Диалог с егото

September 10, 2011
By

Що е то его? Веднъж един скъп за мен човек каза “Не мога да живея без егото си, та то е сякаш гръбнакът ми! Как бих могъл да съм силен духом, да отстоявам себе си, да съм твърд, непоколебим, тежащ на мястото си Мъж, ако нямам его?”
Той тогава изразяваше убеждението на масата хора – че за да си силен, забележим, успяващ индивид, то трябва задължително да имаш много силно его. Това убеждение отива чак то арогантност, усещане за превъзходство и нетолерантност. Та дори един от най-забележимите мислители на 20-ти век Nicolás Gómez Dávila твърди: “The cultured man has the obligation to be intolerant”. И много от хората от т.нар. цивилизован свят се разпознават в това твърдение, следват го и се гордеят с това.

В същото време всички до една източни духовни школи, вярвания, практики учат, че първата и най-необходима стъпка към духовното и личностно израстване (което е нпрестанен процес)е опознаването и овладяването на егото. Източните народи се славят нато най “нецивилизованите”, най “примитивните”, но пък със силни школи, развиващи духа и тялото, с невероятни постижения в себепознанието, духовността, възможности на тяло, дух и ум. За сметка на това западните хора сме изключително начетени, мнооого цивилизовани, много технически напреднали, но абсолютни невежи в себепознанието – на собствения си дух и физиология. Поредният сблъсък на Изтока и Запада?

Разделението на географски принцип (както и всяко друго разделение)е доста субективно и нездравословно нещо, затова нека опитаме да не противопоставяме, ами да извлечем ценен опит и от двете страни.

Да видим от къде и как започва всичко. Душите в астрала са абсолютна чистота – чиста светлина, чиста енергия, безусловна любов, равенство, приемане, споделяне в Цялото. Поемайки към поредния си урок в инкарнация, душата се озовава в илюзорния свят на дуалността. Губи спомена за всички натрупани опитности от минали животи, губи осъзнаването за частичка принадлежаща и изграждаща Цялото, ражда се нов човек без убеждения, вярвания, знания – чисто бяло поле върху което тепърва ще се пише, tabula rasa. Добре дошъл на Земята!

И върху това бяло поле всички, които могат и искат, започват да пишат – кой с по-едър, кой с по-дребен шрифт. Родители, учители, приятели, съседи, познати, непознати – цялата заобикаляща среда, целият прекрасен социум.

Новото човече научава, че е индивидуалност. Учи се да различава АЗ от другите. И точно тогава, още в крехката детска възраст се полагат основите на его-проблемите, които продължават да се доизграждат през целия живот. Те се запечатват дълбоко в съзнанието и дават сериозно отражение в съзнателния живот на зрелия човек. Причините са преди всичко в особеностите на възприятието, отношенията с родителите, приятелите, заобикалящата среда.

Осъзнаването на АЗ-а е необходимо и здравословно нещо, но много тънка е границата след която преминаваме към проблемите на егото. Всъщност, не познавам човек, който да не я е преминал.

Но какво е всъщност егото? Пълният набор от негативни чувства, емоции и желания, възпитани и затвърдени от различни вярвания, очаквания, убеждения, опитности, предубеждения, страхове. Проявления на проблемното ни его са: гняв, завист, страх, омраза, желание за притежание, ревност, агресия, обида, критика, осъждане, желание за доминиране, доказване и изтъкване, скандалджийство, горделивост, скъперничество, клюкарене, присмех… списъкът е дълъг. Е, като погледнем така скъпото ни его, дали все така убедено ще си го къткаме и виждаме като гръбнакът, без който няма да сме личности?

Макар и забравени, спомените от отминали животи все пак оставят една едва доловима сянка, един слаб полъх, който хем ни е някак далечно познат и ни влияе, хем е абсолютно непознат и необясним. Откъде мислите идват т.нар. дежаву? Сродните души? А когато чуеш своите мисли, изречени от друг, когато в очи далечни видиш част от себе си, то цялата Вселена се опитва да те подсети за отминалите животи, за това, че няма нищо между теб и другите, а само между теб и теб, че всичко е едно и ако махнем илюзорните стени на дуалността, пак ще се слеем в ЕДНО. Но това е и сложността и очарованието на играта “Живот” – да изградим индивидуалността си, а в същото време израствайки и спомняйки си, да осъзнаем, че всички сме частички от цялото, всички сме едно.

А от къде мислите идват наглед необяснимите проблеми в живота ни – повтарящите се модели? Мислите ли, че може в миналия си живот да сте били монах, дал доживотен обет за въздържание, а днес да имате щастлив и лек любовен живот и изобилие? Ами ако миналия ви живот е свършил с падане в пропаст, защо се чудите, че днес имате фобия от височини? Добрата новина е, че и за тези проблеми има лек – например регресия. Но тънката мисъл тук е друга – че поставени в урока на дуалността имаме нелеката задача да се разграничим и освободим от тези минали зависимости, тези “кукички”, които ни дърпат назад, да се обособим и изградим като индивидуалност (индивид, поставен в дуалност), но и в същото време да се опазим от задълбаване в егото, от всички онези негативи, които то изразява и които възпират развитието ни, ако се оставим да ни ръководят. Нима ще допуснем егото да контролира и дирижира живота ни?

Няма как да преборим егото, ако му дадем ролята на враг. То е част от нас, така е планирано да бъде, за да можем научавайки уроците си да израстваме. Колкото по ожесточени битки водим с егото, толкова по-силно се съпротивлява то. Няма по-упорито и хитро нещо от егото, усетило, че е на път да бъде детронирано. Затова нека го направим наш партньор, нека водим диалог с него. Да го изслушваме, оразличаваме проявленията му и да бъдем способни да направим съзнателен избор. Ако следващия път, когато идентифицираме потарящ се модел (например реагираме остро, с гняв на дразнеща забележка) осъзнаем, че надигащата се реакция е проявление на егото и реагираме по нов, различен начин, то ще съумеем да преодолеем този повтарящ се модел, ще изберем НИЕ да поемем кормилото, а не егото. И най-учудващото е, че това, което толкова дълго време ни е дразнило, просто вече няма да се случва. Не вярвате ли? 🙂 Осмелете се да опитате. Изборът е изцяло ваш.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

2 Responses to Диалог с егото

  1. […] печеливш и губещ, прав и крив, истина и неистина – ЕГО. Като казвам его, моля никой да не се обижда. Всички си […]

  2. […] с едно познание. Постепенно под въздействието на нашите родители, приятели, учители, обществото и света, в който живеем […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook