Не е ли време да си кажеш: Стига, стоп!?

Автор: МИЛЕН АНТОНОВ

Не е ли време да си кажеш стоп/стига, до тук бяхме?!

Час подир час, ден подир ден, животът си тече и отминава, а човекът носещ се по течението на навиците, управляван от рецепторите на устата, сгушил се в удобното легло, излежаващ се до последния момент, трупа ли трупа излишно тегло и различни патологии.

Научен от мама, тати, баба, дядо, телевизия и медии да живее “дуално” (добро и лошо/красиво и грозно …), разделен от всичко останало и със замъглено съзнание, дали не изпуска нещо важно? Зомбиран пред телефона, дали има способността да види в какво се е превърнал живота му и докъде ще го доведе това?

Общоизвестно е, че масите трябва да се държат под контрол, като бавно се създава фалшива среда на чувство за свобода.

Това е психологичен феномен в човешкия ум – да се приспособява и адаптира към това което му е подадено бавно във времето, дори то да е опасно за самия него.

Нужно ли е човек да стига до границата, до предела, до ръба на пропаста, че да осъзнае нуждата от това, че е време да каже СТИГА, СТОП, ДО ТУК БЕШЕ, да се събуди и да промени нещо или всичко в начина си на живот и в начина си на мислене?

Докога болният и объркан ум ще го води за носа и ще му вика – “Хайде бе какво толкова ще ти стане, я си живей живота, хапвай си месцето и тортичката, пуши си цигарките, пий си алкохола и кафето, не ставай рано, реагирай агресивно, стресирай се постоянно за щяло и нещяло, защото така правят всички”?

Въпреки примера на близки хора стигнали до ръба и борещи се за всеки подарен ден,  човек продължава да живее в забвение и не иска да вдигне мъглата, спуснала се пред очите му!?! Недоумявам и не разбирам безхаберието на човек към собствената му същност. Страх го е да излезе от привидно/заблуденото “удобно” и “сигурно” русло, в което живее?!?
Нужно ли е да убеждавам хората да опитат промяната поне за една, две седмици, за да видят как ще се почувстват, да проверят дали този начин на живот и мислене няма да се окаже правилния, техният?

И тук се поражда въпросът как да се случи промяната, с твърдо “СТОП” или с меко осъзнато, разбиращо “СТИГА”. Първото ще породи агресия, но умът не проявява ли и той агресия стегнал здраво човек във вредните за него навици, унищожаващ физическото и менталното му тяло? Второто ще постигне нещо само ако има стабилно, твърдо, ясно осъзнаване на протичащите процеси в същността, будно разбиране на положението, в което се намира обусловеният човешки ум.

“Духовното” върви с физическото, двете са свързани и едното влияе на другото, и обратно. Финият и свободен ум създава фино тяло. Под “духовно” не разбирайте пеене на мантри по цял ден, носене на специфични дрехи и накити, стоене в определени пози, влизане и излизане от състояние на медитация.

Осъзнайте живота в една постоянна будна цялост, в една активна медитация, в която няма влизане и излизане, няма полюси а има само ТУК и СЕГА, в този момент, това, което върша!!!

ТИ, който четеш това, ще си кажеш ли “СТИГА”?

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!