Ваня-Ванилка и Vanilla Kitchen: В разнообразието намираш пътя си!

July 23, 2013
By

VanillkaВаня Иванова, или Ванилка взриви интернет пространството с ароматно-вкусното и цветното си присъствие. Ваниловата кухня (Vanilla Kitchen) е нейната рожба, която ежедневно отправя вкусни, весели, закачливи и мъдри послания към многохилядната си аудитория. Стотици оригинални, уникални и здравословни рецепти, снимки, подробности и тайни от кухнята щедро споделя младата майсторка, която щастливо е намерила призванието на живота си! С нея ще можете да се срещнете съвсем скоро на семинара “Открий призванието си, живей мечтите си“, а на кулинарните й изкушения ще можете да се насладите в новораждащата се сладкарница, която всички нарекохме “Ванилница”. Ваня за сега споделя само, че ще се намира близо до СМГ София и ще отвори врати през есента на 2013. За сега обаче ни допуска виртуално в най-потайните кътчета на кухнята!

Не устояхме на изкушението и му се отдадохме без борба. Надникнахме отблизо във Ваниловата кухня, за да разберем какви са тайните съставки на успешната рецепта, как един млад и талантлив човек намира и реализира призванието си. Оказа се, че естествения и натурален състав не е само в съдържанието на тортите, но и естествена, непринудена и много земна е самата Майсторка на кулинарните вълшебства. Подавам ви ръка и ви каня да надникнем в кухнята на Ванилка!

Благодаря ти, че се съгласи да надзърнем в тайните на Ваниловата кухня. Да започнем с най-важното – коя е Ваня?

Ваня е тортомазачка, бонбонолеярка и консултант по сладкишомайсторене. Ваня всъщност е едно обикновено момиче, стъпило с двата крака здраво на земята и открило таланта си. Нищо повече.

Кога откри таланта си? Винаги ли си знаела, че това си ти?

Имам някакви бегли спомени от детството си, че много съм обичала да готвя. Помня, че докато бях студентка, всяка сутрин преди да започна да уча гледах кулинарни предавания. Имаше дори моменти в които изпитвах силно желание да прекъсна ученето си във ВИАС и да се запиша в хранително-вкусовия техникум. Добре че не направих тази грешка. Ровех се в кулинарни форуми, записвах рецепти, събирах снимки. Но тогава не разполагах с никакви условия. Имах само една микровълнова печка и един котлон, но пак намирах начин да се занимавам по своему с готвене.

Вегетарианка ли си, или веган?

Аз измислих една дума, която най-правилно ме определя в това отношение. Аз съм пукояд. Пука ми с какво се храня. Малко е банално вече това прекаляване и самоизтъкване в пространството кой с какво се храни и какъв етикет има в зависимост от начина си на хранене. Досадно е вече, защото храната винаги излиза като тема на разговор. Кой с какво се храни. Не това определя човека. Ето сега с тези протести даже – става съвсем ясно, че няма никакво значение дали хората са вегетарианци, вегани или слънцеяди. Важното е кой какво носи в сърцето си. А вече дали са осъзнали, че яденето на месо е кофти – това вече е тяхна работа и аз нямам право да им се меся.

Иначе ако непременно трябва да се определя – веган съм, с много малки изключения. Просто гледам да не изпадам в крайности и да се правя на интересна. Като например все да ровя в чинията за да разбера дали случайно там няма следа от яйца, които не мога да ям. По скоро от уважение ще хапна, макар и мъничко. Парченце сирене е ОК, но наистина малко, защото тялото ми вече не търпи подобна храна, става ми лошо.

А как всъщност откри призванието си? Не си ли се чудила и лутала кое точно е твоето място?

Ами имаше и такъв момент. В училище като малка рисувах много добре, също и пишех много добре. Дядо ми беше много талантлив писател и една от мечтите ми е един ден да издам негова книга със стихотворения. Той беше невероятен човек. Научи ме да обичам природата, да разпознавам билките, да карам колело. Неговия дух съм взела, неговата любов към природата, естественото, натуралното. Той ме учеше да дъвча хляба до тогава, докато усетя сладостта от коричката.

Откривала съм различни неща, които ме привличат и ми се отдават. И навярно те също ще намерят своята реализация. Но много настойчиво и категорично се открои кулинарията. Това е моята страст. Нямам търпение да стана и да хукна в деня, да пиша рецепти, да снимам, да споделям, да експериментирам.

Плодова торта Vanilla KitchenЗнаеш, че няма случайни неща. Безкрайно съм благодарна, че така се подредиха нещата в живота ми. След като работих в няколко строителни фирми, накрая се озовах в компания, където работех нещо съвсем различно от специалността ми. И хубавото нещо там беше, че можех да работя от вкъщи. Така имах много свободно време, което гледах да оползотворя експериментирайки с готвене. В един момент осъзнах, че готвя абсолютно импровизирано – без рецепти, а се получаваха много интересни неща. Заваляха въпроси за рецепти в интернет, запали се голям интерес в хората. Реших да направя блог, който прерастна в сайт. Направих торта за една приятелка, после за още един приятел, за втори, за трети, и в един момент интересът нарастна до такава степен, че тази ми дейност зае всичкото ми свободно време. Не спях, нямах почивни дни, бях изцяло отдадена на създаването на торти, бисквити и сладкиши за хората, епскериментирах с шоколадови бонбони.

Преди година нямах и представа от всички онези сложни термини и техники, с които боравя с лекота в момента. Учех всичко в крачка. И възнамерявам да продължавам по същия начин. Ето сега например ми предстои отварянето на сладкарница. Съзнавам, че ще се сблъскам с много голяма бумащина, условности и институции. Обаче не искам да знам нищо предварително. Каквото се случи – това да е. На момента ще уча всичко, когато му дойде времето. Няма нужда човек да се презастрахова и само да се притеснява излишно.

И ето така всъщност открих призванието си. Макар че него винаги го е имало в мен, по-скоро го преоткрих.

Наскоро намерих в едни стари, забравени документи огромна папка с всякакви рецепти, които съм събирала от къде ли не. Е, от този период повечето са стандартни – с яйца и млечни продукти. Но предизвикателството е да ги адаптирам, да ги променя и създам нещо съвсем ново. Защото всеки може да прави сладкиши с яйца и сметана. Това не е трудно. За това са изписани стотици книги. Аз пък не съм в тази обща маса. Аз създавам нещо мое, нещо различно и уникално.

А как се осмели да се разделиш с работата си в онази компания?

Много интересен момент беше това. Случи се така, че имах доста тежък период. Предстоеше ни да се преместим от една квартира в друга – аз и приятеля ми Тодор. Но той точно тогава беше в чужбина по работа и цялото тежко преместване и последващото чистене и подреждане се падна на мен. В същото време вече трябваше да ходя и на работа – имаше промени във фирмата и работата от вкъщи вече не беше налична опция. Трябваше да ходя на работа в офис, където бях командвана да седя под час на бюро, въпреки че нямах работа. Това ме убиваше!

В същото време обаче хората продължаваха да ми пишат, да поръчват торти. И всяка вечер, аз се връщах от работа, почивах за кратко и правех торти до към 3 ч. през нощта. В един момет нямах никаква почивка, никакъв личен живот. И нещата назряваха, докато един ден срещнах човек, който дойде с големи и празни обещания и планове. Заради него се осмелих и подадох молба за напускане. Вече знаех, че с него нищо няма да стане, но вече знаех и, че това е моят път, получих тласъка си. Откакто не работя, работя повече от всякога. Всичко в този живот се случва с причина и е хубаво да виждаме и разбираме знаците, а не да негодуваме и да се оплакваме “Ох, пак ли, защо все на мен се случва”. Има защо на теб да се случва.

Детска торта Vanilla Kitchen Плодова торта Vanilla Kitchen

Как може човек да разбере със сигурност, че е намерил своето нещо? Своето призвание, правилно място?

Ами – като жертваш всичко и нищо друго няма значение. Като оставяш на заден план най-любимите си занимания, забравяш за тях и даваш цялото си внимание, мисли, мечти, време в това конкретно нещо – значи то е твоето. Но е важно и тук човек да си зададе правила и да си дава почивка. Иначе си склонен да дадеш всичко… и забравяш себе си.

А как реши да правиш точно торти сред всичките кулинарни изкушения на света?

Първоначално стремежа ми към тортите тръгна от идеята да правя веган торти, което всъщност съвпадаше с начина по който аз самата се храня. Приготвях храна за мен, за близките ми хора. Исках в храната ми да не присъстват конвенционалните продукти бяло брашно, бяла захар, маргарин. Всъщност, всичко това пак са веган продукти, но пък са пълни отрови. А в моите торти слагам само полезни и добри продукти. Всъщност това ми е основно правило и продължавам да го спазвам – Ако аз самата бих изяла парче от тази торта, ако за мен това е добра храна, значи тя е добра и за хората.

Сладкарството е върхът на кулинарията. В него можеш най-много да се развихриш, да си играеш, и в украси, и в комбинации, нови вкусове. Аз си играя много с декорацията, това е голямо предизвикателство. В масовото сладкарство точно за декорациите се използват много химични бои, едва ли не пластмасови украси, които хората ядат… На запад при една торта с фондан, хората буквално обелват тортата, а тук в България фондана се яде. Виждала съм как при избор между две абсолютно еднакви кексчета, клиентка избира това с глазура – с изкрящо зелен цвят. Това е нещо което не разбирам. Хората са свикнали да гледат шарени и натруфени тори, а много малко са минималистите, които ще оценят една семпла на външен вид торта. Аз епскериментирам и намирам всякакви варианти за ядливи и естествени украси на тортите.

С отдадената си работа и личен пример ти вдъхновяваш много хора и променяш животите им. Осъзнаваш ли колко голяма е ролята ти?

Не искам да го осъзнавам това. Най-много бягам от момента в който бих се помислила за нещо повече от другите и бих се взела на сериозно. Поради същата причина бягам от хора които рекламират себе си твърде шумно и имат твърде силно его, което пречи на общуването с истинския човек.

Колкото до вдъхновението, което казваш че съм за хората – много пъти се е случвало да ме затрупат с въпроси от всякакво естество, защото ме смятат едва ли не за гуру. На мен ми става неудобно от това, аз съвсем не се считам за такава. Аз съм съвсем обикновен човек, сигурна съм, че има много други хора които са достатъчо добри кулинари, просто не всички го пишат. Честно казано аз не искам да ставам известна. Искам да популяризирам Vanilla Kitchen, себе си – не. Да, вероятно ще свързват името ми с Ваниловата кухня. Но това не е причина да летя в облаците, считайки се за нещо различно.

Фактът, че демонстрирам таланта си, че съм се осмелила да го направя мое основно занимание, не е нищо повече от добре развили се събития в живота ми, и моята вяра, че това ще се случи. Ти например можеш много добре да пишеш и да говориш. Моя приятелка може да прави невероятни рециклирани неща. Всеки си има някакъв талант, но не всеки съумява да го изрази и покаже в най-добрата му светлина.

А каква е твоята рецепта за намиране и реализиране на таланта на човек?

Трябва да се опитва от всичко. Имам познати, които цял живот остават деца. Те цял живот се интересуват само от едно – да излязат с колело или мотор, да се покатерят на някоя стена, или да отидат на дискотека. Правят все едно и също, не им хрумва даже да опитат нови неща и не осъзнават, че това спира развитието им.  Разнообразието е ключа. Всъщност то е ключ към всичко – било то за места за почивка, или хора с които да се срещаш, пък дори и само пътя по който ходиш за работа. Важно е да има разлика, разнообразие.

Ванилка 2А кое е нещото, което поддържа пламъка на тази твоя страст и вдъхновение?

Отзивите от хората. Получавала съм много прекрасни, добри отзиви. Получавала съм и негативни, които приемам като градивна и полезна критика. Много хора ми пишат мейли, съобщения, или ми се обаждат радостни и благодарни. И в тези мигове осъзнавам за части от минутата, “уау, аз наистина има защо да го правя и наистина съм радост за някой”. Иначе вдъхновението за нови неща по-скоро произтича от голямото ми любпитство – какво всъщност се случва на по-дълбоко ниво? Например – защо в шоколада не се слага вода, как точно се образува карамела. Ей такива неща, които са прости наглед, но всъщност изискват много работа. Мечтая си във Ваниловата кухня да работят достатъчно хора, за да мога аз да експериментирам с нещо ново всеки ден. И това ново откритие да се раздава на хората като почерпка и ако се одобри от 90%, само тогава да влезе в менюто.

Пожелавам ти така и да бъде! На Ваниловата кухня й предстои да отвори врати.  А до тогава как могат да те намерят хората и какво можеш да им предложиш?

Така се случи, че вече много хора знаят вече за Vanilla Kitchen. Хора, които се грижат за здравето си, които искат нещо различно и здравословно. Хората, които са наясно, че абсолютно всичко което се продава сладкарниците идва от едни огромни кофи с прахчета. Те ми се обаждат, казват ми какви са предпочитанията и вкусовете им и аз правя уникална торта за всеки вкус. Няма готов каталог от който да се избира, всяка торта е уникална и създадена специално за човека си. Най-удобният и бърз начин да ме намери човек е през фейсбук.

Имам си неотменим закон във Ваниловата кухня – никога, при никакви обстоятелства да не се използват подобрители, консерванти, оцветители. Цената, или пък сложната изработка не биха ме спряли да търся нови начини добрата храна да тържествува.

Ръчно изработени бонбони от Vanilla Kitchen Много хора все още са склонни да погледнат неодобрително цената, но не мислят за качеството. Мислиш ли, че масовият потребител може да се научи да мисли по различен начин и да цени добрата храна, а не да гледа да купи нещо евтинко?

И да, и не. Аз не гоня масовост, не искам Ваниловата кухня да се превърне в нещо огромно и масивно, което да печели пари. По скоро искам да сбъдна мечтата си, като разбира се няма нищо лошо в това да успея да събера достатъчно средства, за да си позволя да отоворя Vanilla Kitchen и в други градове. Хората го искат и търсят ваниловите торти и много други градове, не само в София.

Знаеш ли обаче какво наблюдавам – при мен идват хора, които не са с някакъв главозамайващ финансов статус. Не са накипрени със скъпи дрехи, не карат скъпи коли. Но идват с желание и са готови да дадат малко повече от обичайната цена, но знаят, че децата им ще хапнат вкусна торта, ще се зарадват и тази торта не само няма да им навреди, но напротив – ще им даде ценни и полезни хранителни вещества. Мисля, че българинът започва да гради една различна култура и ценности.

Наблюдавам го по самата себе си. Преди обичах да си купувам всякакви бижута, джунджурии и маркови дрехи. В момента ценя много дрехите втора употреба и самата мисъл да дам много пари за дрехи ме отблъсква и ми се струва глупава. Но за сметка на това си купувам по-хубави продукти. Например преди не съм смеела да си купувам какаови зърна защото са много скъпи. Но си дадох сметка,че давам много повече пари за толкова други неща, които не са ми нужни. И това не е изолирано явление само при мен. Така че – имам вяра, че промяната я има, случва се.

А защо твоите торти са полезни?

Истински торти с натурални продукти от Vanilla Kitchen

Ти знаеш, че храната се състои главно от белтъчини, мазнини и въглехидрати. Отделно са витамини и минерали. Един обикновен блат се състои от захар, масло, маргарин, рафинирано брашно и евентуално яйчен меланж, който всъщност е химия. Той е изсушена кръв, изсушен серумен белтък – това го пише още в готварските книги от преди 20 години. Как правя аз тортите? Използвам много пълнозърнесто брашно. Толкова едро смляно, че вътре можеш да видиш и обелките на самото житно зрънце. Тоест това зрънце не е минало хиляди преработки, не съдържа само въглехидрати, ами си има всичко – и белтъци, и мазнини, витамини. След това задължително слагам сусам, лен и овесени ядки. Използвам всякакви видове ядки и много сушени плодове. В един блат за торта присъстват в достатъчно количство абсолютно всички хранителни групи в чист вид.  Гликемичният индекс е нисък защото има много фибри и белтъчини. И така когато изядеш едно парче торта дори с шоколадов крем – нито ще ти се разтупти сърцето, нито ще ти се вдигне захарта, нито ще ти се доспи. Едно парче е достатъчно да те засити за дълго време и то с качествена храна, не с празни калории. Аз самата ям такива неща, познавам ефекта и усещането, знам че това е качествена храна. Затова и се осмелявам да го предложа на хората.

Vanya@ Vanilla KitchenЗа какво мечтаеш?

Мечтая да има Vanilla Kitchen във всеки голям български град и хората да имат алтернатива. И вместо торта с блатове на прах, маргарин и растителна сметана – палмово масло, хората да могат да си купят парче истинска торта.

Мечтая си един ден да издам книгите на дядо ми.

И третото нещо – някой ден да създам група, организация за борба с анорексията. Това е голям проблем, който съществува, но никой не говори за него. То съществува наравно със затлъстяването и преяждането, несъзнателното хранене. Еднакво ме ужасява един дебел човек, който яде пица и кока кола, така и някой, който демонстратовно казва “Аз не ям” и иска да бъде пример за останалите. Страшен е примерът който следват младите момичета, запленени от визията на манекенките, които живеят на кокаин, кафета, цигари и сокчета. Измисления свят в който външността продава, ражда хора, които се самозабравят и вредят още повече с примера който дават.

Какво е финалното ти послание, което искаш да оставиш на хората?

Искам да кажа само, че всичко на този свят го правим само и единствено за себе си. Извинения, оправдания, някакви измислени външни стимули, вътрешни борби – всичко това се връща отново при нас и на никой друг не влияе, освен на нас самите. Всяко добро дело, което свършиш, дори най-дребното – не е за ръкопляскания, не е за поощрение пред родителите, или приятелите. Всяко твое действие рано или късно се връща и рефлектира обратно към теб. Толкова по-лесно и хубаво е да вършиш добри дела.

Колкото до правилното хранене, до осъзнатия живот – всеки, който усети повик и желание, ще го въплъти в живота си, без да има нужда някой друг да го води и да му казва какво да прави. Всичко трябва да става по свой собствен ред и порядък, без натиск, без напрежение. Нужен е вътрешен импулс и желание. Когато се появи желанието, начините и нужната информация се намират лесно. Важното е човек да махне капаците от очите си, да разшири кръгозора си, да не се страхува да опитва нови неща. В разнообразието намираш пътя си.

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , ,

3 Responses to Ваня-Ванилка и Vanilla Kitchen: В разнообразието намираш пътя си!

  1. Инес Субашка on July 23, 2013 at 13:23

    Много хубаво интервю! Браво на Ванилка 🙂 да продължава да преследва мечтите си, защото трябват повече хора, които търсят възможности, а не ограничения. Повече хора, които вярват, а не се съмняват. И повече хора, които действат, отколкото да чакат! 🙂

  2. Теодора Лилова on July 31, 2013 at 11:33

    Страхотно интервю! Вдъхновяваща Ванилка и добре подбрани и гладко течащи въпроси. Поздравления за Марти и Ваня – чудесно се е получило.
    Много сбъднати мечти и любов и на двете ви

  3. Martina Ivanova on July 31, 2013 at 18:24

    Ванилка за да я хванеш на тясно, трябва да й отидеш на гости с диктофон в ръка 🙂 Има шоколадови бонбони – бонус :-))
    Дългичко стана, но пък няма как да орежеш всичките Ванилови чудесии – толкова са вдъхновяващи 🙂
    Обичам ви всичките – Ваня, Теди, Инес. Щастлива съм, че сме свързани по своите уникални пътечки. И всяка от вас е истинско слънце и вдъхновение за много хора. Благодаря ви!

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook