато душата ти копнее да се измъкне от нея.
Не се опитвай да ги променяш твоите близки, не се опитвай да им влияеш и да ги убеждаваш. Просто се осмели да бъдеш себе си, заяви се смело в пространството, разпери крилете си. И тогава светлината ти ще привлече и повлече със себе си всичи онези, за които сега се терзаеш. Стига това да е техният избор. Може и да са избрали друго.. може дори да се наложи да разделите пътищата си. Но ако това стане, висшия ти Аз ще те води и ще разбереш уместността на случващото се – защо няма да усещаш страдание, болка и усещане за загуба.
Недей на всяка цена. Просто се осмели да бъдеш себе си. И всичко останало ще се подреди.
VET
3 април, 2012 at 08:43Благодаря ти Марти!
Rayna
14 май, 2012 at 21:20На много места е така. Но всеки си има свой път и си го върви, осъзнато или не. И има право на това.Сега получаваме възможността да го разберем това. Няма гаранция,че опитвайки се да помагаш на някого не вършиш насилие над него. И си губиш, всъщност,времето,най-малко,защото може и да му пречиш. И аз все се боря да “просветля” майка ми, на 90 години, а пък тя не се дава. И аз се ядосвам. И си се чудя на акъла, и пак се хващам. Някой нещо бърка. Дали този път не съм аз? Ще проверя още няколко пъти.
Българска мъдрост не помня откъде: Сами идваме на този свят и сами си отиваме. И за успокоение: Ако някой в една къща е просветлен, повдига нивото и на другите, помага им косвено чрез своето развитие. И това не е мое. Може да е от Мартина.
Nikola
3 април, 2012 at 04:12Скъпа Мартина,
струва ми се, че от около шест месеца различията в енергията в България се засилват по някакъв начин. Пътувам чести до тук и извън страната, на периоди от две-три седмици до месец, и като се връщам и общувам с мои приятели, съм изненадан от една нова острота, която се появи на тази територия, нещо, което преди никога не бях срещал тук – има някаква нахъсаност във въздуха, в общуването между групите търсещи, напрежение. Никого не съдя, аз принадлежа само на себе си, не на групи, течения и на нови енергии. Но когато например посетих на два пъти в Седона семинарите “Навлизане в Сърцето” за период от година, а и преди това, когато съм ходил там, защото е прекрасно средище на новите идеи и светлина, забелязвам една непрекъсната тенденция към омекотяване, помиряване и благост. Самият Друнвало и десетки мои приятели, а предполагам и аз самия, станахме по-мълчаливи, по-приемащи, по-заслушващи се в Земята, вместо да говорим и да си обясняваме как стоят нещата. За мен това са новите енергии. Еуфорията по промените на Земята, такава каквато я помня от 1998-1999 г. отмина, заедно с много турболенции вътре в нас. Фантастичните видения отстъпиха място на преживяването на Единство и хармония и последният път не си тръгнахме близо 4-часа след края на семинара, и тези часове ги прекарахме в безмълвни прегръдки, вглеждане в очите на човека срещу нас и люляни от една тиха вълна на спокойствие и увереност.
Не зная за последните промени, които сте предизвикали със светлинната си работа в нашата родина, не съм в час какво точно се прави и как, но на два пъти, когато се опитах да се свържа със Земята тук, усетих огромно напрежение, пренатоварване и енергия, която е на тази територия, но не е приета и интегрирана. Нещо се случва и аз нямам обяснение какво е. Не съм сигурен за тази пукнатина между хората, работещи върху себе си, че е точно така както обясняваш. Ако една енергия е Единна, Цялостна, Нова, идваща от сърцето, как така тя може да отблъсква някои, как може да бъде груба и да причинява дискомфорт? Това само говори за засилване на полярността, не за нейното лекуване. Искрено се надявам това да е временен процес, който вярно непознат за мен досега, да донесе повече светлина тук.
Съвсем не искам да създавам напрежение със своите наблюдения, по-скоро ги оставям за себе си в по-голямата си част, но мнозина мои приятели се оплакваха от световъртежи, болки по цялото тяло и силна пренапрегнатост през последната седмица, за която ти споделяш за масова дейност в България. Участвал съм в редица лечения за Земята, от малки индиански селища, до по-големи градове, както в Щатите, така и в Полша, Испания и Португалия, по-малко тук, но никога не съм усещал турболенция, а само успокояване, енергия, която е работила за всички, а не само за едни, а други да отблъсква или да им вреди. Аз съм сигурен, че Майката Земя може да се справи с всичко и това ще отмине също. И накрая ще споделя една молитва, която ни беше предложена от хопи старейшина, която е молитва за осъзнаване. Малко тромаво ще я преведа, но се нядявам да е ясен смисъла:
– Ние се молим да се пробуди светлината в сърцата ни, не светлината в другите, защото само собствената ни тъмнина пречи да видим всеки един като брат и сестра.
– Ние се молим да живеем в Единство, защото само собственото ни разделение, ни пречи да видим всеки един като брат и сестра.
– Ние се молим да изчезнат границите в нас, защото само така ще изчезнат границите между народите и расите.
– Ние се молим да смирим умовете си, защото само желанието да сме велики, ни пречи да видим истинското си величие.
– Ние се молим за дълбок покой в нас, защото само така ще видим, че Великият Живот винаги е бил миротворен и без-усилие.
– Ние се молим за да се завърнем във великото единство, защото само чрез него сме истински господари на себе си, не чрез борбата със себе си…
Най-хубавото на тази молитва е, че винаги се казваше различно и сърцето винаги добавяше нови и нови неща към нея.
Rayna
14 май, 2012 at 20:20Мда-а, така си е!Тоя Мартински заек… и той с чайче! Всички да се подготвят за дълбоко пречистване! Само варненци и бургазлии да не напомнят за морето, щото знаете ли как е в София, където се става мъдър? Онзи ден ходих до Варна за 1 ден и още на Повеляново взе да ми олеква. А като се върнах, седях половин ден на стола в кухнята, докато се адаптирам отново към софийските енергии. Хубаво че имах Сириус-Д и зеолитова вода, сигурно са ми помогнали. И какво са се затичали всички към София? Нещо ги засмуква насам. От заека ще е – организирал е някоя вихрушка.