Не е ли време да си кажеш: Стига, стоп!?
Нужно ли е човек да стига до границата, до предела, до ръба на пропаста, че да осъзнае нуждата от това, че е време да каже СТИГА, СТОП, ДО ТУК БЕШЕ, да се събуди и да промени нещо или всичко в начина си на живот и в начина си на мислене? Въпреки примера на близки хора стигнали до ръба и борещи се за всеки подарен ден, човек продължава да живее в забвение и не иска да вдигне мъглата, спуснала се пред очите му!?!
Защо ви е страх да излезете от привидно/заблуденото "удобно" и "сигурно" русло, в което живеете ?!? Опитайте промяната за една, две, три седмици и проверете дали този начин на живот и мислене няма да се окаже правилния, вашия? И тук се поражда въпросът как да се случи промяната...