Сандали със сърце – историите за доброто.
Днес продължаваме отдавна започнатата традиция да споделяме вдъхновяващите истории от ежедневието си. Онези истории, които го правят (ежедневието) цветно, красиво, вълнуващо, докосват сърцата ни и ни карат да виждаме ясно онзи чудесен свят, с живи ценности, с любов, разбирателство, взаимопомощ, състрадание. Това са историите за доброто.
В началото тази инициатива бе посрещната с овации от една страна, и с освирквания от друга. освирквания, защото егото веднага се надигна и се изрепчи “Вие пък, откъде накъде ще си развявате тук историите за сторени добрини. То доброто се върши тихомълком, не се говори за него”.
Аз пък ви казвам: Нека да говорим на глас за доброто! Доброто, което виждаме в деня си, доброто, което Вселената сипе върху ни, доброто, което другите правят за нас, и доброто, което ние правим за другите. Толкова много се говори по медиите за лошите неща, които (си) причиняваме. А на принципа на единното, колективно съзнание – всичко това се разпространява помежду ни и запалва и други искрици. И ако можем да го правим с лощите новини, то представете си какво чудо можем да правим с добрите такива.
Та, хайде – приканвам ви, споделете и вие вашите истории за доброто. Мисия “Добринка” с вдъхновяващи истории за доброто все още е във вихъра си. Споделете добринката сторена от вас. И нека тя запали огъня в още хиляди сърца!
Днес споделям разказа на едно мило, сърцато и много чисто момиче, за което неотдавна ви разказах – Ваня Иванова, или Ванилка съвсем сърдечно и неподправено изля възхищението и трепета си от товапреживяване на страниците на фейсбук. Решихме да го пренесем и тук. Колко още добринки може да запали само една?
” Искам бързо да ви споделя емоцията си от вчерашния ден, докато още е толкова силна!!!
Вчера като цяло, беше един много, ама много шарен ден: Ванила Китчън ЕООД е вече факт, правехме си профилактични изследвания (брррр игли!!!), срещах се с много хора покрай бъдещата Ванилница, ама всичко това, дето е толкова ново и вълнуващо за мен, остана сиво и лишено от всякаква емоция и чувство….заради една среща:
Скъсаха ми се сандалите миналата седмица. Аз държа на тях и реших тъкмо преди да замина на море (днес) да намеря обущар, че да си ходя пак с тях, толкова любими са ми. Тъй като имах работа из Младост, питах наляво надясно и ме упътиха към една женица.
Влизам при нея: мястото е малко, прашно, с едно телевизорче, жената е изключително вежлива, говори с толкова грациозност и уважение, видимо интелигентен човек, а около нея- скъсани обувки, миризма на лепило…
Показвам й сандалите и тя казва, че не само ще зашие скъсаното, ами и ще ги подсили, зашие, залепи отвсякъде. Стана ми мило. Поиска ми само десет лева. За мен това са малко пари за най-верните ми обувчици, а и все пак това е ръчен труд!
Бях си купила праскови от пазара. Казах й да си вземе една. Тя отказа от неудобство. Аз настоях няколко пъти и тя склони да ми каже: “Ти ми избери, която искаш.”.
Оставих й праскова.
А тя вдигна поглед от сандалите, погледна ме. С бавен, много спокоен, благодарен и дълбок глас ми каза: “Това е първата праскова, която ще изям за този сезон. Тя ще ми бъде обядът. Благодаря ви!”.
Това го мисля цял ден…начинът, по който ме погледна, по който ми го каза. Трогна ме, защото тя живее в малко ателие, труди се честно, със сигурност не й е лесно, а е запазила гордостта си, честността си и се труди! Не е на улицата, за да проси, за да се жалва. Тя е намерила начин е запазила достойнството си.
Днес ще ходя да си взема сандалите. Не знам..дано не си мислите, че преувеличавам, ама много се вълнувам. Направих й мъфини, ще й ги занеса от все сърце.
И за който се интересува: жената има ателие близо до магазина за килими в Младост 1, срещу Пътеките.”
Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
