Какво става в момента – турбуленции след карантината

Добро утро на всички! Някак си така стана, че когато ни дойде поредния период в който има някакви по-особени и турбулентни енергийни активности, хората се обръщат към мен и питат “Какво става в момента, има ли нещо особено в енергиите, че се чувствам зле?”. Да ви кажа честно – не знам. Нямам отговорите на всички въпроси. И някак си, напоследък дори не търся отговори. Просто живея това, което ми дойде.

Дали има нещо особено в момента? Има разбира се. Всеки ден вече е една малка преобръщаща се Вселена. Всеки ден е наситен с особена енергия. Едно време някои хора негодуваха като напиша, че еди-кога-си е особен момент, с еди-какви-си енергии. И казваха “Еее, то пък според вас всеки ден нещо особено се случва”. Ами.. случва се 🙂 Искате, или не; вярвате, или не – то си се случва. Има един общ фон, който се отразява подобно на всички, които са на подобна вибрация (настройка на съзнанието). Има и индивидуални, лични преживявания и усещания. Има различни астро предпоставки, които засилват определени събития, емоции, вътрешни пътешествия. Времеви, пространствени, многоизмерни портали към други реалности – има. Всеки ден, всеки, миг, всяка секунда.

Като казвах преди време, че 2012 е граничният период, вододела – имаше хора, които не вярваха. Някои даже още се съмняват, че нещо се е случило 🙂
А ние действително преминахме вододела. Вчера от една диаграма на Башар забелязах същото твърдение, макар и с фокус в друга посока. Всъщност там се нарича “карантинен период”. Е, преминахме го. Сега наистина сме в съвсем нова реалност. Материализирането на осъзнати или неосъзнати възнамерени неща се случва мигновено, хората масово променят мисловните и поведенчески модели, светът се вълнува и по всевъзможни начини се разтърсва, пречиствайки и освобождавайки по свой си начин вековните натрупани горести, скърби, болки, миазми. Ако допреди няколко години твърдението “Съзнанието определя битието, не обратното” предизвикваше усмивчици и изломотване “сектанти“, то сега всеки актьор на ТВ екрана, песен на популярен певец, всяко предаване, филм, дори реклама вплита  по свой начин в посланието си вечните учения на Духа.

Всеки Божи ден носи нова порция енергия, която ни запокитва все по-дълбоко в лоното на скритата ни душевност – за да изчегъртаме и от там всичко натрупано, скрито от нас самите. Да, това (особено в последните месеци) води до дълбочинни преживявания, страховити сблъсъци, още по-плашещи открития за нас самите, за миналото, кармичните уроци, неочаквани “удари” проявяващи се под формата на “нелечими” заболявания. Събития заливат всеки от нас, като ни хващат за яката и ни раздрусват яко. 

И ако има нещо още по-особено в настоящия момент, то е, че всички външни предпоставки ни бутат навътре. Ама много, много дълбоко навътре. В онази най-дълбочинната и неизследвана част от бездънния океан на човешката душа. И там, подобно на онзи красив и поучителен филм “Сфера“, се намира една чудна, непозната, странна сфера, която по чуден начин отразява, уголемява, дава живот и материализация на онова, което се таи в нас. Страховете, съмненията, натрупаните кармични товари, мечтите, подтиснатите разочарования. И пак там, дълбоко в този океан, сега ни се дава възможност да ги извадим на светло, да ги погледнем в очите, и да ги изцелим.

Сериозна задача. И понеже вече преминахме границата на невъзможносто, сега се намираме е епохата на всевъзможното. Там, където реалността се определя според честотата на която трепти съзнанието. Емоциите, чувствата, мислите, думите – всичко това в неделимо цяло е нашата “магическа” машина на времепространството, която ни запокитва в една или друга реалност. Вече разполагаме с едни от най-интересните “играчки” от новото време. И в момента плуваме в доста дълбоки и турбулентни води. За да се научим да ги използваме по предназначение. За да се научим да плуваме майсторски.

Всичко това разбира се, няма как да мине съвсем плавно и безболезнено. Нормално е това гмурване в дълбочините да е съпроводено с дискомфорт от всякакъв порядък – физически, душевен, емоционален. Нормално е да стигаме до ръба на депресията, опитвайки си да си поемем въздух. Нормално е да се сблъскаме с неочаквани обрати, заболявания на тялото, необясними и нелогични състояния, трудности и изпитания в събитиен план, криворазбрани взаимоотношения. Може днес определено събитие, разговор, среща да ви накарат да се запитате “Кой за Бога е този човек, та аз сякаш не го познавам?!”. Всичко това е в реда на нещата.

Но не ви разказвам всичко това, за да си отдъхнете просто облекчено “Ох, добре, значи това не е от мен, просто такъв е периода”. Да, такъв е. Но не за да ни е гадно, просто ей така. Такъв е, за да ни разтърси и провокира да се хванем здраво на работа. Най-важната, фина работа. И тя е вътрешна, лична, интимна. И зависи само от нас. Повече от всякога външното ни подбутва навътре, за да поемем най-сетне отговорност за собствените си животи, да престанем да търсим нещо или някой който да поеме отговорност вместо нас.

Питате ме какво става и дали има нещо особено във времето сега? Има. Време е за дълбочинна трансформация, водена и и извършвана от самите нас. Без помощни бастунчета. Време е за поредното ново начало. Поемете дълбоко дъх, и се гмурнете смело. И Вселената ще ви се отплати пре-богато.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!