Равносметка за чудесата, Вселената и всичко останало
Традиционно по това време на годината някак естествено идва време за равносметка. За това което сме успяли да сътворим в изминалата година, за мечтите, целите и намеренията които сме реализирали и онова което ни се е изплъзнало. За паданията, ставанията, победите и загубите ни. За допуснатите грешки, за надраснатите слабости, за трансформациите през които сме минали.
И никак не е случайно, че точно в края на годината минаваме през битката на полярностите, през прераждащата сила на Любовта, която ни носи Рождество. Символиката на 22 декември – най-дългата нощ в годината, онзи момент, в който тъмнина и мрак, добро и зло, мъжко и женско, старо и ново – се вкопчват в битка, или пък в единодействие..? Моментът на зимното слънцестоене, така жарко почитан от всички древни вярвания, свързани със силата на Природата. Моментът след който който светлината надделява и малко по малко започва да изпълва деня със заревото си все повече и повече.
И ето след това идва моментът на раждането на новото слънце, на новата надежда, на новата светлина. И ако погледнете в различните вярвания, ще намерите препратки навсякъде. Дали това ще е Исус Христос, чието раждане се предвещава от ярката Витлеемска звезда, дали ще е Буда, Хелиос, Хор, Аллах или божествена сила с друго наименование – няма никакво значение. Голяма част от вярванията и традициите в съвременните религии всъщност имат езически произход, който е потънал някъде в аналите на времето. Но езичеството в голямата си част всъщност изразява почит към природните сили и дълбоко знание за звездното небе. Кои мислите, че са тримата влъхви, следващи Витлеемската звезда предсказваща раждането на Спасителя? Кой мъдрец има умението да чете по звездното небе? Може би… може би – тримата астролози?! Защо точно датата 25 декември е избрана да илюстрира раждането на едно ново начало в толкова много религии? Защо ли е обвързано със Зимното слънцестоене? Защо цели поколения, раси, народи и култури са живеели в синхрон с природните и небесни сили? Защо всички усещаме онази чудна магия на Рождество? Защо и най-големият скептик казва, че по Коледа чудесата се случват? … Защо, защо, защо… Дано са повече онези, които са с отворени сърца и свободни от предразсъдъци умове, които си задават въпроси и намират отговори, които съумяват да се възползват от чудесата трептящи във въздуха. Този край на годината е наистина вълшебен и изпълнен както с предизвикателства, така и с възможности.
Да не забравяме сложните Ураново-Плутонови квадратури, които ни разтърсиха този декември и макар да донесоха доста драми и вътрешни пренареждания, всъщност отвориха път на големи трансформации и израстване. Да не забравяме мощното Новолуние в Козирог на 22ри декември (точно пък тогава! :)) което донесе силата да възнамерим и материализираме в пълнота всички наши сърдечни копнежи. Чудесата са навсякъде и само от нас зависи да успеем да се огледаме, да ги забележим и съумеем да се възползваме от тях. Или пък да зарием копита в тежките маси, магазините, празничното пазаруване и консумиране, или пък в гордия атеизъм “Ама моля ви се, какво Рождество, каква Коледа, аз като не съм религиозен, защо ме занимавате с глупости. Честити дълги неработни дни и толкова”.
“Значението на празниците припомня значението на живота. Те са крайъгълни камъни, на които човек посяда за малко, правейки равносметка за изминатия от него път. Когато нещата вървят добре, празниците са истински. Когато сме в криза, предпочитаме да се преструваме, че ги няма, защото те само ни подсещат за това, което не сме успели да направим, за това, в което сме се провалили, и за любовта, която не сме съумели да изживеем.”
Дано са повече хората, които са си позволили да погледнат изминатия път и визионерски да нарисуват този който предстои. И разберете, че религията няма нищо общо с вярата. Църквата няма нищо общо с Бог. Коледа няма нищо общо с Рождество. Христос не е икона или попска ръка, която да целувате. Свещенникът не е наместник на Бога и не изобразява Христовата вяра.
Едното е инситуционализирана система за контрол, власт и манупулация, а другото е искрица която се заражда, живее и гори отвътре. Едното е съграден от хората олтар опитващ да хване в рамки вярата, а другото е Вселенска, съзнателна, съзидателна енергия, чието съществуване вече е доказуемо от най-напредналата наука – квантовата физика. Едното е духовна сила, реално създание от висшите нива на Божествения свят, Вселенски аватар. А другото е човешка суета и его. Едното е празник на заколението и жертването на животно, а другото е пълник – със зряла сила, осъзнатост, любов, единение, доброта.
А в едно съм сигурна – повечето хора около мен, независимо дали са си окачили етикетчето “вярващ” или “атеист”, са задвижвани от една обща вяра – любовта. И това е достатъчно.
Усещате ли как видимо денят е станал вече по-дълъг? 🙂
Дано и в душите и сърчицата, след множеството преживяни трусове и изчиствания, да е настанала по-осезаема хармония, мир, тишина и любов. Това е работата на светлината.
Остават броени часове преди да пресечем невидимата граница разделяща Старо от Ново, Ясно от Непредвидимо, Написано от Пишещо се, Минало от Бъдеще…
С какъв “багаж” ще напуснем остарелите време и пространство, и с каква “раница” ще изберем да тръгнем по Пътя нататък, е наистина въпрос на ЛИЧЕН ИЗБОР. Дори и Господ не може да избере вместо нас…
Отърсете се от всякаква надежда за по-добро минало и си осигурете по-добро настояще и бъдеще.
Работете усилено в тези последни дни. Изкоренете плевелите. Защото новите семенца имат нужда от простор и грижа. А ще бъде забележителна година.
Какво се случи в моята лична година? – Оттеглих се от шумните публични изяви и пътувания из страната (за сега), съсредоточих се върху вътрешния си свят. Е, пак имаше обществени изяви – медийни, фестивални и лекторски, но някак в по-кротки и меки рамки. Умишлено малко, но пък толкова качествени! Гледката и усещането на пълна зала с топли развълнувани очи, благодарно втренчени в теб, прегръдките, разказите, споделянията след това… ах, как осмисля всяко дело! Благодаря за това! Благодарна съм и за всяка променена лична история, за всеки един от онези променящи се и порастващи чудотворци, които са намерили свой пристан, утеха, обяснение, подкрепа и любов чрез мен.
Дистанцирах се от хора, общности, събития и явления които не резонират с мен, не ги подкрепям, виждам фалша и неискреността в тях. Прекратих връзки които държах живи по силата на огромни компромиси, а в крайна сметка осъзнах, че лъжа само себе си. И тъй като освободих толкова пространство, веднага Вселената намери начин да го запълни. Срещна ме с удивителни, ценни, искрени хора, истински пионери в това което правят. Освобождавайки се от фалшиви гурута и претенциозни “духовни” общности с чувство за елитарност, поканих в живота си хора които са въплътили в живота си без претенции светлината и любовта и живеят това което говорят.
Преживях истински лични катарзиси, освобождавайки и изцелявайки аспекти на най-коварното и замаскирано его, което малко хора имат куража да погледнат в очите. И в резултат – крилете ми пораснаха още малко.
Допуснах една блага и женствена енергия да омекоти козирожкия ми устрем, поканих и приех едно ново семенце, което тепърва ще променя живота ми. Намерих един по-добър баланс и разбиране между вътрешното и външното, между мъжкото и женското, между разум и сърце, между наука и езотерика.
Получих и няколко силнички шамара от външното, които първо ме зашеметиха и ме накараха да се свия в черупката си. И може би и в това бе изцелителната им сила, защото там, в дълбокото вътре намерих силата си и изцелителния път. И вече съм много по-силна, центрирана и уверена в пътя си.
Успях да стана свидетел на удивителни поведенчески модели, които обаче не можаха да ме увлекат във водовъртежа си, но пък ми дадоха възможност да ги изуча отстрани, да разбера механиката им и начина за трансформиране.
Надградих уменията и знанията си като терапевт. Бродих из тайните на енергийната психология и надникнах в тях от първия ред. По удивителен начин сбъднах няколко мечти накуп. Добавих нови инструменти към наличните ми. Разширих още повече спектъра на разбирането и осъзнаването ми. Постигнах невероятни резултати с лекота с пациенти, с които конвенционалната психотерапия би се мъчила с години.
И точно когато си мислех, че вече няма накъде повече – съдбата ме срещна на ново с хора отдавна потънали в праха на историята. По един нов начин, неподозиран, толкова красив, толкова изтъкан от синхроничности, с толкова наситена ангелска намеса, с толкова обещания за нови съвместни начинания в огромен мащаб и въздействие, че потръпвам. Като “от нищото” изплува ясна визионерска идея за пътя напред.
Чудеса. А годината още не е свършила. Благодарна съм на всеки един от героите във вътрешния и външния ми свят, които имаха роля в този период от живота ми. И с трепет и вълнение гледам напред към предстоящото. Да, имам усещането за вълнуваща, дейна, трансформираща и съзидаваща година.
А вие? Имахте ли осъзнатостта и желанието да се откъснете от привидното на повърхността, та дори от споровете “Да празнуваме ли празниците или не; Вярвам ли в този Бог или не”? Успяхте ли да огледате изминатия път, да промените момента СЕГА и да погледнете с ясен поглед към новото отвъд вододела?
Още не е късно, ако не сте. Оставете товарите. Простете на себе си най-напред. На всички недоразумения в които волно или неволно сте участвали. За всички обиди, тегоби, трудности, спънки. Простете и оставете товара си тук.
И пристъпете с лекота, бодра стъпка, усмивка и пърхащо сърце напред. Каквото е “писано”, то ще се изпълни. Но само от вас зависи как ще се възползвате от него. А всяко нещо което се случва, носи възможности.
Съжалявам. Моля ви простете. Обичам ви. Благодаря.
Чудесата са тук. Да вървим напред.
Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
