Невидимото отвъд мъглата

January 20, 2012
By

Здравейте отново в петък, любими приятели.

Реших, че е крайно време да възвърнем към живот традицията на петъчните притчи и помолих Крион да ме насочи – какво в момента е важно да отработим, какво е нещото, на което трябва да обърнем внимание…
Както винаги, съвсем “случайно” вниманието ми бе насочено към притча, която говори за нещо, което в момента е особено актуално за голяма част от вас – виждам го, срещам го в очите ви, в разговорите, които водим. Дори със скъпите, просветлени същества, които срещам често и с които говорим и споделяме.
Искате ли да разберете какво е то? С удоволствие ще ви разкажа. С петъчната притча 🙂

Индианецът Дейвид

На един остров живеел индианец на име Дейвид. Островът бил хубав и плодороден. А Дейвид бил от царско потекло, понеже дядо му бил вожд. Дейвид си живеел добре на острова – храната била изобилна, а племето му открай време си живеело славно.
Само, че островът имал една странност – на 4-5 километра от брега се спускала плътна мъгла. Тя заобикаляла острова от всички страни и тъй като никога не се доближавала до брега, дните били общо взето слънчеви и ясни. От незапомнени времена мъглата си стояла на същото място като злокобна поличба и отвъд нея не се виждало нищо.

Дейвид израстнал с тази мъгла, а жителите на селото я познавали от поколения. Те не я разбирали, но се страхували от нея, тъй като от време на време се случвало някой селянин да доплава близо до нея и повече никога да не се върне. Носели се най-различни истории какво се случвало, когато навлезеш в мъглата и обикновено се разказвали вечер, край лагерните огньове. Съществувало поверие, че ако някой попаднел в мъглата, останалите трябвало да се скрият по къщите си и да не гледат, защото се случвали страшни неща.

Странно, или не, но когато навършил 34 години, Дейвид изведнъж изпитал непреодолимо влечение към мъглата! Той почувствал, че в живота му липсвало нещо. Може би някаква истина, която лежала заспала години наред и чйто отговор се криел в мъглата? Вярно, оттам никой не се бил връщал, но това не означавало непременно край, разсъждавал Дейвид.

И така, той поел смело, без да каже на никой от старейшините, да види какво има от другата страна на мъглата. Качил се на кануто си и изпълнил церемония за успеха на начинанието. Благодарил на Бог за живота си и за предстоящото откровение. Знаел, че каквото и да му се случело, поне щял да добие познанието и това му давало сила.

Дейвид загребал безмълвно към мъглата и навлизайки плавно в нея, усещал притегателната й сила. Кануто потънало в мъглата и тишината, и изведнъж страхът сграбчил Дейвид. Започнало да става все по-тъмно и непрогледно, прокрадващия се страх накарал Дейвид да се разтрепери от студ и ужас, преосмисляйки лекомислената си постъпка.

Дейвид плавал часове наред из мъглата и накрая взело да му се струва, че никога няма да излезе от нея. Треперел от страх, защото знаел, че е сгрешил. “Ами ако остана тук завинаги и умра т глад и студ в това кану?! Аз съм наследник на кралския трон и извърших такава глупост, предавайки предците си!” – упреквал се той. Дали някога щял да се измъкне от тук? “О, къде е истината, която търся?!”- провикнал се Дейсвид в мъглата.

И тогава се случило чудото – Дейвид най-сетне излязъл от другата страна на мъглата! Изумил се от гледката, защото пред него се открил цял един нов континент: красив и покрит с хора и селища докъдето  му стигал погледа! От комините излизал пушек, а по брега се носели песни. Часовоите, разположени по протежение на мъглата веднага го забелязали. Щом зърнали Дейвид, те веднага надули роговете си в знак на приветствие, за да съобщят на останалите, че още някой е преминал през мъглата. И тогава цялата земя се разтърсила от мощен рев. Възглас за поздрав! Възглас за почест! Когато стигнал до брега, хората го наобиколили , вдигнали го на рамената си и ознаменували преминаването му през мъглата. От този ден Дейвид заживял нов, просветлен живот.

Успявате ли да видите истинския замисъл зад тази история? Може би някои си мислят, че двата свята символизират света на материята и света на астрала, а мъглата е воала на смъртта? Съвсем не 🙂 Фокусът на тази притча е страха. Страха, който ни изпълва всеки ден да се втурнем към непознатото. Стоим си на мъничкия, уютен, добре познат остров, където познаваме всяка тревичка и всеки завой. Може да не е най-прекрасното място на земята, както приятен е островът от историята. Може дори да не е остров, ами една схлупена сива, картонена кутийка, в която никак не се чувстваме свободни, щастливи и не изживяваме пълноценно и радостно дните си. Но тази кутийка е единственото ни познато нещо, поне е сигурно! Или само така си мислим.. Така сме унесени в инертността на шаблона, че сме възприели тази кутийка за сигурност и стабилност. А тя може да рухне с всеки порив на вятъра! Ами тогава какво – ще се окажем голи и уязвими, объркани и несигурни? А отвъд този мъничък остров се простира необятно поле от възможности! Израстване, проясняване на съзнанието и безкрайни потенциали, от които да избираме. Извън кутията има свобода, но пък тя е свързана с поемане на отговорност. И тук идва другия страх.

Пред всеки от вас се простира мъглата на страха, съмненията, несигурността. Всеки човек си има своя собствена, различна мъгла, която представлява различно предизвикателство и урок. А в мъглата се крият различни страхове – страхът от успеха, от извисяването, от просветлението, от изобилието, от любовта, от свободата, от поемането на отговорност. И преди всичко страхът от неизвестното и промяната, страхът от живота. Дон Мигел Руис казва: “Да бъдеш жив е най-големият страх на човека. Смъртта не е най-страшното за нас; най-големият ни страх е да поемем риска да бъдем живи — риска да бъдем живи и да изразяваме истинската си същност. Да бъдеш самия себе си е най-големият страх на човека. Научили сме се да живеем, опитвайки се да удовлетворим изискванията на другите. Научили сме се да живеем според представите на други хора от страх, че няма да ни приемат и няма да бъдем достатъчно добри за някой друг”

Много от вас “знаят” всичко това. Дори правят плахи крачки в посока на мъглата. Но още щом навлязат в нея, биват обхванати от добре познатите страхове, несигурност, неувереност и губят вяра в себе си. Губят се очертанията на “сигурността”, а отвъд мъглата все още нищо се се вижда ясно. Разбирам, че е трудно да вървиш уверено напред, докато виждаш едва до следващата крачка. Но това е пътят, който води към следващото ниво, а Духът се грижи за всяка наша крачка – няма начин тя да ни заведе към гибел. Да вървиш, воден от вярата, въпреки, че не виждаш надалече и не знаеш какво те очаква там – това се иска от нас в новата енергия.

Страшно ли е? Но едно е сигурно – ако останете в сивата кутийка, на острова – никога няма да познаете свободата и изобилието, което се лее там, където се празнува Живота! Не се страхувайте! Дори да сте тръгнали по Пътя и да сте заседнали в мъглата в мрака, без да виждате ясен знак, път и посока – не се страхувайте! Това е само преходен период, който ви позволява да се нагодите и адаптирате към предстоящото, към новото, да се изправите срещу страховете си и да извадите навън онази скрита сила, която сте потискали толкова години.

Хората около вас ще ви предупреждават да не го правите – да бъдете разумни, да стоите на сигурно и да не напускате зоната на стабилност и комфорт. Непрекъснато ще се опитват да ви разколебаят. Но онази частичка от вас, в която е записана генетичната информация по времевите линии знае много добре кой е правилния път – и именно тя ще ви води и ще ви дърпа настоятелно, въпреки гласа на здравата логика и разум.

В новата енергия всичко познато се преобръща. Време е да разпознаете хората, случките и местата около себе си, да се откъснете решително от старата енергия и да продължите по собствения си път. В тези времена всички познати шаблони се обръщат, пречупват, разрушават. Нищо не е така, както толкова години са ни “учили” и програмирали – и това се отнася до целия ни познат и непознат свят – от хранене, здравеопазване, обучение, социална и политическа система, религия, вярвания и убеждения. Шаблоните са разкъсани. Кутийките са разклатени и сринати. Време е да погледнете отвъд тях, да прекрачите смело през изпитанието на мъглявите страхове, да поемете отговорност и вземете успешно изпитите си.

Защото няма по-голямо блаженство на тази планета от умението да видите кой сте. И всичко, което до скоро ви е угнетявало, натъжавало и подтискало, днес вие сами можете да промените и управлявате със силата на собственото ви осъзнато намерение.

Да минем през мъглата. Време е за истинския Живот!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , ,

2 Responses to Невидимото отвъд мъглата

  1. Dobrinka on July 6, 2012 at 17:38

    Марти…прегръщам те…чудесно си го написала…върна ме 10 години назад и ми припомни всички преживявания когато аз тръгнах към “мъглата” и с абсолютна решителност влязох във нея…Да – имаше страх и несигурност, битка между ума и сърцето…и мисля, че точно когато се успокоиш и приемеш мъглата като място на което имаш възможноста да чуеш себе си…да бъдеш себе си – точно тогава се разкрива гледката на красивия слънчев бряг :)))Удоволствието е неуписуемо, а възможностите ,които получаваш – неограничени…Явно доста добре съм се забавлявала, защото много скоро стигнах до нова “мъгла” – още по-гъста и обвита в мистерия – но изпитвах силно влечение към нея…душата и сърцето ми буквално вече пътуваха към брега зад “мъглата” и след като веднъж вече съм я преминала се доверих на чуства и интоиция и потеглих…зад тази мъгла ме чакаше моята духовна половинка за да сподели с мен целия прекрасен свят…да свали оковите ми на суетност ,страх, срам , материализъм…да ми даде свободата във всеки един момент да бъда себе си и да следвам желанията си…:)))И до днес препрочитам четирите споразумения и винаги се стремя да ги следвам!Мечтая си всеки поне да опита да :
    1,Да бъде безгрешен в словото си!
    2,Да не приема нищо лично!
    3,Да не прави предположения!
    4,Винаги да прави най-доброто на което е способен!
    Марти, представяш ли си ако всеки опита? :))))

  2. София on August 17, 2013 at 18:10

    М-да, точно в началото на преминаване на мъглата съм.
    Марти, благодаря за прекрасната статия!

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook