Истории за доброто: “Аз просто искам да помогна…”

Преди време започнахме тази инициатива – “Мисия Добринка”, а в последствие се появиха и “Добрите новини“. Тук споделям с вас дочути, преживяни, споделни истории за Доброто. Доброто в нас, онова добро, което проектираме и извън нас, което даряваме, което раздаваме, и което отеква в нас като ехо… И за да отеква още по-силно и по-надалече, ви приканвам отново – споделяйте с мен вашите истории за доброто, а аз от своя страна ще ги споделям с хилядите читатели на сайта. Не за да се похвалите и получите потупване по рамото 🙂 Ами за да отприщим тази вълна на добруване и всеки докоснат от нея да я претвори в свое собствено добро. И да я предаде нататък. Доброто не е нещо, което трябва да остане скрито и потулено – сакън да не помисли някой, че имаме его. Имаме, разбира се. Че за къде сме без него? Но за егото – друг път. Сега ви оставям с дочутата от мен история във фейсбук. Благодаря за споделянето й. Благодаря и на вас, че ще я споделите и ще станете част от вълната на добруването.

Valentina Georgieva, facebook: “Това са големите Пет кьошета в София. Преди няколко минути спряха светофарите, настана голяма бъркотия, и един младеж – (вижда се на снимката) изскочи от тротоара, застана на платното и започна да регулира движението. А преди това един трамвай беше излязъл извън мрежата си. И съответно, след като младежа започна да регулира, сума ти шофьори скочиха и започнаха да му обясняват каква е майка му … Но младежът се усмихваше, отговаряйки, че иска да помогне. Постепенно компетентните шофьори се усмириха, тръгнаха съобразявайки се “регулировчика” … и движението се оправи. И в момента вали страшен дъжд, а самоотверженият младеж почти половин час /докато бях там/ си регулираше движението, и то съвсем професионално. И ако питате дали през това време дойдоха професионалните регулировчици – отговорът го знаете – НЕ естествено. И гледайки този младеж, стоейки доста време под дъжда, си мислех – що е то гражданско общество..? Може би е точно това – когато някъде има нужда от нас – да сме там, в точното време, на точното място … и с усмивка да казваме “ами аз просто искам да помогна”. В днешния ден, макар и мокра от дъжда, се почувствах някак си леко и горда, че има такива млади българи. Има надежда за България! :-)”

Има надежда, разбира се! И не само Надежда. Има и Вяра, има и Любов. И всички те живеят в сърцата ни. На всеки един от нас. Време е да повярваме в тях, да престанем да мислим за тях като за призраци от стари митове и легенди. Ами да им дадем сила и проявление, смело, без да се страхуваме кой какво ще каже, или ще си помисли. И да вървим напред! Днес е това, а утре е друго… бялата лястовичка вдъхновява друга, тя трета, а после цяло ято, цял народ. Предайте доброто нататък и вярвайте в себе си. Повярвайте и в “другите”. Човекът срещу вас е същият като вас. С различни тревоги, страхове, блокажи. Но дълбоко в сърцето си всички сме еднакви. И еднакво копнеем за свобода, радост, любов, добринка. Нека говорим, мислим и действаме от сърцата си. И ето, че до всяко добро същество застават още хиляда и едно. Тогава, тогава…. 🙂

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!