Добрите новини: Ентусиасти в София реновираха училищна тренировъчна площадка
На мен ми писна да слушам и чета в новините как днес било ден за борба против затлъстяването, или против детския диабет, или някоя друга щуротия. Прави впечатление как инерцията кара хората да се сплотяват около някаква идея против. А толкова по-хубаво би било обединението ни да бъде в идеите подкрепящи нещо. Вместо да се борим срещу негативните последствия на индустриализацията, много по-градивно е да обединим усилия за ограмотяването на повечето родители и деца как да се хранят правилно, за здраве, как да движат и тренират телата си. Тогава просто всички ще бъдат здрави, а няма да се залъгваме с тревожни новини “против”.
Днес ще ви разкажа за една точно такава новина – обединяваща “ЗА” и изграждаща здраве, хъс, сила и любов. С това училище ме свързат сладки спомени. Намира се в ж.к. Младост и беше първият терен, където в продължение на няколко години се събирахме група ентусиасти, с любов към спорта. Юлиян Тодоров е човекът с най-големият и светъл идеал, който събираше желаещи от целия град, че дори и околните местности, и ни обучаваше и тренираше с хъс, отдаденост, много любов и разбиране. Сертифициран и обучен треньор, с дългогодишен опит и практика, обучаваше групите ентусиасти, решили да се обединят ЗА здравето и спорта. Грижехме се за нашата площадка, почиствахме си я, и се събирахме там, независимо дали пече слънце, или вали дъжд. И още поколения ентусиасти е събирала тази площадка. Тя беше един добър старт, едно чудесно начало, което ни обедини още повече, а най-големият ентусиаст, следващ своя идеал – Юли, реши, че е време да пренесе тренировките и на закрито. И със свои собствени средства и много любов и вяра създаде зала, в която правим още по-големи чудеса. Но за Юли и тази прекрасна зала обещавам да ви разкажа в подробности следващата седмица.
Хубавата ни тренировъчна площадка обаче започнала да пропада. Даже съвсем буквално. Затънала в локви и кал, тя буквално потъвала все по-надолу, превръщайки се в бойно поле. В един момент даже се чу новината, че щели да махат от там железата. Пречели. На училището пречели. Така решила някоя си директорка. И като нищо са можели да изпълнят грозната закана – виждала съм огромни училищни дворове, в които няма и едно съоръжение. Не, че така са построени – просто са били отрязани с решението на поредната училищна управа, която ги намира за ненужни.
Но тази училищна тренировъчна площадка, освен момчетата и момичетата трениращи стронгфит с Юли, е притегателен център и свидно място за десетки други, израстнали със спорта. В края на това лято момчетата трениращи там, решават да подготвят терена за зимуване. Над 50 човека събират средства за чакълена настилка и боя. Без условни организации, без групички. Просто всеки дава, колкото може. “Едно дете дойде и ни даде 2 лв. Друго – 5 лв.” – споделят момчетата.
Имало уж общински проект за възстановяване на тази училищна тренировъчна площадка. Оттам казали, че ще бъдат отпуснати пари за изграждане на модерна площадка с гумирана настилка и гимнастически модули. От община Младост обаче забавили проекта. И обещаното не се случва. Защо ли? Момчетата са в очакване. Но идват и първите дъждове, а се оказва, че парите по проекта на общината свършили! И така, докато чакат, момчетата решили да свършат някоя полезна работа…
Днес въпросната училищна тренировъчна площадка е в чудесно състояние, със стабилна основа, с отремонтирани и боядисани уреди. Умилителна е гледката на шведската стена, която е боядисана в бяло, зелено и червено…
Вече деца от всякакви възрасти, ентусиасти, начинаещи и напреднали могат да спортуват там с радост и удоволствие, без да се притесняват, че ще потънат в някоя кална локва. Евала на момчетата казвам аз, и нека този пример ни обедини към една градивна идея – да бъдем единни, да се свързваме и подпомагаме в проекти ЗА, такива които съграждат, а не да стоим и да мрънкаме, и негодуваме как държавата, общината и някой друг не се сеща за нас.
Важното е ние да се сещаме за нас самите! Можем го. Нали?
Снимки: http://insport.bg и личен архив
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
Цветан Иванов
25 октомври, 2013 at 15:22Супер статия! “За” какво, а не “Против” е стотици пъти по-ефективно. Едните говорят ли, говорят ли, а хората, отдали сърцето си на благородна кауза просто действат. Примерът е че можем и без вездесъщата майка Държава е заразителен. Пожелавам си все повече подобни примери!