Миграцията на щъркелите

September 1, 2013
By

storks-wideДнес щъркелите си тръгнаха. Великото им пътуване започна днес, 1 септември, сутринта, към 10 ч. Миграцията на щъркелите е нещо, което се случва всеки сезон, всяка година, отзнаменува края на лятото и някак ни напомня, че златната есен чука на вратата. Обикновено това е гледка, която приковава погледите и фотоапаратите.

Но тази година стисна здраво сърцето ми, изправи ме на крака, с ръка на челото, сякаш отдавайки чест. И отприщи поток от развълнувани сълзи, които пак напират, докато пиша тези слова. Това със сигурност е една от най-величествените гледки и преживявания, които съм имала честта да преживея в този живот. Миграцията на щъркелите… уж природен феномен, който бихме потърсили в някое орнитоложко специализирано издание, а всъщност да ви кажа – това е една от великите прояви на единното енергийно вселенско поле, на единното, колективно съзнание.

Отляво, и отдясно, докъдето ти стига погледа към безкрайния хоризонт – виждаш само едно: едни черни вихрушки, които бавно, плавно се носят от далечния хоризонт, където морето се слива с небето, и идват към брега. Една по една, в съвършен порядък и последователност тези вихрушки се носят напред към заветната цел – далечния юг. Първата вихрушка идва и изпълва небето. Носи се в абсолютно безмълвие, без крясък, без стон, уж в хаос, но всъщност в съвършен порядък. Стотици птици увлечени в безмълвен, свещен танц. Разперили криле, понесени в единен вихър, сякаш фуния, която живее по собствени закони, по някакъв мистериозен начин привлича и съдържа в себе си частички от Вселенското енергийно поле... Виждаш как свещената геометрия оживява пред очите ти и се разгръща в мистичен танц. И колкото повече приближава към теб, толкова повече виждаш и опитваш да осъзнаеш как функционира това съвършено единно образувание. Има водачи, които явно са силни, знаят, имат опит и имат грижа и за останалите. Повличат ятото във вихър, където всеки се носи от създадената от съседа си по крило инерция – въздушна струя, а водачите се връщат непрекъснато назад, подкрепят и указват пътя на следващите. Първата вихрушка се разгръща и стотици крила покриват небето. Минават над главата ти, оставяйки тъмни сенки по пясъка. 

2013-09-01 09.55.58

Първата спирала се изтегля на юг и веднага виждаш втората, третата, четвъртата и всяка следваща, която изчаква предходната и се слива с нея. И танцът се повтаря – вихрушката увлича поредното ято, завърта го в магичен танц, полита напред, а десетки измежду стотиците се вият в спирали – напред и назад, грижейки се да събират ятото и да го направляват. Хиляди птици – в един безмълвен танц, в съвършено синхронизиран ритуал, където всяко движение, всеки размах на крилата, всеки отделен индивид знае своето място, знае ролята и задачата си, знае какво да направи във всеки един миг. Хиляди птици, хиляди индивидуалности, които действат като едно цяло. Съвършен синхрон, съвършено разбиране, отдаване, доверие, безусловна подкрепа. И всичко това се случва безмълвно. Без указания, без подбутващи крясъци, без недоволстващи, спорещи, изоставащи, неразбрали. 

Нормално – биха казали някои. Животните имат инстинкт и не влагат разумност в действията. Едва ли не от самосебе си се случва всичко това. Поне така пише в учебниците. Ах, колко много неща трябва да бъдат пренаписани в познатата ни наука!

Но в едно ще са прави хората – наистина няма нарочни разумни действия в това тайнство. Защото ако можеха да вложат това, което ние хората разбираме като “разумно действие”, сигурно половината ято щеше да изпопада, а другите да объркат пътя. Разумът, в измеренията в които сме свикнали да го използваме – няма нищо общо с проявата на колективното съзнание. Защото то е отвъд ума. Отвъд неговите заблуди, илюзии, спорове и противоречия.

3467-girl-listening-music-picturesТези благородни, красиви птици се носят от вихъра на една могъща сила, все още толкова непозната и неизследвана от нас, а в същото време – толкова близка и позната. Позната, защото сме част от нея. Родени сме в нея, дишаме в нея, сърцата ни туптят всеки миг в нея. Но умът ни, и всичко онова което си мислим, че знаем ни отдалечава от това място.. от същността ни. От това място, където всички сме свързани, като с жакчета, които ни свързват към една и съща уредба, където свири една прекрасна мелодия, която всички можем да чуем. Само ако махнем тапите от ушите си 🙂

Представяте ли колко би било прекрасно това? Онази синхрония, онази величествена гледка, която предизвиква трепет в сърцата ни – птиците, които се движат, дишат, чувстват и действат в едно свързано цяло, запазвайки идентичността си – ами че това можем да сме ние! Хората! Само ако поискаме, само ако си го позволим! Всичко живо на тази планета функционира по този начин. Всички живи същества са свързани в това единно колективно съзнание. Всички! Е, та само ние ли – венецът на Творението да сме изключение? 🙂

Вижте го пак в сърцата си – хиляди, милиони, и милиарди човешки същества, свързани в една единна, глобална мрежа, в колективното единно съзнание, в единния висш разум, където всеки действа като част от цялото, бидейки цялото, но запазвайки и себе си. Всички се движат заедно, към една посока и цел, доверявайки се, отпускайки се от вихъра, създаван от Цялото. Всеки се движи напред, но се и връща, за да се увери, че всички участници в танца на Живота следват посоката и ритъма. Вървиш напред, подпомагайки другите, носиш се на собствените си криле, подкрепян от инерцията на съседното крило, и в същото време сам създаваш инерция и път за следващите те…

И така – ято след ято, група след група, поколение след поколение – всички в една свързваща нишка, един след друг, но и преливайки в Едно. Усетихте ли го? Спомнихте ли си го? Ето това е една от характеристиките на Новото време. На златната епоха, на новите хора. Те не са там някъде, в необозримото бъдеще. Това сте вие. Включете жакчетата, чуйте музиката.. и да потанцуваме? Миграцията на щъркелите започна.

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , ,

One Response to Миграцията на щъркелите

  1. Петя on October 22, 2013 at 21:50

    Ха, стана ми толкова мило, че някой също си е поревал докато ги е гледал 🙂 Беше вълшебно и говореше директно на сърцето. Разтърсващо като чувство.

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook