Хлябът – храната на Боговете

October 1, 2011
By

Знаете, че дълбоко почитам и се уповавам на великата мъдрост, разказана в древните текстове и в притчите. Затова ще започна днешния материал с една мъдра притча.

Житното зрънце на Заратустра

Преди много години царят на Персия се завръщал от победна битка. Като минавал покрай селището, където живеел Заратустра, той решил да навести мъдреца, познат на всеки персиец.

Царят поздравил мъдреца с думите:

– Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената.

Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал.

– Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили.

Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал:

– Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб.

Завъртял пелерината си и поел към своя дворец. Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици:

– Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар.

Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му и не му давали мира:

“Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия. Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар? Докога ли ще се радвам на властта и имането си? Какво ще стане с мен след моята кончина? Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне? Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг? Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния? Как ли съм живял преди да се появя в този живот? Дали пък сега не съм се родил за пръв път? Как е бил създаден света? И как се е появил животът? Какво ли е било тук, преди да се появи животът?

Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог? Съществува ли Вечността?”

През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки инцидента между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси.

Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра следното послание:

“Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути!

Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата!”

В отговор Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо.

Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил:

– Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора!

И  обърнал въпросите си към индийския мъдрец Ченгрегаша.

– Висока чест е за мен да стоя редом с вас, казал Ченгрегаша, но съм удивен – защо потърсихте мен, след като у вас живее Заратустра, който несъмнено знае много повече?

Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил:

– Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост?

Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и дълго размишлявал. Накрая философът проговорил развълнувано:

– Не съжалявам, че пътувах месеци наред. Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена.

Докоснете се до природата и се слейте с живота. И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще потекат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила – силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота.

Няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него. Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек.

Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили.

 Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати.”

Великото учение на Заратустра е записано и прераства в една от древните свещени книги – РИГ ВЕДА (Възхвала на знанието). Заратустра, един от първите учители на Бялото братство ни оставя цяла една съкровищница от Вселенско познание. Което ние, за жалост сме погребали дълбоко и забравили. Не съм най-силният поддръжник на теориите за конспирация, но е факт, че древното, истински важно познание – за Вселената, за енергията, за грижата за тялото и духа ни, за астрологията и други свързани науки, е грижливо потулено, с години осмивано и профанизирано. До такава степен, че в днешно време, тези науки звучат неясно, абстрактно и подозрително шантаво на масата хора. Хората, отхвърлили истинското знание, но пък врекли се на “науката”, която странно защо няма отговор за най-важните въпроси. В резултат сме загубили познанието за това как да управляваме и използваме биологията си, забравили сме как да се храним, как да използваме енергийния си собствен (и на Планетата) потенциал. Лутаме се като слепци, служейки на интересите на шепа хора, управляващи световните индустрии, световната политика и капитал. Хората, потулили древното познание са стигнали до съвършено майсторство – ние отдавна сами се дебнем и си дърпаме юздите чрез осмиване, неприемане, подигравка, а в недалечното минало – и преследване. Сами поддържаме илюзиите на матрицата и посрещаме с присмех и отричане онези “странните” хора, непринадлежащи към познатите модели и масата, дето се опитват да се върнат към корените. А колкото по-неуки сме, колкото по-болни, заблудени и с капаци на очите, в толкова по-удобни пионки за манипулиране се превръщаме.

Един от най-големите парадокси е хлябът наш насъщен. Житното зърно е нещо свещено, съдържа в себе си цялото познание на Вселената, носи Живот, зърното, дар от Боговете. Знаете ли, че хранителен режим, базиран на покълнали житни зърна е в състояние да излекува почти всяко заболяване?

“Някога хората са имали „слънчева“ храна от първични растения и преди да посегнат към нея са настройвали своята вътрешна светлина с молитва. Днес не изпитваме нужда от подобна настройка, сигурно защото се храним предимно с хибриди, в които светлината почти е погаснала. Навлизайки в нас тя среща един замътен, тъжен светлик, към който прибавя своите още по-ниски вибрации.” – това са думите на Емил Елмазов, един от първите, които преоткриват и започват да отглеждат у нас древното зърно лимец.

Хлябът днес приемаме като даденост, като поредния артикул на щанда. Забравили за изначалната си същност, показваме към хляба отношение, което е сякаш отношение към нас самите – несъзнателно, неуважително, лишено от мисъл и чувство. По същия начин, както се отнасяме към хляба си, забравяме да обърнем поглед към същността ни, забравили сме как да се обичаме, как да се учим от себе си, устремени към преследване на нещо извън нас, към поредната лъскава опаковка.

Днес хлябът е символ на нездравословният начин на живот. Хлябът води до затлъстяване и един куп проблеми. Дори аз препоръчвам на хората, които се обръщат към мен за консултация да намалят консумацията на хляб. Но какви са причините?

1. Непокътнатото житно зърно има четири слоя. Преминавайки през всички процеси на лющене и “чистене”, горните слоеве, които съдържат най-ценните хранителни вещества се отделят. Четвъртата част (ендоспермът) от която се правят всички купешки брашна и хляб, е най-бедната на хранителни вещества. Остава само сърцевината, която представлява нищо повече от нишесте и глутен. С почти никаква ценна хранителна стойност, но затова пък лепкаво и напластяващо се в червата и стомаха вещество. Запушва нежните тъкани в черния дроб и действа като лепило, което слепва нечистотиите и така спомага за образуването на чернодробни и жлъчни камъни и всякакви други вредни натрупвания.

2. Хлебната мая, която масово се използва. Почти никой не знае, че хлебната мая представлява термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлериска Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…

И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пщеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.

3. “Обогатяването” на съвременния хляб с всевъзможни подобрители, оцветители, набухватели, консерванти. За тях сме говорили не веднъж и колкото и да се чувстваме комфортно като пренебрегваме информацията повдигайки рамене “Ами, какво да првим, то всичката храна е замърсена”, всъщност доброволно се съгласяваме с ролята на жертви.

Има ли изход?

Разбира се. Винаги има. Даже от всяка ситуация има поне няколко изхода. Стига да ни стиска да се огледаме и да ги потърсим. Жито все така се отглежда. Че даже набират сила позабравените житни култури като лимец, спелта. Аз например си купувам смляно на каменна мелница най-обикновено жито. Със все всичките му безценни слоеве и обвивки. Ето това е истинско пълнозърнесто брашно. В него се съдържат мазнини, витамини, аминокиселини, минерални вещества и соли в напълно балансирано съотношение, които съдействат за пречистване на кръвта, лимфата, подобряват метаболизма, перисталтиката. Мога да ви уверя, че цветът, ароматът и вкусът на този хляб, който приготвям вкъщи с любов нямат нищо общо и с най-скъпия и “обогатен” хляб от рафтовете на супермаркета. Содата, или кваста са най-лесните и удачни набухватели. Една питчица от този хляб засища за необикновено дълго време, работи за прочистване на организма и.. колкото и да звучи невероятно – действа “отслабващо” – защото помага на организма да се освободи от шлаки, натрупвания и мазнини. Една чудесна книга, събрала 55 рецепти за здравословен и вкусен хляб – “Здравословен хляб от житния дух на България” може да ви ориентира в изкуството на домашно приготвения хляб.

Всеки един от нас би могъл да направи качествена промяна в живота си, стига да повярва и последва правото си на свободен избор. И можете да започнете с малка, но важна крачка – със зрънцето на живота.

                                                                    * В статията са използвани материали от Магията на суровата храна  Доброхран и http://www.beinsadouno.com/

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

4 Responses to Хлябът – храната на Боговете

  1. Вери on October 3, 2011 at 00:11

    Здравейте, приятели! 🙂
    Много хубава обобщаваща статия!
    Мога ли само да обърна внимание върху едно малка и незначителна подробност?
    Долу, където пише: В статията са използвани материали от…сте написали земя на заем, а линка води към нашия сайт: recipemagician.com

    Благодаря за вниманието! 🙂

  2. Marty on October 3, 2011 at 08:01

    Вери, веднага се коригираме 🙂 Благодаря за тази наблюдателност! Какво да се прави – и двата сайта са толкова хубави и допълващи се, че човек лесно може да се обърка 🙂

    Поздрави!

  3. Вери on October 3, 2011 at 16:28

    Няма проблем. 🙂 Аз затова го нарекох незначителна подробност, а не объркване/грешка. 😉

  4. […] разказаха в интервюто на Вери, споменавала съм ги и в други материали, свързани със здравословното хранене, а на сайта им […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook