Къде живее щастието?

November 17, 2011
By

Преди да отговорим на този странен въпрос, да видим ние къде живеем? Я да се огледаме…
Технократско и индустиално общество, култ към материалното, култ към потреблението, към притежанието, “цивилизация”, научна и техническа революция.

Смятаме, че сме опознали всичко, знаем всичко за всеки, изучили сме законите на физиката, механиката, бизнеса и науката за печелене на пари и икономически растеж, но… не познаваме себе си. Цената на всичките тези познания за външния свят е, че сме загубили почти изцяло умението да управяваме и използваме потенциала на духа и биологията си.

Въртим се в някаква странна въртележка, устремени уж към щастие… което се изразява в повече пари, по-луксозна къща, по-лъскава и модерна кола, по-висок пост в кариерата, повече подчинени, повече власт, повече секс, повече признание, обожание, присъствие под прожекторите, интересни приятели, повече нови и лъскави играчки, дрехи, обувки, бижута… а щастието все се изплъзва и се оказва, че когато постигнем заветната цел, щастието е отскочило още една крачка напред и а-ха да го стигнем, но … не съвсем. За известно време новото постижение сякаш дава известен стимул. Но в крайна сметка вълнението утихва, новите усещания, приятели и отговорности стават обикновени. Първоначалното щастие изчезва. Може би, би било полезно преди да се втурнем към поредната илюзия да спрем за миг и да се запитаме – какво е нашето разбиране за щастие?

Оказва се, че хора, които разполагат с огромни материални постижения и удобства, всъщност са дълбоко нещастни и неудовлетворени. Макар, че ние, представителите на това материално общество, западния свят сме склонни доста лесно да се усмихваме, то тези усмивки са празни, показни…а очите изразяват почти винаги усещане за недоволство, празнота дори отчаяние.

Когато темпото на външния материален напредък изпреварва развитието на вътрешното знание, хората явно преживяват дълбоки емоционални конфликти, без да разполагат с вътрешните инструменти да се справят с тях. Изобилието от материални придобивки създава толкова външни разсейващи фактори, че хората изгубват връзката със своя вътрешен живот.

Щастието, мили приятели, не се постига чрез външни фактори. Те само временно имитират усещане за щастие, което бързо отминава и оставя бездна след себе си.  Ефектът на външните стимули и дразнители е подобен на пиенето на солена морска вода – колкото повече пием от нея – толкова повече искаме да пием, но и толкова повече жадни и неудовлетворени оставаме. Щастието не е продукт на външните фактори. То живее вътре в нас. Щастието е въпрос на избор, въпрос на вътрешно състояние.

Спрете да търсите нещо, или някой извън вас, който да ви доведе до мечтаното щастие. Не, това не е партньорът във връзката ви, не е повишението, не е дори мечтаната екскурзия до екзотичните острови.

Щастието е състояние на духа, енергия, в която вие избирате дали да бъдете, или не. Обърнете се към себе си и потърсете скритата си сила и мъдрост. Преследваме цял живот лишени от съдържание мечти, привързаности, религии, дори други хора, надявайки се те да запълнят празнината, която ни измъчва. А единственото място, където трябва да търсим е вътре в нас.

Постигането на щастието и благоденствието е въпрос на избор. А той лежи в нашите ръце. Нека го използваме разумно, свободно и съзнателно!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , ,

10 Responses to Къде живее щастието?

  1. ivan penev on December 1, 2011 at 18:12

    Интересна статия … философски издържана, но на практика все още непоказана.

    Няма човек, който разчитащ сам на себе си (или обърнал се към себе си и потърсил скритата си сила и мъдрост) да е постигнал това.

    Вижте тези гурута от Индия – те нямат щастие, те не са щастливи. Ако бяха щастливи, нямаше да има толкова измрели в Индия, нямаше и да е толкова духовно бедна страна.

    Приятели, нека сме сериозни – ако това беше вярно, не мислите ли, че милионите (или хилядите) години от съществуването ни ние е трябвало да достигнем то връхната точнка на себепознанието до степен, че да можем да намерим радост вътре в нас самите?

    Няма как това да стане. Заблуждавате се. Най-голямото щастие е да бъдеш обичан и ти да РАЗДАВАШ любов – а не да гледаш вътре в себе си.

    Вътре, ние сме кухи – самият факт, че докато четете тази статия и се гневите, означава, че вие не можете да контролирате нищо у себе си.

    Щастие няма вътре в нас – само мрак е в нас. Ние можем единствено да обичаме себе си … което е най-голямата прокоба на света.

    • Martina Ivanova on December 1, 2011 at 20:32

      Вътре в нас е изворът на тази любов.. която раздаваме. Но за да раздаваш нещо, трябва преди всичко да го притежаваш 😉
      Индия е бедна материално, не духовно.
      Милионите и хиляди години биха ни довели до съвършено себепознание.. само работехме върху него, а не върху това как да си купим най-новата кола и как да прецакаме колегата или съседа.

      Иван.. много от хората,които ме познават,могат да потвърдят, че съм изключително заземен човек и всичко за което пиша идва от практиката ми – аз го живея.
      Мога само безкрайно да ви съчувствам… и да ви пожелая да откриете светлината в себе си.

  2. Николай on October 24, 2012 at 15:00

    Аз мисля, че човек, който търси щастието извън себе си означава, че не е намерил себе си! Което не изключва и раздаването на любов, разбира се!
    Това, че “индийските гуру-та” не го демонстрират, не значи че не го правят.
    Познанието за себе си или висшият си Аз не е някакво състояние на нарцисизъм и самовлюбеност от собственото си израстване. Опознавайки себе си, опознаваш Бог и това те прави щастлив, тъй като ние сме част от него. Ставаш по-наясно с какво можеш да допринесеш за своето и общото израстване, общата хармония.
    Но пътя на това познание е дълъг…
    На различни етапи от своето израстване човек може да изпитва щастие от различни неща и в това няма нищо неестествено. Мога да го сравня с порастването на дете до дълбока старост в рамките на един човешки живот. На различни етапи са ни радвали различни неща, но с това придобиваме опитност и знание!
    Затова не трябва да се съдят хора, които търсят щастието извън себе си. Това е просто етап.
    Колкото до индийците, макар че не съм фен на статистиките, според последното проучване от 2012г. те отново са най-щастливата нация.
    Справка: http://www.chudesa.net/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE/

  3. […] За него съм писала много пъти. Говорили сме си за това къде живее щастието, също как да си поръчаме щастие. Но днес ще ви дам един […]

  4. […] отърсили са се от (повечето) зависимости на “модерния” свят и са се отдали на “примитивен” живот […]

  5. Роси on November 23, 2014 at 06:51

    Има нещо, което не разбирам…
    “Индия е бедна материално, не духовно.”
    Нали духовното пробуждане е основа и за материално благополучие?!
    Нали Бог иска да живеем в достатъчно изобилие (което включва “пълни хамбари” и “чашата ни да прелива”?!
    Защото ако сме духовно пробудени, а живеем около кофите за боклук…значи, нещо не е както трябва…
    И още нещо: ние станахме специалисти в обясняването какво НЕ трябва да правим… а за това какво трябва ДА правим – казваме 1-2 изречения…
    Сега бих искала да прочета тази статия по обратен начин: преди всичко да прочета как трябва ДА живеем и после, накрая, с 1-2 изречения – как НЕ трябва…

    • Марин on March 12, 2015 at 14:54

      Никой не ТРЯБВА да ти казва, какво да правиш. Живота си е твой, като цяло статията, а и изобщо различните учения никога не е желатетлно да ти казват КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИШ. Това е все едно да ти живеят живота вместо теб самата. Вземай всичко за съвет и никога за чиста монета, като и това е съвет в случая. Материалното и духовното са част от живота ни, незнам как трябва да са на катнар, но според мен няма нищо лошо човек да има достатъчно материално и пак да е щастлив. Въпроса е над това “достатъчно” като се премине границата, какво се случва?! 🙂

  6. […] съвременното общество бе в плен на убеждението, че щастието е резултат от притежания. Да имаме, постигаме, притежаваме – […]

  7. […] с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме предавания за […]

  8. […] си кога и къде сте били истински щастливи и свободни, без причина? – В природата, разбира […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook