Мадлен Алгафари: Истинските неща са вътре в нас, не отвън!

С един изключителен, осъзнат и много деен работник на светлината – Мадлен Алгафари разговаря Цветана Миладинова. Не знам коя от двете е по-силен фар, но всяка от тях работи отдадено в сферата си на дейност и достига до хилядна аудитория. Как да стигнем до истинските неща, какво се случва в сънищата и какво очаква човечеството и планетата.

1. Какво сънува тази нощ?

Точно тази – нищо. Бях много уморена. Имах група до 1ч. през нощта. Тогава спя като труп.

2. Винаги ли си спомняш сънищата?

Не винаги можем да си ги спомняме. Понякога подсъзнанието си прави шеги с нас. Но е добре да имаме тетрадка до главата и да ги записваме, за да не ги забравим. Ако, разбира се, става дума за хората, които работят с материала от сънищата си.

3. Умееш ли да ги тълкуваш?

Всички образи от съня най-често са аспекти на нашето аз, които влизат в някакво взаимодействие. Сънят говори на символен език. Архетипните образи ни подсказват посланията на нашето подсъзнание. Има универсални символи, има и лични асоциации в интерпретирането на един сън. Но не и с помощта на съновник, разбира се, това е несериозно!

4. Какво представляват сънищата?

Те са послания на нашето подсъзнание и са свързани с преработването на сетивните впечатления от деня.

5. Какъв е техният език?

Езикът на съня, на мита, на поезията, на приказката е метафоричен. Всички свещени книги са писани на този  език. Това е езикът на душата. Тя го разбира прекрасно, дори когато разумът дава заето.  

6. Според толтеките целият ни живот е само сън. Ако овладеем изкуството на осъзнатото сънуване какво би станало?

Те дори казват, че това, което ние възприемаме като реално е по-скоро нереалното, а сънят е по-истинното ни битие. Изкуството на осъзнатото сънуване се нарича още и визуализация. Когато тя е истинско пълноценно изживяване – с картинната представа на детайлите,  с емоциите и дълбоката вяра в заслужеността на мечтаното – е средство за сбъдване на желания.

7. Излиза, че можем да превърнем сънищата и бляновете на сърцето си в реалност?

Можем да опитваме, да вярваме, а който вярва и опитва, най-често успява!
Съвременният човек живее в страх и самоотхвърляне, защото е загубил връзката със себе си и не чува гласа на душата си.

8. Как да се излекуваме от страха, гнева, омразата, тъгата, завистта и лицемерието?

Отговорът на този въпрос е с размер на няколко вагона книги. Аз ще кажа – като силно искаме и действаме. Другото са конкретни алгоритми за действия, за промяна на мисловните модели и т.н., които терапевтите знаят. Затова терапия не означава непременно лечение, а процес на личностно израстване, и този, който смята, че заслужава и се самоуважава, тръгва по този път. А той е пътят от страха към любовта.

9. Искаш да кажеш, че поемайки по пътя на любовта можем да променим индивидуалния си сън от страх в любов и от страдание в щастие?

Да! Аз го виждам ежедневно от 15 години! И не би съществувала професията ми, ако не беше възможно!

10. Кой е ключът към истинската ни природа – да сме щастливи, свободни, да обичаме?

Да сме цели и осъзнати. Ние живеем с парче от себе си. Постигането на интегритет и осъзнатост променя гледната точка към живота, човечеството, планетата, смисъла.

11. Ако погледнем през очите на дете, което играе и се забавлява, няма ли по-лесно да открием себе си?

Тогава изобщо няма да сме се изгубвали!

12. Книгата ти „Приказки за пораснали деца” се радва на огромен успех. А кои са всъщност порасналите деца?

Това са големите, които не са забравили детето в себе си, т.е. чистотата, оптимизма, откритостта, спонтанността. Когато прибавят към тях зрелостта и отговорността, се получава мъдрост. Това е основното качество на порасналите деца.

13. Може ли да се каже, че светът на приказките и светът на сънищата са един и същи свят?

Да! Това е нашият вътрешен свят, за който имаме малко време, уви. Но се радвам, че все повече хора се обръщат навътре и откриват истински неща! Истинските неща са вътре в нас, не отвън. Отговори на въпросите, които си задаваме със сърцето, можете да откриете в шестата ми книга – „Глад за истински неща”.

14. А кой да помогне на тези, които нямат смелостта да се обърнат навътре? Дали нямаме нужда от “будители” в тези времена на криза на ценностите?

На първо място това е нашият вътрешен глас. Това не е метафора. Когато човек се научи да говори със себе си, незрелият свят ще го нарече луд, но всъщност той е помъдрял. Тогава може да стане будител и на останалите.

15. Върху какво работиш в момента?

Ускореното време ме кара да раждам непрекъснато. През май излезе „Как да се разболяваме качествено” – наръчник с 365 съвета за саморазболяващи се. Писах я с доста ирония, дори сарказъм. Сега обаче съм на съвсем сериозна вълна и пиша книга със заглавието „Какво ще кажат другите? Дисекция на вътрешното време – България – 2012”. Ще има мнения на много българи по десетина изключително важни теми. И аз ще направя психоантропологичен анализ по същите: с какво се отличаваме ние, българите; накъде отиваме;  как се справяме с кризите; какво се случва с мъжкото и женското днес; какво е духовна революция и т.н.

16. Какво е посланието ти към читателите на един от най-четените сайтове за личностно развитие и духовен растеж „Свой избор”?

Да не забравят, че животът на мъдрите е балансът между своя избор, свободната воля и смирението – приемането на Пътя! Това е и рецептата за психично и физично здраве! Здрава година им желая! И по-осъзната! Надявам се, че психозата около 21 декември 2012 няма да бъде отново „всяко чудо за три дни”. Аз даже се ужасявам от мисълта, че може да не се случи нищо, защото мисля, че се нуждаем от сериозно разтърсване и пренареждане на ценностите! Само че във вътрешния свят. Оттам и външният ще стане по-добър! Но изобщо не го свързвам с конкретна дата, а мисля, че е процес, от който се нуждае човечеството и планетата.

Интервюто взе: Цветана Миладинова

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!